Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Johan Längquist (CANDLEMASS): "Продължавайте да мечтаете"

| обновено на 06.07.22 в 12:57

Интервю с Johan Längquist (CANDLEMASS, екс-JONAH QUIZZ)

През 1986 излиза „Epicus Doomicus Metallicus”. В онази година едва ли някой си е представял, че този албум ще промени екстремната музика и ще се превърне в неин крайъгълен камък. А и стъпвайки на наследството на BLACK SABBATH, ще изведе дуум метъла на едно по-„комерсиално” ниво. Тогава зад микрофона е Johan Längquist. След записите на „Epicus Doomicus Metallicus” CANDLEMASS качват на борда Messiah Marcolin. И Johan Längquist някак си изпада в забвение. До преди няколко години, когато се завръща, вече като титуляр в CANDLEMASS. И съвсем скоро ще видим и певец, и група на фестивала „Wolf Fest Вълчата пътека” край Челопеч.

Интервюто с Johan Längquist (CANDLEMASS, екс- JONAH QUIZZ) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 27.06.2022 година и е публикувано на сайта „WeRock.bg”.


От другата страна - Привет, Johan, как си, какво парвиш?

Johan Längquist - Определено съм добре. Имам няколко дни почивка. Върнахме се от САЩ. Имахме концерти в Ню Йорк и Филаделфия. Обикновено ходя на работа през седмицата, но тази си я взех почивна. Така че съм добре.

От другата страна - Т.е. имаш нормална работа освен поста – вокалист на CANDLEMASS?

Johan Längquist - Да, работя с децата ми. Знаеш ли, работил съм 20 години като таксиметров шофьор, 16 години съм работил в училище. Когато ми се обадиха от CANDLEMASS, не беше възможно да продължа да работя в училището с децата, защото през цялото време трябваше да съм по пътя. Децата се нуждаят от сигурност. Когато си в група като CANDLEMASS, няма как да им осигуриш тази основа. Напуснах и в момента работя с моите деца. Те са големи и са електротехници. Сега, когато съм свободен и не свиря, им помагам в работата.

От другата страна - Искам да те върна към първия албум на CANDLEMASS „Epicus Doomicus Metallicus”. Когато отново стана част от тях сигурно ти се е наложило да си спомниш много неща от тогава?

Johan Längquist - По това време бях в група, която се казваше JONAH QUIZZ. Получих обаждане от барабаниста, който по това време беше в CANDLEMASS. Попита ме дали имам нещо против да направя вокалите в „Epicus Doomicus Metallicus”. Веднага приех. Тогава ми изпратиха касета със записите и първата ми реакция беше: „Оу, никога преди в живота си не съм чувал нещо като това”. По това време музиката, която изпълнявах с моята банда, беше традиционен метъл. Все пак им казах, че за мен е голяма чест, че са ме поканили да запиша този албум с тях. Но по това време имах собствена група и сърцето ми беше при нея. Говорихме за това положение. Въпреки всичко, те настояха аз да запиша вокалите за албума. За мен ситуацията беше наред и се съгласих да участвам. Иначе в студиото работихме по вокалите няколко вечери, докато не станат готови. Тогава всичко ставаше по стария начин. Днес повечето неща се правят на компютри. Все по-малко музика се записва в истинско студио. За последния албум съм направил само три песни по този начин, доколкото си спомням.

От другата страна - Имаше ли очаквания тогава, че „Epicus Doomicus Metallicus” ще се окаже крайъгълен камък в дуум метъла?

Johan Längquist - Не, никакви. Тогава си спомням, че момчетата ми казаха, че почти никой не вярва в тях. И за това те просто следват сърцата си. Дори и никой да не вярваше в тяхната кауза, те повтаряха, че ще правят онова, което искат и всичко ще е наред. За да съм честен наистина тогава никой не вярваше в тяхната музика. След като записах вокалите и се върнах при моята група, която не успя да оцелее, всички техни приятели ми казваха, че никой от тях не е вярвал в този запис. Хубаво е, че успяхме да им покажем, което е направо невероятно, че 36 години по-късно този албум е все още жив. Удивително е.

От другата страна - И все още е един от най-влиятелните албуми в стила.

Johan Längquist - В първите години след записите си нямах представа, че е така. После започнаха да ми попадат статии в различни издания, в които групите, които бяха интервюирани, посочваха CANDLEMASS и „Epicus Doomicus Metallicus” като основни вдъхновения и основна причина да се съберат. Хубаво е, че съм бил част от нещо, което означава толкова много за толкова много хора.

От другата страна - В момента си вокалист на CANDLEMASS. Зае ли мястото, което ти се полагаше в началото?

Johan Längquist - Знаеш ли, че познавам всички вокалисти, които са били част от CANDLEMASS. Единственият, когото все още не съм срещал всъщност е Messiah Marcolin. Срещал съм Thomas Vikström. Той е невероятен вокалист и страхотен човек. Срещал съм се с Mats Levén. Спал съм в една стая с Robert Lowe. Всъщонст не съм се срещал и с Björn Flodkvist. Никога не съм разделял и две думи с двамата с Messiah. Останалите ги познавам. В същото време с тях бандата е събрала много добра библиотека, от която можем да избираме песни за концертите на групата. Leif Edling е композирал толкова много велик материал. Не вярвам, че някога ще останем без избор от песни, но и да стане, Leif има какво да предложи, защото е създал невероятни неща.

От другата страна - Как изглежда днес „Epicus Doomicus Metallicus” през твоите очи?

Johan Längquist - Това е най-известният албум на CANDLEMASS. Никой от следващите записи може да се конкурира и сравнява с него. Просто така стоят нещата. В момента работим по нов албум. Преди няколко години записах „The Door to Doom” и миниалбума „The Pendulum”. Така че ще се появи още един албум с моите вокали. Песните са невероятни. Всички от тях. Участвал съм в записите на всяка една композиция. В предстоящия албум композициите са също страхотни. Но за да съм честен, не смятам, че можем да се съревноваваме с „Epicus Doomicus Metallicus”. В този албум има нещо много специално. Ще е страхотно, ако някои от новите дискове успее да се изравни с него. Но не мисля, че ще стане. И може би точно така трябва да бъде. Подобен албум се създава веднъж в живота. На по-късен етап групата има добри албуми като към тях прибавям и последните, които са с моето участие. Гордеем се с онова, което правим в момента, стоим с високо вдигнати глави, но когато излиза, „Epicus Doomicus Metallicus” носи нещо различно, което го прави много специален. Не мисля, че можем да го достигнем, камо ли да го надминем. Това мисля. Разбира се, никога не знаеш какво ще стане. Но е много трудно да надскочим дебюта на CANDLEMASS, защото има толкова много хора, които на определена възраст са го чули и той е провокирал определени чувства в тях. Тези хора са признавали пред нас, че „Epicus Doomicus Metallicus” означава много за тях. Самият диск продължава да заема много специално място в сърцето ми. А аз продължавам да изпълнявам всички песни от него на живо. Удивително е, че тези композиции, продължават да живеят пълнокръвен живот. Чест и привилегия е да съм част от тях. Обаче ние даваме най-доброто от себе си, за да създаваме добри нови песни.

От другата страна - Можеш ли да разкриеш детайли за предстоящия албум?

Johan Längquist - В предишния Tony Iommi от BLACK SABBATH участва в „Astorolus - The Great Octopus”. След което издадохме „The Pendulum”. В момента работим по новия диск на бандата. Мисля, че е почти готов. Сега материалът се миксира. Извървяваме последните стъпки. През септември трябва да се появи сингъл, а през ноември и албумът.

От другата страна - Най-добрата реакция, която сте получавали за „Epicus Doomicus Metallicus” през годините?

Johan Längquist - Знаеш ли, че съм правил няколко концерта с CANDLEMASS през годините. Дори и преди 2018, когато станах пълноправен член на групата. Всъщност навсякъде, където съм бил, реакциите за този албум са били винаги невероятни. Много хора са щастливи просто да се срещнат с мен и да видят човека, който пее в него, и все още го изпълнява. Веднъж един фен ми каза, че много се радва да ме види, без да е имал очаквания дали все още бих могъл да изпълня песните или не. След концерта ми сподели, че все още ме бива. Много хора са все още щастливи, че този албум съществува. Хората нямат търпение да споделят впечатленията си от него и най-накрая да се срещнат с мен, след като бях изчезнал за толкова много години. Ако трябва да обобщя реакциите, те не се различават една от друга. Смятам се за голям късметлия, че навсякъде ме приемат много добре. Дори от публиката по концертите, която ме посреща с усмивка. Всички хора, с които се срещам, са толкова благоразположени. Мисля, че е привилегия за толкова години феновете да са настроени по такъв начин към мен. Дори има хора, които ми споделят, че любимият им певец от CANDLEMASS е Mats Levén или Messiah Marcolin, но ми казват, че аз като вокалист се справям доста добре. Така стоят нещата.

От другата страна - Как реагира на повторната покана на групата?

Johan Längquist - По това време заедно с един приятел работихме по моя музика. Но нищо не беше спешно. Поканата стана в най-добрия възможен момент в живота ми. Имам четири деца, които са вече големи и имат свои семейства. И когато ми се обадиха, бяхме само аз и жена ми. Т.е. вече имам време да правя онова, което искам. Не бяха ми останали никакви отговорности. Получих поканата в перфектния момент. Когато ми се обадиха, казах на Mappe Björkman, че ако харесам песните, а до тогава не ги бях чувал, така че, ако песните ми допаднат, тръгвам с тях и ще дам на групата сто процента от себе си. Така на следващия ден вече бях в студиото и прослушвах демо вариантите. По това време композициите бяха почти завършени. Мисля, че първата песен, която чух, беше „Astorolus - The Great Octopus”. Веднага им казах, че парчето много ми харесва и ги попитах на момента, дали можем да започнем записите. И точно това направихме. Така записахме някои идеи и песни още първия ден, в който станах част от CANDLEMASS. От тогава съм част от бандата.

От другата страна - Чувстваш ли се отговорен заради наследството на CANDLEMASS?

Johan Längquist - По един или друг начин – разбира се. Особено го почувствах на първия концерт, който направих с тях, май беше в Норвегия, а и всичко стана много бързо. Записах „The Door to Doom” за няколко седмици и веднага тръгнахме на турне. Доста мисли ми се въртяха в главата по това време. Спомням си, че преди концерта в Норвегия постоянно си мислех, как не мога да си позволя, а и не трябва, да разочаровам никого. Това би било трагедия. Бях много нервен. Но още с първите минути от шоуто, разбрах, че сме се завърнали и се почувствах много добре. Всичко премина много добре. Върнах си увереността. Наистина бях много изнервен на този първи концерт. Едва ли някога ще го забравя. Дори за момент ми мина мисълта да се откажа. Но всичко се получи много добре. Може би една от причините е, че винаги съм композирал музика и тя винаги е била част от живота ми. Така че не съм някой, който е станал от дивана и веднага се е превърнал в рок звезда. Нещата при мен не работят по този начин. Винаги съм правил концерти, но не толкова големи, колкото в момента правим с CANDLEMASS. За щастие всичко се получи и от тогава с момчетата се забавляваме много. В студиото заедно с Leif работим много добре. Определено се забавляваме много, а това е много важно за свободата, която имаме, когато сме записваме. Изпробваме различни вокални линии. Понякога ми казват, че не могат да усетят идеите ми, но харесват духа, който носят. Свирим доста, докато избистрим темите, които ни трябват. Изпробваме много и различни вокали само за една песен, докато не стигнем до подходящите за нея.

От другата страна - Според теб CANDLEMASS получават ли онова, което заслужават?

Johan Längquist - Не, определено не мисля, че го получават. Може би едва напоследък. Част съм от групата вече четири години. Тук, в Швеция, CANDLEMASS със сигурност не получават заслуженото. Знаеш ли, че песните на бандата никога не са въртени по радиата. И тук не става въпрос за периода, в който аз съм вокалист. Бандата съществува от толкова много години, има номинации за шведския еквивалент на наградата „Грами”, дори има спечелена награда. Аз като се присъединих, получихме номинация за големите награди „Грами” за най-добро метъл изпълнение за песента “Astorolus: The Great Octopus”. Така че заради тях ще кажа, че не получават заслуженото. От друга страна ние си изкарваме страхотно, пътувайки и свирейки навсякъде по света. Много е разочароващо, обаче, че в Швеция, откъдето сме всички, CANDLEMASS никога не са звучали по радио станциите. Това е срамно, нали? Може би така е трябвало да стане и така стоят нещата в момента. Никога не знаеш какво може да стане. Може би, някоя сутрин, някой ще се събуди с идеята, че трябва да пусне някой ден една или две наши композиции.

От другата страна - Ти самият какво би искал да постигнеш с CANDLEMASS?

Johan Längquist - Винаги съм мечтал да живея от музиката. Но това никога не е ставало. Не само за мен, но и за останалите от CANDLEMASS. Всички имаме нормална работа. Ще е страхотно, ако стигнем до момента, в който просто ставаме сутрин, отиваме в студиото, свирим и създаваме песни. Самият аз съм вече на възраст. И на тези години за мен е привилегия да имам възможността да пътувам по света и да свиря за страхотни хора. За мен в дадения момент това е достатъчно. Достатъчно ми е да се срещам с хора от различни държави и фенове. Ако нямахме фенове, едва ли щяхме да съществуваме като група.

От другата страна - Имаш ли си любима концертна история?

Johan Längquist - Ще избера концерта в Ню Йорк, САЩ, който направихме преди дни. Шоуто беше невероятно. Невероятно е, когато всеки един фен от публиката крещи силно текстовете на песните. Не един или двама, а цялата публика. Знам, че има хора, които просто слушат концерта, но този път в Ню Йорк наистина беше много шумно. Когато бяхме в Гърция, преживяването също беше фантастично. Не мога да изброя колко пъти съм бил там, но в Гърция наистина обожават CANDLEMASS. Винаги се срещам с много хора, когато свирим в там и всеки един концерт е невероятен. Всъщност се чувствам добре при всеки концерт навсякъде, където свирим. Има само едно шоу, на което не се чувствах в добра форма и на ниво. Това фактически беше на круиза „70 000 Tons of Metal”, когато свирихме по средата на нощта. Още в самото начало почувствах, че не съм във върхова форма. А аз винаги се опитвам да бъда. Това е единственият концерт, на който не се чувствах много добре. Въпреки това нещата се получиха, публиката беше щастлива, но ми се наложи да преигравам на няколко пъти, защото не се чувствах на ниво.

От другата страна - Когато записваш „Epicus Doomicus Metallicus” ти си сесиен вокалист. 30 години по-късно как усещаш тези песни на живо?

Johan Längquist - Когато остаряваш, няма как да постигнеш същите височини, като млад. Самият аз се опитвам да ги постигна на всеки отделен концерт. И не се страхувам от грешките, които допускам. Стремя се да изпълнявам композициите по начина, по който са записани тогава. Смятам, че почти напълно покривам оригиналните записи. Разбира се, че не мога да достигна всяка отделна височина, но добавям към старите песни по нещо ново. Амбицията ми е при изпълняването им, да се доближа максимално до оригиналите. Феновете и публиката пеят тези песни с мен, което означава, че трябва да пея по начина, по който те го очакват. Трябва, обаче, да отбележа, че когато изпълнявам материал, записан от Messiah Marcolin, го постигам по моя начин. Особено при първите концерти, които направих с CANDLEMASS. Напоследък се опитвам да се доближавам до оригиналните вокали точно поради причината, че всеки в публиката пее заедно с мен.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Johan Längquist, какъв съвет би му дал?

Johan Längquist - Бих му казал да продължава да мечтае. И всъщност аз го направих тогава. Дори и като по-млад, когато станах многодетен баща. Когато бях на 23 ми се родиха две деца, а няколко години по-късно станаха четири. Тогава и отговорността, която идва с хлапетата, става по-голяма. Но през цялото време останах свързан с музиката. Свирех през нощта, когато всички спяха. Стоях в сам с китарата си, създавайки песни. Не съм разочарован от начина, по който се разви животът ми. Няма какво да промениш от това по никакъв начин. Понякога съм си задавал въпроса какво би станало, ако бях продължил с CANDLEMASS през всички тези години. И отговорът е, че не знам. В онези години създавах музика за себе си. Бях й се отдал изцяло. Когато искаш да създаваш музика с други, трябва да си отдаден напълно. Точно по този начин постъпвам сега, както с двата записа, които направих, така и с предстоящия. Трябва да си честен, както към останалите в групата, така и към себе си. Във времената на „Epicus Doomicus Metallicus” имах собствена банда и там беше сърцето ми. И не бих променил нищо. Въпреки че с JONAH QUIZZ късметът ни не проработи. Бяхме на една стъпка от подписването на договор. А в онези години беше много трудно да се докопаш да сделка. Бяхме връстници с EUROPE. Дори участвахме на същото състезание, което те спечелиха. Което им донесе първи запис. С JONAH QUIZZ стигнахме до полуфиналите. Не успяхме за финала. Бяхме на една крачка зад тях. За съжаление по това време звукозаписната компания, с която трябваше да подпишем, закри шведския си клон. Човекът, с когото тогава водихме преговори, ни се беше обадил и почти се беше разплакал по телефона, когато ни съобщаваше, че спират работа. Много съжаляваше, че няма да има никакъв договор и всичко пропада. Обаче така стоят нещата в музиката. През годините сме преминали през толкова много подобни моменти. Когато си млад, при теб идват всякакви хора и непрекъснато ти обещават какво ли не. Всякакви мениджъри са ни предлагали да запишем албум с тях. Излитаме в облаците. Първият път нямаме търпение да стане, но после бързо се оказваме свалени на земята с думите, че ще ни струва 35 000 крони, за да го запишем. Ами, не, не съм съгласен. Няма как са платим за всичко. Искаме да го направим по правилния начин. Има много такива „благодетели”. Особено тогава. Днес не съм много наясно как стоят нещата, но знам, че можеш да запишеш цял албум в домашното си студио, ако знаеш как да работиш с компютрите и програмите. В миналото нещата стояха по този начин.

От другата страна - Най-важният житейски урок, който научи през всички тези години?

Johan Längquist - За мен това е да съм честен със себе си и да не правя онова, което не харесвам. Имал съм много предложения от банди, които искат да пея в техни албуми. Първото, което искам в такива случаи, е да чуя музиката. Ако не ми хареса или не е моят тип, отказвам учтиво. Не бих пял само заради това да съм вокалист някъде. Трябва да обичам онова, което правя. Така работят нещата при мен. Има хора, които искат да са музиканти на всяка цена и на всяка цена да са част от група. Но аз трябва да харесвам онова, което правя. Може би е по-лесно да си част от някоя група, ако не си вокалист. Може би сърцето ти няма да е отдадено на бандата, но обичаш да свириш на китара. Може би това се пренебрегва лесно. Но аз като фронтмен и певец, трябва да обичам и да харесвам онова, което правя. Ако не постъпвам по този начин, хората ще го разберат на момента и ще отбележат, че не съм искрен. 


ВИЖТЕ ОЩЕ

Ново ГМО опитва да "нахлуе" на европейския пазар

Често се е случвало докато пазаруваме и видим плод или зеленчук с по-нетрадиционна форма, размер или ако е прекалено перфектен на вид, да чуем изречението „това е ГМО“. Какво представлява всъщност генно-модифицирания организъм? Това е организъм, чийто гени са променени от човека. Т.е гените на един организъм се включват в друг и му придават нови..

публикувано на 08.08.22 в 07:23

DJ Villy: Всеки си спомня как се е сдобил с първата си грамофонна плоча, но никой не помни първата си mp3-ка

DJ Villy е един от най-колоритните български диджеи. Кариерата му започва в родната Варна в средата на 90-те, а преди 12 години той се установява в Германия, където живее и до днес. Любовта му към музиката датира от ранна детска възраст, а в 4-ти клас започва да посещава уроци по барабани. Тогава мечтата му е да стане барабанист и..

публикувано на 07.08.22 в 12:41

Подир сянката на кондора с Изабела Шопова

„Подир сянката на кондора" е най-новата книга на Изабела Шопова и разказва за едно епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия.  Без маршрут, план и резервации. А както бързо става ясно – и без адекватна подготовка. Смелият..

публикувано на 05.08.22 в 10:09

Мира Радева: В България липсва нужната приемственост между поколенията в политиката

Четвърто служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, положи клетва и поема управлението на държавата до провеждането на предсрочни парламентарни избори на 2 октомври т.г. и евентуално сформиране на редовен кабинет. Президентът представи състава на новия кабинет и тежките предизвикателства пред екипа на служебния премиер Гълъб Донев. Какви..

публикувано на 04.08.22 в 08:55

Вносните пшеница и слънчоглед от Украйна излизат от предприятията ни като български продукт

Зърнопроизводителите у нас се подготвят за протестни действия заради нерегламентирания внос на евтина пшеница и слънчоглед от Украйна. Това решение беше взето от Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите по време на Дните на полето в Добруджа, които се проведоха в края на миналия месец. „Вносът на зърно от..

публикувано на 03.08.22 в 09:00

Какво е животът? Времето, през което Сърцето се превръща в Душа

Писателката Неда Антонова представи най-новата си книга в Арт салона на Радио Варна по време на Алея на книгата в морския град.  "Пепел от мислеща тръстика" е есеистична книга, която обхваща целия житейски и творчески опит на Неда Антонова.  Нейните размисли за литературата, любовта, изкуството, смисъла на живота, Бог, книгите и още много теми, събрани в..

обновено на 01.08.22 в 11:59

Stefan Schmidt (VAN CANTO): "Никога няма да направим кавър на "Bohemian Rhapsody"

Интервю с Stefan Schmidt (VAN CANTO) Немската банда VAN CANTO никога не е идвала в България. Групата съществува вече 16 години и има 8 издания – акапела и ударни. Всички останали инструменти се изпяват. „To the Power of Eight” е последният албум на VAN CANTO и се появи през 2021 година. Stefan Schmidt, лидерът на групата, даде специално интервю..

публикувано на 01.08.22 в 21:15