Коментар: Политическо затъмнение

Цялата държава днес гледа ту парламента, ту затъмнението. Аз също. Гледах, гледах и в един момент установих, че и двете не са ми интересни. Колкото имам търпение да следя в продължение на два часа пътя на слънцето, толкова имам търпение да гледам и слушам безконечните дебати и изслушвания в парламента. А трябваше да ги проследя, нали това ми е част от задълженията – да съм наясно с работата на депутатите. "Те самите не са в час с работата си, та аз ли да съм", казах си и изключих телевизора. Поглеждам към небето – затъмнението почти приключило. Скука. Пускам пак телевизора. Там все пак има някакво разнообразие. Сменили са картинката и вместо пленарната зала дават президента, който нещо говори. Насилих се и се заслушах, все пак очаквам да ми каже кога ще завърти рулетката с мандатите. От думите Румен Радев разбирам, че няма да е скоро.  Утре ще извика на консултации ГЕРБ/СДС, но с мандата нямало да бърза...

Днешното полузатъмнение, мисля си аз, си е направо метафора на ситуацията в държавата. При нас всичко е като затъмнение. Както малката незначителна луна скрива огромното слънце, така и у нас малките ежедневни политически драми скриват големите и наистина сериозни проблеми. Като например демографскита криза и факта, че мрем като мухи, въпреки че сме рекордьори в ЕС по брой болници на глава от населението. Политико – олигархичното затъмнение се опитва да прикрие и да неглижира друг важен и голям проблем - бедни сме и от тая беднотия взе много да ни писва. И от доморасли политикани взе да ни писва, а това като цяло не е добре, защото може би нечия цел е точно да ни отврати от партиите.

„Партиите са превърнати в приюти на некадърници, в убежища на авантюристи, в разсадници на егоизма, буйствата и пороците, в места за насърчение на мързела и злоезичието, на коварството и користта.“

Това не са мои думи, а цитат от манифеста за създаване на кръга „Звено” през 1931 година. Това е кръгът, който заедно с Военния съюз извършва Деветнайсетомайския преврат, след който партии са изпратени на бунището. Избирателите обаче толкова се били отвратени от партиите, че с радост приемат тяхното заличаване. Днес времената са други, героите също, но сценарият май е подобен... и може би ни води към политическо затъмнение.