Лесна работа: Хората стават по-добри

Хората стават по-добри

Чух това изречение случайно, докато се разминавах с младежи, които обсъждаха някакви свои неща. И толкова ми хареса.

Хората стават по-добри.

Едно изречение, което ме зареди с добра енергия. Вдъхновени от очевидно прекрасни преживявания, авторите на този коментар продължиха по пътя си, без дори да подозират колко много ме зарадваха. Предполагам, че съзнателно или не, са доставили радост и на много други като мен, с които денят ги е срещнал.

Хората стават по-добри.

Често го виждам и си го мисля. Понякога, естествено, за да потвърдят правилото, се появяват заблудени герои в нелепи ситуации, с не дотам подходящи постъпки. Или позволяваме на натрупаната умора да постави на заден план хубавото и да обезсили значението на всички блестящи личности и жестове, с които животът ни среща. Така че, безкрайно благодаря на тези непознати младежи, че изрекоха правилните думи, които сякаш измиха очите ми и ми позволиха отново да видя красотата на деня.

Видях един светъл ден, през който минаваха усмихнати хора, оживено разговаряха, обменяха хубави новини и добра енергия. Когато някой друг също ти потвърди, че хората стават по-добри, това отпуска душата ти, помага ти да се огледаш и отново да видиш прелестните малки неща, загубени сред лабиринтите от напрежение и делнична динамика.

В градинката свиреха музиканти. Въпреки сезона и прогнозата за времето. Свиреха и мелодията покриваше ноемврийския свят като меко и топло одеало. Въздухът беше изпълнен с хубави мисли, отношения, настроения, спомени, желания. Валс, танго, латино - толкова много радост и слънце носеше музиката, че превърна ноемврийския ден в една неочаквана и приятна разходка във времето.

Хора се спираха, забравили студа, деца подскачаха в такт и пляскаха.

И вече не беше студено, не беше ноември, не беше тук и сега, а беше един великолепен фрагмент от живота, когато и какъвто го иска всеки от нас, една прелестна поредица от любими мелодии.

Дори дърветата спряха да бъдат по ноемврийски омърлушени. Изправиха снаги и елегантно поклащаха корони в такт с красивата музика.

Едно кученце се спря пред музиканта и внимателно изслуша „Компарсита“. С толкова старание и вглъбеност, сякаш се готвеше да участва в международен конкурс именно с това изпълнение на тангото и от резултатите зависеше съдбата на целия квартал и на

всички други кученца, с които се среща и се поздравява по време на сутрешните и вечерните разходки.

Музиката стопли ноемврийския ден и направи така, че мислите на хората да полетят в приятни, желани посоки, към топли места и моменти

Едно момиченце на няколко месеца изрита розовата пелена и се включи от количката си със сладки бебешки припявания.

Беше невероятно и неустоимо. Светът беше точно какъвто трябва да бъде – приятен, красив, ненапрягащ и обичан. Защото някой ни припомни, че хората стават по-добри. Колко малко ни трябва, за да отворим очи и да видим красотата, да отворим сърца и да приемем света и хората около нас, да отворим мисли за спокойствието и светлината на деня.

Защото хората стават по-добри, денят е красив и животът – чудесен.