Литовците познават добре българските морски курорти, но Литва е непозната за България

Литва и България биха могли да си сътрудничат в много направления, заяви във Варна Нейно Превъзходителство Виолета Мотулайте, посланик на Република Литва в Румъния и за България. Една от посоките е дигитализиране на услугите в публичния сектор. В Литва 80 процента от административните дейности са дигитализирани. Дипломатът е за първи път в морския град, а поводът за визитата е предложение на посолството за организиране на съвместна изложба, посветена на живота и дейността на д-р Йонас Басанавичюс. Той прекарва 25 години от живота си в България, а във Варна е бил един от най-авторитетните лекари и общественици. По повод 170-годишнината от рождението му в морския град бе открита паметна плоча на сграда на ул. „Кръстьо Мирски“ №3.

Кметът на Варна Иван Портних се срещна с посланик Виолета Мотулайте. Подкрепяме инициативата да бъдем домакини на тази изложба, която може да бъде представена в Регионалния исторически музей. Това ще бъде още едно признание за делата на д-р Йонас Басанавичюс в нашия град", заяви кметът. Той предложи фотоизложбата, създадена от общината по повод 50-та годишнина от откриването на Варненския халколитен некропол, да бъде представена във Вилнюс и Клайпеда.

Мартин Николов разговаря с Виолета Мотулайте, посланик на Република Литва:

По какъв начин историческата роля на г-н Иван Басанович може да помогне за подобряването на отношенията между Република Литва и Република България?

Определено доктор Йонас Басанавичюс или доктор Иван Басанович, както е познат на български, е добра основа за подобряването на връзките между Република Литва и Република България. Доктор Иван Басанович е нещо като родоначалник на литовската нация. Той е бил лидер на националното възраждане на Литва в края на 19 и началото на 20 век. В същото време той е бил и инициатор на Декларацията на независимостта, подписана през 1918 година, с която е поставено началото на първата Литовска република. В България доктор Басанович е живял 25 години от 1880 до 1905 година в Лом, Елена и Варна. По онова време той е бил много известна личност в морския град, за разлика от днес. Бих искала хората да научат повече за него.

Изучен ли е в пълна степен историческият принос на г-н Басанович за развитието не едно модерно общество като цяло?

Мисля, че не. В Литва учебният материал изобилства от информация за Йонас Басанавичюс. В училищата в детайли се изучава неговата дейност. Той е бил лекар, хобито му е била археологията, занимавал се е с антропология. Колекционирал е етнографски материали. И в същото време и бил и писател. В Литва неговата дейност е позната много добре. В България можем да открием някои монографии. Аз самата попаднах на произведение, създадено от Петко Мангачев, който през 2008 година е написал книга за живота на Иван Басанович в България. Открих и някои статии за него в различни учебници, включени в материала през последните години. В тях се отбелязва ролята и влиянието на доктор Басанович за развитието на България и по-специално на Варна. Посетих и улицата в града, която носи неговото име. Дори направих снимки. Посетих и къщата, където е живял. На нея има паметна плоча. За съжаление къщата се руши, но плочата е нова. Поставена е преди няколко години от общината и посолството на Литва. В нашата страна в 41 населени места има улици, които носят името на Йонас Басанавичюс. Те са във всички големи градове, както и в някои села. Посетих и Музея за най-нова история на Варна. Там видях, че е изложено малко бронзово копие на статуята му, която е издигната във Вилнюс. Бронзовото копие е подарък от кмета на Вилнюс на варненската община миналия ноември, когато се навършиха 170 години от рождението на доктор Иван Басанович. Наистина бях много приятно изненадана. Ние в Литва не познаваме в детайли живота му в България. Посетих Варна с цел. Бях в Археологическия музей, в Музея за най-нова история на Варна, както и в Музея по история на медицината. Във всеки един от тях се съхранява част от дейността на доктор Басанович. Целта ми е да организирам заедно с Националния музей на Литва малка изложба, която следващата година да бъде показана във Варна.

В коя сфера от икономиката и културата виждате подобряването на отношенията между България и Литва?

Ако трябва първо да се спра на културните връзки, бях в Регионалния исторически музей, където срещнах един учен, който се е върнал преди две седмици от Вилнюс. Той е участвал там в изложбата, посветена на световноизвестния антрополог Мария Гинбутен. Изложбата е по европейски проект. На нея са показани някои артефакти от варненския музей. Това е обща изложба, в която участват няколко европейски държави. Смятам, че културните ни връзки са добри. По отношение на икономиката картината не е много добра. Бихме искали тези връзки да са по-развити и в Литва да има повече инвестиции от български предприемачи. Те не инвестират в нашата страна. Ако има някакви инвестиции, те са много малки. Обратното обаче не е така. В България през 2020 година компания от Литва инвестира 115 милиона евро в голяма хранителна верига магазини. Хората в България едва ли знаят, че тази инвестиция е от Литва. Бих се радвала, ако в нея се предлагат повече продукти от Литва. Понякога намирам продукти от нашата страна като бира и херинга, произведени в Литва. Ще се опитам следващия път, когато съм в София, да се срещна с мениджърите на веригата, за да обсъдим възможността за предлагането на повече продукти от Литва. Имаме какво да предложим.

Какъв е стокооборотът и туристопотокът между двете страни?

Литовците познават много добре българските морски курорти. През лятото има чартърни полети до Варна и Бургас от Вилнюс. Групи от туристи посещават вашата страна, но литовците познават България само по отношение на туризма. От друга страна българите не припознават Литва като туристическа дестинация. Статистиката от 2019 година, преди пандемията, сочи, че едва 5400 българи са посетили Литва с цел туризъм. Не смятам, че са много. Много повече литовци посещават България. Преди пандемията туристическият сектор в Литва осигурява 10 процента от БВП на страната. Ние можем да предложим нишов туризъм – семейни почивки, медицински и културен туризъм, както и туризъм, свързан с определени активности. Положението не е както при вас. Вие имате плажове, пясък и топло море. Ние също имаме плажове и пясък, но морската вода е студена, което не привлича туристи от България. Студената морска вода не е атрактивна за хората, които живеят до море, което е топло. Но в Литва има над 3000 езера. Те са подходящи за риболов, плувни спортове, през лятото езерата се затоплят, през есента започва сезона на гъбите. В Литва събирането на гъби е вторият по практикуване спорт след баскетбола. Което също е доста интересно преживяване. Много неща могат да се направят, но това са най-важните.

Какъв е образът на България в Република Литва?

За литовците България е много добра дестинация за почивка. Има чартъри. По-възрастните литовци познават българската козметика от маслодайни рози. Но за да съм честна, не знам дали тя се предлага в Литва. Може би я има някъде, но младото поколение няма никаква представа за нея. В Литва също така не знаем много за историята и съкровищата на България. Литовците не познават зимните ви курорти. Те посещават Чехия, Словакия и Австрия, защото са по-близко. Причината може би се крие в липсата на директни и постоянни полети. Чартовете са само през лятото. Интересното е, че няколко литовски семейства са се установили в село в Централна България. Имат къщи там. Не са млади хора, повечето от тях са артисти. И са образували едно артистично литовско общество, което се наслаждава на живота в България.