В последните години се наблюдава тенденция за възраждане на българското село. Много млади хора, а и не само млади, решават да избягат от шума и стреса в големия град като си закупят имот на село. Тази тенденция се засили още повече по време и след пандемията. В социалните мрежи вече дори има и групи за семейства с деца, които са напуснали града и са отишли да живеят на село.
Дали засиленият интерес към селските имоти е довел до увеличение на цените?
Според брокера Юлия Хвърчилкова, цените на селските имоти се повишават, но с по-бавни темпове в сравнение с градските.
"Разликата в цените между старото и новото строителство при селските имоти е осезаема. Както можеш да си купиш почти годна за обитаване стара къща в дадено населено място за 30-40 хиляди евро, така в същото село цената на нова къща е например 200 хиляди евро", коментира Хвърчилкова и допълни, че това обяснява и по-големия интерес към старите селски къщи.
"Хората предпочитат да си купят стара къща, която да реконструират. Много често се използват разрешителните на старата къща за да се извърши реконструкция и подобрения. По-бързо се вземат разрешения за реконструкции, настрояване и пристрояване", обясни експерта.
Дали обаче закупуването на стара къща е рискова инвестиция?
Юлия Хвърчилкова сподели, че най-големият риск е с документацията на имота.
"Трябва да се внимава за това какви са предвижданията за разрастването на населеното място и дали не се предвижда някакъв път да минава през имота. Хората трябва да гледат още за комуникациите като ток, вода и интернет. Понякога след закупуването на къщата, се откриват конструктивни дефекти, които не могат да бъдат отстранени. В такива случаи, хората отново пускат обекта на пазара с цел да се освободят от него", каза Хвърчилкова.
В последните години, българите изпреварват чужденците по отношение на интереса към селските имоти, а основни купувачи според Хвърчилкова, са младите хора. Те обаче търсят основно къщи в села на разстояние не повече от 20-30 километра от града. Така, от една страна се наслаждават на спокойствието и чистия въздух на село, а от друга остават близо до удобствата на големия град.
"Ние сме разглезено общество и обичаме всичко да ни е на една ръка разстояние, бързо и лесно", обясни Юлия Хвърчилкова.
От селата във Варненско, най-голям интерес има към имотите в Аврен, Долище и Звездица, каза още брокера.
Чуйте разговора на Иван Барбов с Юлия Хвърчилкова:
"Преди години цените бяха символични, но сега един имот в селото струва почти колкото един апартамент. Цените на къщите при нас са от 50 до 230 хиляди лева. Но, въпреки това се купуват. Почти всеки месец идва някой в селото да търси къща", обясни кмета.
И тук сред купувачите преобладават младите хора.
"Миналата година три семейства от Варна си купиха имоти в селото", допълни Стоянов.
Той потвърди думите на брокера, че българите вече са много повече от чужденците на пазара на селските имоти.
"Скоро не е имало интерес от чужденци. Преобладават българи, които търсят по-евтини имоти", каза още кмета на село Манастир.
Чуйте какво сподели кметът на село Манастир пред Димитрина Дончева:
В украинския град Болград, в един сутерен в центъра на града, почти всеки ден за по няколко часа се събират българи и украинци, за да плетат маскировъчни мрежи за фронта. Познати са като "Ангелите на Болград" и работят, разделени в три бригади. Плетат от март 2022 г., вече близо три години. Организира ги Оксана Килафли, украинка и съпруга на един..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Домакин на учредителното събрание беше Държавният архив във Варна. Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище..
Светът отбелязва за 23-и път Международния ден за безопасен интернет. Започнал като инициатива на Европейския съюз, денят отдавна излиза извън рамките му и вече се отбелязва в над 120 държави на всички континенти. Това е ден, в който общественото внимание се фокусира върху онлайн рисковете за деца и млади хора, и върху необходимостта родители,..
10 февруари е Ден на пчеларя. От години се говори, че броят на пчелите в световен мащаб намалява, а изчезването им ще доведе до унищожаване на баланса на екосистемата и ще се засегне добивът на храни в световен мащаб. Все по-трудно става на пчеларите и у нас, но за мнозина от тях това е вече начин на живот. Димитър Димитров има 250 кошера в..
Благотворителен базар с мартеници и сувенири, изработени от пациентите на Държавна психиатрична болница – Карвуна, очаква посетителите на Община Балчик в датите 25 и 26 февруари. Заедно с кутии за дарения, те ще бъдат разположени на двата входа – Информационно обслужване и Общинска данъчна служба. Пациентите в лечебното заведение към момента са 70..
На февруари най-много му отиват разговорите за вино и любов. Отдавна е така. Поне за малко, в чест на някоя празнична наздравица, отместваме поглед от политическите сериали, от силните притеснения за бюджета и грандиозните тревоги за парите в хазната. Макар че е интересно да гледаме колко кристално чисти в обществен план се представят хора,..
Преди няколко години в Румъния измислиха нова дума, с която описват политическата си система. Тази дума е "стабилокрация". Тя е съчетание от думите стабилност и автокрация. Това е политическа система, при която определени елити, създали свои политически проекти, управляват години наред. Пуснали са пипала във всички системи и де факто притежават..