Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Кавал парк" - филм за Александър Еплер, който ни научи на любов към България

Представят лентата тази вечер във Варна

Документално-художествената лента "Кавал парк" представят днес, 7 декември, във Варна. Прожекцията е в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център, с начален час 18:30. На 8 декември филмът за "човека, който ни научи на любов към България" ще бъде в Каварна, а на 9 декември - в София.

Филмът "Кавал парк" е посветен на виртуозния музикант Александър Еплер. Американецът от руски произход, живял в Сиатъл, има необичайна съдба. Пристига в България в началото на 70-те години, за да изучава кавал във фолклорния отдел на Музикалната академия в Пловдив. Любовта му към българския инструмент, нашия фолклор и култура е изключително голяма. Защо ли? От къде идва тази любов? Как протича животът му в България и след това? Отговори на тези и други въпроси дава документалният филм на Богдан Дарев - "Кавал парк".

"Александър Еплер не е супергерой и затова го обичам. Може пък да е супергерой и неговата суперсила да е музиката. Александър не спасява света по холивудски. Но неговата необратима любов към музиката, към българската култура и българския народ събуди у мен чувство на дълбоко преклонение. "Кавал парк" е толкова документален филм, колкото е и художествено произведение. Целта ми беше да заснема и монтирам филма като повест, като писмо, като симфония от образи и чувства, ноти от миналото, настоящето и бъдещето, уловени моменти от богатия и своеобразен живот на маестро Еплер", споделя режисьорът Богдан Дарев, който също живее в Сиатъл. 

Във филма "киното и животът се преплитат в клоните на дряновите дървета и всички сме взаимносвързани". 

Свързани с него са и кавалджиите Николай Докторов и Данчо Радулов. С тях разговаря Светлана Вълкова:

Вие познавахте ли се с този човек? 

(Данчо Радулов): Аз не мога да кажа, че съм бил приятел с него, както Николай, те са имали наистина много близка връзка. За този човек се говореше много в нашите среди навремето. Знаех задочно за него и през 1991 г., когато имахме турне (тогава работех с „Мистерията на българските гласове"), там се засякохме, но не сме имали чак такава голяма близост. Там има общество американци, които обичат България и нашия фолклор. След всеки концерт тази общност идваше при нас, зад сцената. Тогава се запознахме с него, но когато видях този филм, тогава разбрах, че трябва да съжалявам, че не съм бил близък с него. Огромно впечатление ми направи филмът. Самият човек и режисурата, и темата на Богдан Дарев са нещо изключително. Според мен "Кавал парк" е за български Оскар. Еплер е руснак, преселен в Америка, но славянското е останало у него. Хората трябва да гледат филма, за да го усетят. И самият факт, че кавалът му е основният инструмент, това за мен е от голямо значение, защото сме братя по душа, братя по емоция. 

Вашата среща с Александър Еплер кога беше?

(Николай Докторов): Не мога точно да визирам това – 2008 или 2010 г., когато бяхме в Щатите, имах за него само информация, че живее в Америка. Това е човек, който още като младеж е успял да дойде в България с единственото желание да изучава български кавал.

Това е много странно. Той ли е първият студент по този инструмент?

(Николай Докторов): Да, тогава и Академията в Пловдив, беше създадена. Той е от първите студенти там. Интересното е, че нищо друго не го впечатлява от различните видове изкуства, освен кавала. Животът му така е бил подреден, че кавалът е на пиедестала и този емоционален заряд, който той е получил във времето, в което е бил в София с Драган Карапчански и с Никола Ганчев, точно този заряд, който той е получил, това е давало мотивация през целия му живот кавалът да бъде номер едно за него. Той споделя във филма: „Аз съм българофил”. Това е нещо невероятно! Усещането за този инструмент е много силно при него. В срещите, които ние сме имали при пътуванията ни в Щатите и концертите, които сме изнасяли там, във всички наши срещи сме имали възможност първо да бъдем един до друг. Нещо много интересно – пред неговата къща той беше засадил много различни дървета дрян и казва: „Коля, много дрян има тук, но не е като българския”. Това ми направи впечатление. Човекът иска да пренесе България в Щатите.

Малката България, както казват във филма, е неговият дом...

(Николай Докторов): В срещите, когато сме говорили за музиката, за него българският фолклор представляваше същността на живота. За времето, в което сме били заедно и сме разговаряли, той го е доказвал и показвал. И аз съм изключително щастлив, че варненската публика, хората, жителите на Варна и не само на Варна, ще имат възможност, при тяхно желание, да се докоснат до тази личност. Тя е много първична на моменти, говори за неща, които с Данчо ще можем да си спомним, но това е живата истина – начинът, по който се е живеело и творяло навремето. Когато сега живеем в малко по-друг свят, ние виждаме как хора точно като Александър Еплер могат да ни дадат това, от което имаме нужда. Да попълнят нашата емоционалност и нашата представа за инструмента. Мисля, че хората, които гледат "Кавал парк", ще се обогатят много – мисля, че изненадите, които подготвяме към самия филм, ще се харесат, и във времето, в което ще бъдем заедно нека всички да се докоснем до този извор на българщина.

Във филма имаше идеализъм - той си представя, че ще се върне в България, ще си вземе кавала и ще свири заедно с овчарите. Това, колкото наивно, толкова и силно емоционално въздейства.

(Данчо Радулов): В този глобализъм, в който сме принудени да се измъчваме, да видиш един американец с руски произход, който е влюбен така силно в България, е нещо неописуемо! Той просто зарежда човек отново с нашето родолюбие!

Тоест, ние, благодарение на него, откриваме нещо в себе си, което е някъде дълбоко в нас може би, но го потискаме.

Не е някъде дълбоко – то е на повърхността...

(Николай Докторов): Това, че Александър Еплер иска да дойде в България и да отиде в планините да се среща с овчари не е случайно, тъй като навремето много от майсторите-кавалджии са били овчари. Планината и полето са едни от местата, в които този инструмент дава друг живот, друг смисъл. Още повече, че с този инструмент ние нито виждаме къде го поставяме, като свирим, нито гледаме нашите пръсти как се движат. Всичко при кавала е въпрос на усещане, на чувственост. Тя е изключително интересна и различна от всички други. Има чужденци като Александър Еплер, които са казвали: "Когато чух кавала, моят живот се промени. И когато започнах да свиря на кавал, аз вече съм друг, не съм тоя, който съм бил". И това не са приказки, отправени към някого, който иска да направи някакъв реверанс, а това е чувственост, която винаги се усеща. С кавала, особено при бавните мелодии, се издава душевността на музиканта. Те запълват това място, което липсва в целия този колоритен цвят на този инструмент.

За вас къде е магията на този инструмент?

(Данчо Радулов): Тази музика за мен е моята същност! Аз чувствам кавала като част от моята кръв, моя дух!

Цялото интервю на Светлана Вълкова, излъчено в предаването за култура "Гравитация нула", чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Олга Карова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Факсимиле от проекта за трасе на лекото метро във Варна, публикуван в сайта на Община Варна

Арх. Христо Топчиев: Проектът за бул. „Цар Освободител“ дава приоритет на автомобилите

Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско,  държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират  обществено обсъждане,  от..

публикувано на 24.04.24 в 07:58

Ани, която бяга с кауза и заразява с добро!

Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..

публикувано на 23.04.24 в 16:08
Анна Заркова

Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..

публикувано на 23.04.24 в 08:30

Проф. Милчо Лепоев: Дали да има леко метро зависи от пътникопотока

Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..

публикувано на 22.04.24 в 08:15
Илин Димитров

Илин Димитров: Има голяма вероятност заради въздушния Шенген да останем без чуждестранна работна ръка през летния сезон

Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..

обновено на 20.04.24 в 15:34

Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY): Иска ми се холивудските филми за викингите да са по-достоверни

Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..

публикувано на 20.04.24 в 15:15

Лекото метро по бул. "Цар Освободител" може да се замени и от електрически автобуси, ако е целесъобразно

"Лекото метро" във Варна ще бъде предимно „потопено“, а не повдигнато чрез колони. Шумовото натоварване ще бъде многократно намалено. Това предвижда проектирането на разширението на варненския булевард „Цар Освободител“ според инж. Кольо Червенков. Като част от инженерния екип в проекта, в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“, Червенков..

публикувано на 20.04.24 в 15:03