С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
На 16 юли Православната църква чества паметта на света мъченица Юлия. Св. Юлия била родом от Картаген. Произхождала от бележит род. Родителите ѝ били християни и ѝ дали християнско възпитание. Когато персийците покорили Картаген, те отвлекли много народ. И малката Юлия била между пленниците. Купил я някой търговец езичник в Сирия. Много настоявал..
"Малка България" - така настоятелят на храма „Пресвета Богородица“ в украинския град Арциз – отец Генадий Мартинов, определя градежа на храмовия комплекс, зад който стои. Около половината от населението на Арциз и Арцизски район са украински българи. Идеята за храма е от около 15 години, понастоящем градежът, който включва освен храмов..
Събота и неделя Варна е домакин на най-голямото състезание за дронове у нас – DRON CUP VARNA FAI 2024. Събитието ще се проведе на 20 и 21 юли, в близост до квартал Аспарухово, в зоната до игрищата на местния парк. Състезанието се провежда с подкрепата на Община Варна. В надпреварата ще се включат над 75 пилоти на дронове от целия свят. Сред заявилите..
Преди седмица в рубриката „Лесна работа“ ви разказах колко вълнуващо и изпълнено с неочаквани обрати може да бъде едно пътуване с влак: от стреса, че до последната минута не си сигурен дали изобщо ще тръгнеш до удоволствието на цената на един билет да получиш бонус – пътуването да се удължи с пет часа и четирсет минути. Последното може да се..
През почивните дни (13 и 14 юли) екипите на Центъра за спешна медицинска помощ във Варна са приели общо 403 пациенти от областта. Част от обадилите се на медиците са приети с ниско кръвно налягане и неразположение. Причина за сигналите са екстремно високите температури в града и областта, посочват от ЦСМП-Варна . 29 от 56-имата потърсили..
За поредна година Варна ще е домакин на виненото изложение WINEkend. Повече от 35 млади винарни ще представят продукцията си на 19 и 20 юли в Английския двор на Археологическия музей. Тазгодишното - седмо, издание е вдъхновено от фестивала Удсток, каза за Радио Варна единият от организаторите Владислав Ванков. Освен дегустация на вина, ще има..
Днес ще е слънчево с временни увеличения на облачността, предимно висока. Без валежи. Ще духа до умерен вятър от изток-североизток. Остава горещо с максимални температури между 36° и 41°, по крайбрежието от 30° до 35°, за Варна около 34°. Вълнение на морето 2-3 бала. Температура на морската вода 26°-27°.