Chris Caffery (SPIRITS OF FIRE, TSO): "Целта ми е да си върна живота, за това се ваксинирам"

Интервю с Chris Caffery (TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, SPIRITS OF FIRE)

SPIRITS OF FIRE е международен супер метъл проект, който има вече два албума – едноименен от 2019 и „Embrace the Unknown” от тази година. В първия пее Tim "Ripper" Owens, във втория – Fabio Lione. Останалите постоянно замесени са басистът Steve DiGiorgio, който е свирил с кого ли не и с кого ли да, барабанистът на FATES WARNING Mark Zonder, както и китариста на TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA и SAVATAGE - Chris Caffery, който даде специално интервю за "От другата страна" по повод втория диск на SPIRITS OF FIRE „Embrace the Unknown”.

Интервюто с Chris Caffery (TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, SPIRITS OF FIRE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 4.04.2022 година.

Chris Caffery - Не съм много наясно какво е положението във всеки щат. Технически в много отношения нещата се отпускат. Вече се провеждат много концерти и спортни събития, но пандемията е още тук. На много места маските за задължителни. Продължава ваксинацията. Много хора умират, болниците са пълни, но положението със сигурност е по-добро от предишната година. Преди дни се върнах от турне на TSO. Свирихме в хокейни и баскетболни зали тук в САЩ. Всичко беше много добре, но беше много различно. Постоянно следвахме здравни протоколи и се тествахме, за да не се окажем позитивни. Всеки с положителен тест, трябваше да напусне турнето, докато не даде отрицателен резултат. Ще използвам думата „балон” – бяхме в истински балон. Живеехме отделени от всички, опитвайки се да останем изолирани, за да може турнето да продължи и всеки да се справя със задълженията си. Беше различно, но е страхотно отново да сме на пътя.

Chris Caffery - Това, с което ще трябва да се съобразяваме, ще бъдат правилата при пътуванията. Сега само хората с ваксини могат да се придвижват свободно. Не знам всъщност какво точно ще стане, но има няколко банди, които са в контакт с мен. Те ме питат дали мога да свиря на китара с тях, защото знаят, че съм се ваксинирал. Иначе няма как да тръгна на турне, но техните китаристи не желаят да си поставят ваксина. Разбира се, че ще трябва да се направят някакви стъпки в тази посока, докато продължават ограниченията и ако искат да си вършат работата. Не съм напълно сигурен на какво ще станем свидетели, докато нещата не се успокоят. Дори не мога да кажа, че напълно ще се освободим от вируса, той повече няма да е част от живота ни и нещата ще се върнат там, където им е мястото. Той със сигурност ще продължи да е част от живота ни. Усилията на правителството трябва да са насочени към подсигуряването на здравната система и нейната издръжливост, защото основният проблем, с който се сблъскваме тук, не е свързан с това, че не можем да се оправим заради ограниченията. Напротив. Проблемът е със здравната система. Много хора се нуждаят от операция и лечение, но те не могат да бъдат приети в болница, защото там се лекуват болните от Ковид-19. Опитваме се да подобрим тази сфера, за да може там животът да започне да функционира по нормалния начин. Точно от този ъгъл трябва да погледнем ние, музикантите. Ако пандемията продължава да оказва влияние върху нашата работа, ваксинирането трябва да продължи. Мен ваксините не ме плашат. От бебе ми ги поставят. През живота си съм поглъщал какви ли не боклуци и съм третирал тялото си с какво ли не, така че ваксините не са ми никакъв проблем. Някои хора се страхуват от тях. За мен те не са проблем, а дори са добре дошли. През живота си съм изпробвал какво ли не. Не съм от хората, които стоят и се чудят какво ли има във ваксините. Моята цел е да се върна, колкото се може по-бързо към нормалния начин на живот. За това и съм се ваксинирал. Бих искал хората да са здрави, а не болни. Ще видим какво ще стане. Не бих могъл да отговоря на този въпрос, защото не знаем как точно ще излезем от пандемията и къде точно ще се озовем след нейния край. 

Chris Caffery - Представи си, че си през нощта в някакъв клуб, пиеш с приятели и някой вади джойнт. А аз дори не пуша, но някои го правят. Други пък вадят някакви гъби, които са взели при пътуванията си в Амстердам и ми ги тикат, за да ги опитам. Или ми предлагат някакви кексчета. И в един момент стоиш в тур буса и откачаш от халюцинации, защото си опитал някакъв странен кекс, купен от някакъв бар в Амстердам. А хората не желаят да си сложат ваксини, които ще спасят живота им. Пиеш алкохол, който има високи градуси и заради който в някакъв момент започваш да си преплиташ краката, иначе не искаш да се ваксинираш. Купуваш си витамини от аптеката, в които има всякакви добавки, ядеш хамбургери, направени от брашно, пълно с химикали. Такива неща. И ние приемаме това за нещо ненормално. И от е част от живота ни. Имаме навика да подлагаме телата си на какво ли не, купувайки всякакви неща, на които дори не гледаме етикета със съдържанието. Влез в една аптека. Ще срещнеш хора, които си купуват хиляди хапчета на ден - за сърцето, за кръвното налягане и ги пият без да се замислят, а едва ли знаят какво има в тях. Дори и да има милион предупреждения да не ги вземат, те го правят. И тук стигаме до ваксините. Много е интересна реакцията на хората, само защото в случая има игла. И само защото е намесена иглата, те няма да се ваксинират. А иначе са готови да си татуират всякакви неща и дори да покрият цялото си тяло. И нямат нищо против иглите, които им инжектират мастило в тялото. И когато ги попиташ дали искат да се ваксинират, скачат като ужилени и започват да говорят, как няма да допуснат съдържанието на ваксините в тялото си. Превръщаме се в лицемери помежду си.

Chris Caffery - Интересното е, че ако ваксината ги отнасяше нанякъде, щяха да си я инжектират. Но щом ще ни спаси живота, започваме да мисли, че с нея искат да ни убият. Не знам. Така гледам на нещата. Моят стремеж е да продължа да живея. Това е сериозната част. Имам четирима много близки приятели, които не пожелаха да си сложат ваксина и през последните пет месеца си заминаха от вируса. За 50 години не познавах нито един човек, който е починал от, както му викат „модерния грип” или да е постъпил в болница заради него. А сега само за пет месеца си отидоха няколко мои приятели. И смятам, че хората трябва да погледнат малко по-сериозно на този вирус. Наблюдавам как някои го смятат за обикновен грип. Един от познатите ми си отиде от Ковид-19, а преди това ми беше казал, че никога няма да си постави ваксина заради грип, защото никога преди това не е боледувал. Три седмици по-късно вече лежеше в погребалното бюро. Всеки има право да взема собствени решения в този живот. Никога не съм имал проблем с грипните ваксини. Докато ваксините срещу Ковид-1 са достъпни, ще си ги поставям. За мен това е най-умното нещо, което можеш да направиш в такава ситуация.

Chris Caffery - Това ще е интересна битка. Смятам, че огънят е в някаква степен по-силен. Ще трябва да проверим. Нашият талисман, изпълнен с огнен дух, е положителен герой. Ако погледнеш историята ни, ние сме по-силни от злото. Битката ще бъде здрава и трудно може да се прогнозира, който ще вземе превес. Но заради огнения дух, нашият талисман може би ще вземе превес. Но трябва да проверим.

Chris Caffery - Той беше част от списъка с певци, които имахме на разположение. Нямах представа, че Tim "Ripper" Owens няма намерение да запише втория ни албум. Бяхме говорили дали иска да участва в наследника на дебюта. Той каза, че ще участва и тогава започнах да композирам музиката. В един момент разбрах, че Tim "Ripper" Owens и „Frontiers Records” са се разделили. От лейбъла ми предложиха няколко имена. Аз имах други предвид. Първият певец, с когото започнахме да работим, беше Todd Michael Hall от RIOT V. Той обаче имаше лични и професионални неща за оправяне и без излишни заобикалки ни каза, че няма да може да се справи. Продължихме да се оглеждаме за нов певец и тогава от звукозаписната компания ни предложиха Fabio Lione. Продуцентът ни Aldo Lonobile беше се затворил с него в студиото и работеше по част от материала. Песните се бяха получили наистина добре. Наясно съм, че Fabio не е познат от точно този тип метъл, който ние правим, но смятам, че точно това прави нещата по-интересни. Той е вокалист, който може да изпълни много неща и прие предизвикателството да влезе в метъла на SPIRITS OF FIRE, което го представя в по-различна светлина, в която феновете не са го чували. Смятам, че е наистина много добър в пеенето на класически метъл. Когато получих завършения албум, го пуснах на много хора, които имат голям опит и познават различни банди от различни стилове. Никой не позна, кой е зад микрофона. Вокалистът ни звучи като велик метъл певец, но никой не го разпозна като Fabio Lione. Това беше направо невероятно. Fabio наистина има страхотен метъл глас. С пеенето в SPIRITS OF FIRE се доближава до вокалистите на METAL CHURCH и Jon Oliva. Fabio има възможностите да се превъплъщава в различни метъл роли и съм много доволен от онова, което свърши в „Embrace the Unknown”.

Chris Caffery - Ще го обясня така – не планирах да се занимавам с нищо друго. Не се нуждаех от него. Не съм от хората, които гледат да участват в колкото се може повече проекти. От „Frontiers” обаче имат политика да събира известни музиканти на едно място или да дават сцена на хора, за които смятат, че ще създават заедно страхотна музика. Те ми предложиха да създам SPIRITS OF FIRE и нещото, което ме накара да се съглася, е че щях да запиша албум с Tim "Ripper" Owens и Roy Z, с когото никога досега не бях работил. С Tim имаме общи участия, добър приятел ми е, но никога не сме създавали цял албум. SPIRITS OF FIRE е едно от онези неща, които правя за удоволствие. Всъщност SPIRITS OF FIRE е модерният DOCTOR BUTCHER. За мен те са олицетворение на тази група. Те са моите IRON MAIDEN. В соловите ми работи също има метъл, но те излизат от рамките на стила. Същото е и с TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, и със SAVATAGE. И двете банди имат метъл песни, но TSO е по-скоро рок опера и с него разказваме истории. SVATAGE развиват и изграждат съвсем различни перспективи в музиката. Така че SPIRITS OF FIRE е група, с която основно се забавлявам. И дори да не успях, да запиша втори албум с Tim, проектът все още ми носи същото удоволствие, защото имам възможност да създавам метъл албуми. Ако имах възможност, а и ако Jon Oliva го искаше, с DOCTOR BUTCHER щях да издавам албуми всяка година, защото обичам да композирам хеви метъл. Израснал съм с него, създаването и изпълняването му ми носят много голямо удоволствие. Основните ми влияния са JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN и BACK SABBATH, SAXON, ACCEPT и бандите като тях. Когато ми се отвори шансът да създам подобен проект и да композирам подобна музика, изпълних една от мечтите си в тази посока. Също така в SPIRITS OF FIRE напрежението върху мен не е толкова голямо. Харесва ми да съм в група, в който съм единствено китарист и не ми се налага да изпълнявам и други роли. Действа ми релаксиращо. В TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA и SAVATAGE не съм единственият китарист. Винаги сме няколко и си поделяме ролите. Докато в SPIRITS OF FIRE съм само аз с точна и ясна позиция, както Randy Roads е бил - аз съм китариста в групата и мога да правя каквото си поискам, създавайки метъл музика. За мен SPIRITS OF FIRE е бягство от рутината и със сигурност се забавлявам много.

Chris Caffery - Когато бях на пет или десет години, LED ZEPPELIN бяха LED ZEPPELIN. Т.е. промените в стила бяха нежелателни. Тогава слушах KISS, BLACK SABBATH, JUDAS PRIEST. По това време за мен LED ZEPPELIN не бяха достатъчно тежки. Харесваха ми, но не бяха любимата ми музика. Слушах ги, свирех някои от песните им, правехме с моята кавър банда някои от нещата им на живо, но те не бяха групата, която да определи целта ми в музиката, която аз бих слушал. Когато се появиха ACCEPT, а по-късно и PANTERA нагазих и в по-тежката част от метъла. И се открих. Имаше времена, в които BLACK CROWS бяха вървежни, с тяхната комбинация от THE ROLLING STONES и AEROSMITH. Вземи също така GRETA VAN FLEET, които са повлияни от LED ZEPPELIN. Дори и да се върнеш към THE BEATLES и праволинейния рокендрол на THE ROLLING STONES ще откриеш, че тези стилове всъщност никога не са изчезвали. Ако се върна на моята група SPIRITS OF FIRE с нейния праволинеен хеви метъл – ние даваме шанс на младото поколение да чуе точно тази музика така, както ние сме я чули, когато е била нова. Днес когато си пуснеш радио или интернет каналите, ще чуеш основно модерни групи, които предпочитат ревовете като JINJER например. Или вокали, каквито правеше Alexi Laiho в CHILDREN OF BODOM с неговия груб и тежък глас. Той придава тежест на музиката, но мелодичността е все още налична. Това всъщност е съвременната музика. Когато слушаш подобна музика, чуваш как певците променят тоналността. Нещо подобно направи и Fabio Lione в новия албум на SPIRITS OF FIRE „Embrace the Unknown”. В модерните групи вокалистите преминават от чисти към груби вокали и обратно. Песните от новия ни албум съдържат подобни моменти, както Udo правеше в ACCEPT или Jon Oliva в ранните дни на SAVATAGE. Гласът се променя по време на песента, но спазва мелодията. Бих искал да обобщя, че щом музиката е добра, тя винаги ще намери своето място. Дори и да не обиколи света, и да не стане популярна, тя е шанс на новото и старото поколение да чуят добра музика. Музиката трябва да е добра, за да намери своето място. 

Chris Caffery - Съгласен съм с това От друга страна със SAVATAGE свирим на фестивали с най-големите банди от новото поколение. Така младежите, които никога не са имали шанса да гледат SAVATAGE, присъстват на наш концерт и ние го оценяваме. Всъщност вземи AEROSMITH. Те преобразуват музиката на THE ROLLING STONES на друго ниво. Това не означава, че феновете са спрели да слушат STONES. Всичко опира до начина на възприемане на една група. Виж IRON MAIDEN. Свидетел съм как ги приемат през годините. Те продължават да пълнят стадиони, както и METALLICA. Никой, дори и младото поколение не се отказва и не ги зачерква. Сигурно е трудно днес да започнеш от нулата. Самият аз се стремя да издавам добра музика, която да допадне на слушателите. Това е възнаграждението днес, което получавам за работата и кариерата си в положението, в което се намирам в момента. Със SPIRITS OF FIRE не ми се налага да пътувам по света, за да изкарвам пари. Занимавам се с групата, защото за мен е важно да съм креативен като артист. Това ми носи предимството да свиря тази музика повече за удоволствие, без да изпитвам напрежението, че трябва да направя проекта финансово успешен. 

Chris Caffery - Влиянието е и в двете посоки. В SPIRITS OF FIRE правим онова, което искаме. Моят стил и подход към музиката е причината от „Frontiers” да ме поканят, да участвам в група с точно този стил. Лейбълът има модел, който търси. Така че моят стил е вътре. Но знам, че на първо място точно той е очакван. За това мога да погледна дълбоко в себе си, след което да използвам онова, което открия, за да се вдъхновя като изпълнител. За това и влиянието е двустранно. Ако реша да се включа в блус проект, нещата щяха да стоят по същия начин. Стилът ми на свирене, щеше да е повлиян от блуса така, както влияние ще ми окаже опитът ми в свиренето на блус. След повече от 40 години свирене на китара, съм се подвизавал почти във всички стилове, в които тя се използва като инструмент. Единственият, в който не съм добър, е джазът, просто защото никога не съм му отделял голямо внимание. Наясно съм, че корените ми като хеви метъл китарист определено предоставят предимства на стила ми на свирене, за да участвам в SPIRITS OF FIRE. И в същото време той ми позволява да композирам качествена хеви метъл музика в същата посока, която вдъхновява онова, което създавам.

Chris Caffery - В някаква степен е тъжно, защото личността, с която винаги съм искал да запиша албум, е Ronnie James Dio. Той е един от тези музиканти, с когото съм мечтал да записвам. Бил съм няколко пъти близо да хвана този шанс и накрая стигнахме, и до разговори. Ronnie също искаше да го направим, бяхме наистина добри приятели. Самият аз съм много повлиян от него и от всяка една група, в която е бил. Разговаряхме да записваме заедно и съвместната ни работа присъстваше в плановете му. На този въпрос винаги отговарям по този начин. Иначе от музикантите, които са тук, мисля, че ще е много забавно да направим нещо с Jeff Waters от ANNIHILATOR. Двамата с него, Caffery и Waters, наистина бихме могли да създадем интересен метъл проект. И двамата имаме специфично чувство за хумор. На Jeff е канадско, разбира се. И двамата врим и кипим в онова, което правим, обичаме работата си и я вземаме много на сериозно. Jeff е един от най-големите китаристи и във всяко нещо, което прави, присъства частица сарказъм. Смятам, че двамата можем да създадем наистина брутален запис. И доста ще се забавляваме. Също така няма да ни се налага да използваме други певци, защото и двамата можем да пеем. Нямам идея как ще се получат нещата, но със сигурност ще е интересно да записвам с него. Иначе съм работил с много от музикантите, с които съм искал да работя. Така стоят нещата с някои от любимите ми барабанисти. Свирил съм с Mike Terrana и Brian Tichy. В момента в SPIRITS OF FIRE съм с Mark Zonder. Свирил съм с John Macaluso от TNT. По отношение на барабанистите съм свирил с много от любимците ми. По отношение на певците в TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA участват много вокалисти, за които никога не съм си представял, че един ден ще записвам. Това са Jeff Scott Soto и Russell Allen, които са страхотни певци. Но ако те решат да направят албум с мен или аз с тях, ще е още по-страхотно. Предимството на кариерата ми, е че имам възможността да си сътруднича с невероятни хора, но ако трябва да избера само един музикант, с когото да работя, това щеше да е Ronnie James Dio.

Chris Caffery - Най-рокендрол моментът, който някога съм имал в живота ми е, когато със SAVATAGE участвахме на един фестивал в Австрия. И когато приключихме с изпълнението си, при мен дойде Phil Campbell от MOTORHEAD, и ме покани в гримьорната им. Отидох там, май бях на 35 години. MOTORHEAD искаха да излязат на сцената с 12 гости, а не можеха да ги съберат. И ме поканиха аз да съм 12. MOTORHEAD са били на турне със SAVTAGE, когато SAVATAGE са правили обиколка в подкрепа на „Power of the Night”. Обожаваха Criss Oliva и според тях неговият дух живееше в мен. И заради това искаха да се кача на сцената с тях. Това преживяване – аз, заедно с MOTORHEAD в тяхната гримьорна, Lemmy, който отваряше втората си бутилка „Jack Daniels” за деня, изпълнението на „Killed By Death”, заучаването на песента с Phil, излизането с тях на сцената, където ме блъсна най-силният звук, който някога съм чувал и шансът да свиря с групата, не може да е повече от рокендрол. Шансът да свиря с MOTORHEAD е най-рокендрол моментът, който някога съм имал.