Младата художничка Ива Маркова показва във Варна първата си самостоятелна изложба живопис. Експозицията се нарича „Всички златни часове“ и e второто събитие от цикъла „Нови хоризонти“, в който галерия "Ларго" представя млади творци до 35 години в началото на артистичния им път.
За своя вдъхновяващ старт авторката е избрала една вечна тема, любима на художниците - натюрморта с цветя.
Поставяш началото с много красиви живописни творби, които са с мотото "Всички златни часове". Има много препратки в него. Първо си помислих за златния час във фотографията. Едва ли си имала само това предвид?
То е обобщение. Освен всичките часове, в които съм работила тези картини, защото, освен че изображенията ги свързват главно цветята - флоралните мотиви, часовете, в които съм ги работила приблизително са едни и същи.
Цялата история с цветята тръгна от идеята да ги сакрализирам по някакъв начин и да ги превърна от едни ефимерни изчезващи обекти в част от един спомен, който остава във времето заедно със своята цикличност. Работи ми се още в тази посока.
Това не са обикновени натюрморти. Има много пластове в тях. Композицията е доста по-сложна от едно обикновено цвете...
Идеята е това да бъдат техни портрети. Защото за мен природата не е просто неодушевен предмет. Тя е живият живот, това, което ни заобикаля и в края на краищата ние произхождаме от нея. Въпреки че толкова много автори са обръщали внимание на цветето като обект, най-малко защото е красиво, аз си поставих задача да откривам неговата собствена душевност.
Това ли твоята "тайна градина"?
Да, вдъхновена съм много от Франсис Бърнет и едноименната книжка "Тайната градина". Това е моят мъничък свят, който някак си се опитвам всеки път да разширявам и откривам, че той отново се събира в една кутийка.
Някои от заглавията са "Часовете". Това ме препраща към филма по творби на Вирджиния Улф. Има ли нещо общо с това?
В случая - не. Но много е любопитно, защото напоследък се обръщам как към женствеността и цикличността.
Има и много злато.
Това не е случайно. Златото изхожда от православната икона и от ореолите на светците, т. е заради това е буквално сакрализирането на цветята и тяхното извисяване, не само в природа, но и в изначално най- важното. (...)
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Ива Маркова:
Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола. Регионалният исторически музей..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..