Лесна работа: Още една наздравица

Светъл празник! Вторият ден от Коледа, денят на бащата, последният понеделник от 2022 година. Да кажем така: време, в което празникът е на фокус.

След топлината на семейната Коледа, когато разглеждаме снимки, говорим си за отминали роднински неща и посвещаваме време и любов на важните за нас хора, ще побързаме да пренасочим мисли и енергия към новогодишните наздравици. Вече предвкусваме танци, веселие, страхотна храна и прекрасно настроение.

Толкова е хубава тази нагласа, че обикновено колкото и много делови задачи да ни очакват в краткия промеждутък от Коледа до новогодишната нощ, те минават някак по-тържествено, справяме се с тях по-охотно и с повече лекота в сравнение с всяко друго време от годината. Дали причината е в светлинките по прозорците, в украсените елхи, в списъците с подаръци, в магията на песните, които задължително озвучават всеки наш декември, година след година, преживяване след преживяване? Или може да е в очакването нещата да се нареждат по-добре, да започва още по-хубав период, новият календар да донесе нови сбъдвания, успехи, приятни изненади? Или магията е в баланса на всичко това? Вероятно.

Важното е, че сърцата и погледите на хората са в светлина и това е чудесно.

Защото е декември – месецът на пожеланията и наздравиците. Месецът на жадуваните срещи с любими хора, на неочакваните откровения на чаша вино пред камината, на планираните кратки пътувания, на белите покривки, баниците с късмети, зелевите сарми на баба, червените коледни свещи, красиво опакованите подаръци, паричката, която прилежно ще приберем в джоба и желанията, които настойчиво ще повтаряме в мислите си до сбъдване, до успешно и дългоочаквано сбъдване.

Ако има календарен рай, за мен това е декември, рай, в който тихичко пристъпваме по Коледа и от който с неохота се отдалечаваме към средата на януари. Оставяме го зад открехната стъклена врата, за да поглеждаме от време на време към него и да се зареждаме със силния заряд на наздравиците му, със звъна на кристалните му чаши и с високия полет на желанията и мечтите му.

А раят може да е всичко. За земния рай говоря, разбира се! Може да е в нас, или в другите, в направено добро, в получен жест, в приета радост... В абсолютно всичко може да е той. Според мен е въпрос на отношение, на необходимост, дори на момент.

Преди години смятах, че Божието ателие е в Матара - най-южната точка на Шри Ланка, че залезите в Кий Уест изпълват сетивата с приказен дух и истории, че призракът на кочияша дебне край Рундалския дворец в Литва, че в Бруней живеят едни от най-милите хора, а Турку е доброто място да остарееш спокойно. Сега отново и отново го преоткривам у дома и това е вълшебно.

Различно е за всеки човек, различно е във всеки момент.