Лесна работа: Топ пет на нелепите ситуации, в които често попадаме

Днес, докато се измъквах от неудобно преживяване, спретнах кратка класация на нелепите ситуации, в които се случва да попаднем. Не претендира за представителност, но може да е полезна.

Една от любимите ми подобни ситуации: когато приятелка звъни по домофона, аз вдигам и тя ме приветства:

- Минавах наблизо. У вас ли си?

Не зная дали отговорът се брои за нова идиотщина, или минава като бонус към споменатата. Отговорът:

- Да, да! В къщи съм. Ти къде си?

Имам и друго любимо.

Пред лекарския кабинет нервно следим часовника. Имаме да вършим куп други неща. Появява се достолепен пациент, преструва се на фикус в коридора, преминава край всичките двайсет изнервени граждани и се втурва към доктора. Ние хорово ревваме, защитавайки непревземаемата крепост на доброто здраве, а нахалникът хвърля учуден поглед наоколо в стил „Вие откъде се взехте и може ли да сте толкова недосетливи?!“ и невинно обяснява:

- Аз... само да питам...

Това „само да питам“ е великолепното „Сезам, отвори се!“ за всяка институция, пред чийто кабинети се е образувал шарен грозд от изнервени хора, очакващи заветния неотложен документ.

Забелязала съм, че има ли някъде грандиозна опашка, там задължително се появява поне един /а може и повече/, та... поне един тихичък гражданин с невинен вид и с култовото обяснение „Аз само да питам“.

Все едно, че сме се върнали в Средновековието, няма интернет, няма упътващи табели, работно време, сайтове с подробни указания как да се сдобием с необходимите документи и каква подготовка, време, нерви и ресурс ще ни струва това.

В топ пет на идиотските ситуации, в които често попадаме, са моментите, когато закъсняваме за няколко места едновременно, в това число - поне за две съдбовни събития. Намираме време да прелетим през офиса на мобилния си оператор, който току-що, в най-напрегнатия за нас момент е отрязал връзката ни със света поради превишен кредитен лимит и, няма спор, това превишение от няколко лева може да е фатално за един мобилен оператор... Та прелитаме ние през офиса му, за да хвърлим няколко банкноти, изглаждайки нелепата ситуация и мениджърът отсреща започва да ни увещава колко прекрасен нов абонаментен план са подготвили единствено за нас, разбира се... - от любов към зелените ни очи. Ние любезно го подканваме да побърза,

защото това изобщо не е правилният момент да обсъждаме каквото и да било, най-малко абонаментни планове, но той си има своя някаква мениджърска логика, която не съвпада с нашата гледна точка.

И друго любимо: щастливо се излежаваме на плажа, потънали в розови мисли. Съседът решава да изтърси хавлията си. Естествено, в този момент вятърът се преориентира, насочва мощен порив директно към нас и безброй злобни песъчинки амбициозно влизат в очите, носа, устата, покриват тялото и лицето ни и настойчиво се вкопчват в косите ни. Какъв по-забележителен завършек на плажните удоволствия?

О! Освен някоя чайка да излее стомашно съдържание върху главата ни... За да е пълноценно преживяването.

А, да! И точно тогава съученикът от гимназията, в когото тайно сме били влюбени и когото не сме срещали от двайсет години, весело да извика името ни... Вълнуваща среща след толкова време...

Животът предлага още стотици и разнообразни варианти, но спирам дотук.

Желая на всички нас смях и добро настроение и те, по възможност, да не са за наша сметка.