С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
Най-известната игра с думи в света с 13 букви? Това е кръстословицата. Днес тя отбелязва 111 години от първата си поява във вестник "Ню Йорк Уърлд". Това се случва на днешната дата през 1913 година. Играта, която тогава носи името Cross Word Puzzle или в буквален превод пъзел с кръстосани думи, е публикувана от журналиста Артър Уин , считан за баща..
Всяка седмица в събота в Приюта за бездомни кучета в Каменар ще се организира ден на отворените врати , каза за Радио Варна Димитър Георгиев от Rotaract club Варна. Инициативата е като продължение на успешната кампания "(Не)Сам вкъщи", която от варненската организация проведоха преди няколко седмици в приюта, когато дарители донесоха коледна..
В навечерието на празниците в алтернативното пространство за култура във Варна "Хале3" ще се проведе първото издание на инициативата "(Не)Коледен базар". Тя ще продължи два дни - на 21 и 22 декември. "Първоначалната идея беше събитието да се казва Коледен (Не)базар, защото то не е като традиционните коледни базари, а е по-скоро като фестивал с..
„Чистата Коледа“ – една от малкото коледни кампании в България, посветени на опазването на околната среда, отново ще обедини усилията на десетки малки и големи доброволци. Седмото ѝ издание е подкрепено от три черноморски общини – Созопол, Приморско и Царево, а акциите по почистване ще се проведат на плажовете Аркутино (26.12) и Ахтопол..
С подаръци и детско тържество бяха зарадвани най-малките пациенти в Университетската болница "Св. Марина" във Варна, които в навечерието на Рождественските празници са хоспитализирани в болницата. Белобрадият старец влезе по нестандартен начин при децата, като се спусна от покрива по фасадата на лечебното заведение и прикова погледите на пациентите и..
Навръх Игнажден, когато според българските вярвания настъпва новата година и всеки стопанин очаква в дома му да влезе добър човек, кметът на Варна Благомир Коцев посрещна коледарите от Средно училище "Елин Пелин". Традиционни коледарски песни и наричания за здраве и берекет през годината огласиха сградата на Община Варна. Празникът продължи с..
Православната църква почита днес паметта на св. Игнатий Богоносец. В народната традиция празникът е известен като Игнажден. Според народните вярвания на Игнажден започват коледните празници, защото се смята, че на този ден започват родилните мъки на Божията майка. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек пръв влезе в дома..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно
