Лесна работа: Най-скучният ден

Имам една история, в която никой не си е на мястото и вероятно сега е моментът да се върна към нея.

Днешният ден има специален етикет. Компютърна програма установила, че 11 април 1954 година е най-скучният ден от началото на миналия век до сега.

Преди няколко години реших, че след като толкова пък нищо не се случва на този ден, моментът е подходящ за екскурзия или обучение. Избрах второто – записах се на обучение, което отдавна ми беше на сърце и все нямаше време за него.

Денят беше студен, а гостът на един апартамент, за който отговарях, си избра да излезе на стълбищната площадка без ключ, по шорти и фланелка, да затвори вратата, която е със секретна брава и, естествено, да не може да се прибере обратно.

В този момент, в който се предполагаше, че аз трябва да съм някъде наблизо, всъщност, не бях. Обучението се провеждаше на петнайсет минути път от въпросния апартамент. Човекът някак успя да се свърже с мен по телефон, аз благодарих, че не предпочетох екскурзия на 1000 километра от мястото на събитието, изхвърчах от залата, метнах се в първото, изпречило се на пътя ми такси, а там се включи трети герой, който също не си беше на мястото – шофьорът на таксито.

Потегли в обратна посока. Още не бях го преглътнала и се наложи да преодолея шока от най-невъзможния маршрут, който човекът подбра, за да ме достави до желаната точка.

С много грешки, отклонения и препятствия, час и половина по-късно, ме докара до апартамента, който беше само на петнайсет минути разстояние. Това беше най-нелепият и абсурден маршрут, който сигурно се случваше за първи и за последен път в историята на всички видове градски превози.

Краят е щастлив. От типа „три дни яли, пили и се веселили“... Но поставим ли етикет на нещо или на някого, вселената се забавлява.

Изненадващо е колко умни думи и постъпки идват от хора, на които някой е сложил етикет „наивник“, на какви благородни жестове са способни други, за които сме чували, че не са от добрите, колко добавена стойност получаваме от хора, които изглеждат неопитни, дори безполезни в дадена област.

Връщам се към тази история, в която никой не си е на мястото, всеки път, когато ми кажат, че следват спокойствие и скука.

С лекота опровергахме етикета.

Беше динамичен и интересен ден. Завърши весело, в голяма компания, с чаша вино в ръка и с много смях.

Така че този скучен ден от април за нас се оказа незабравим и забавен.

Етикетите са бариери, които не ни позволяват пълноценни преживявания. Лесна работа е да отдадем цялото си сърце и внимание на дните, моментите, събитията, хората, с абсолютна непредубеденост, за да сме сигурни, че забелязваме всеки детайл, че преминаваме през целия загадъчен свят на нещото, което е отворило врати за нас и любезно ни приема.

И когато историята свърши, да имаме всички нейни цветове, мелодии, емоции, думи, събития, хора, нюанси... Да знаем, че тя не е продукт, който сме грабнали от щанда на живота, доволни или не от залепения за нея етикет.

Да знаем, че е нашата собствена история, която някой ден ще разкажем с усмивка на чаша вино пред камината.