Лесна работа: По Възкресение

Светъл празник! Възкресението. Някои пречиства душата си от тежки мисли, друг намира енергия за ново начало, трети осъзнава, че успехът и щастието не трябва да бъдат преследвани, защото самите те са следствие и се посвещава на добра кауза.

Такива неща се случват по Възкресение.

Освен, че домашният козунак е много вкусен. А добавиш ли горещ шоколад и сладка приказка, става неустоимо.

По Великден често се питаме: „Какъв е човекът, който мога да бъда? Дали е по-великодушен? Лесно ли прощава? По-щастливо ли живее?“

По Великден се стремим към по-добрите си версии.

Какво би се случило, ако има рестарт?

Това ми припомня една изключителна, много силна книга на Васил Попов - „Мамник“. Любимите ми герои от нея са Митко и Лазар. Митко гледа с ведър поглед и свежо чувство за хумор на ужасиите, които се случват, а Лазар? Лазар е точно по темата ни. Той възкръсва. Останала му е недовършена работа на този свят; задача, която никой друг не може да изпълни.

Навремето имах една история, която намирах за страшна и едва, когато я затворих, установих колко комична е всъщност.

На тръгване от Коломбо, Шри Ланка, в три часа сутринта излязохме от хотела и се качихме на един тук-тук, за да стигнем до летището. Тук-тук е закрит триколесен мотоциклет, иначе казано - авторикша. Беше безкрайно дълго пътуване в тъмнината, покрай непознати, призрачни места. Шофьорът ни разпитваше за абсолютно всичко и колкото повече време минаваше по пустите пътища, обвити с мистично сияние, толкова повече аз убеждавах себе си, че нещо не е наред в тази криминална история, че крайната цел не е летището, а вероятно отвличането ни.

Най-много ме ужаси място, което още е пред очите ми. Призрачни скални очертания. В основата им - вход на пещера, който ме подсети за Али Баба и разбойниците. Реших, че пътуването ще свърши тук...

Тогава си представих сина си и като на филмова лента видях моментите с него: блестящите му очи, очарователната усмивка, която разтапя сърцата на всички, горещите речи, които изнасяше в парка пред случайни хора, когато беше на четири годинки и поучителните беседи, с които ме образоваше за всичко, научено от детските енциклопедии. Помолих се това да не е краят, да се прибера при детето си и да го прегърна.

Сега си давам сметка колко безпочвени са били страховете ми.

Човекът беше общителен и любопитен, а вероятно е поддържал разговора и от учтивост. Но нощем, на непознато място, където впрочем ни бяха посрещнали с обискиране на летището... Добавям малко фантазия... и ето ти Али Баба.

Оттогава зная, че стигнеш ли края, мислиш единствено за хората, които обичаш. Всичко друго, което си смятал за важно, се оказва незначително.

Ами добре! Какво ще направите, ако животът ви започва отначало?

Ще се смеете ли повече? Ще се радвате ли повече на морето? Ще се наслаждавате ли на повече хубави мигове, чудни гледки, изгреви, залези, празници? Ще обичате ли повече? Ще прегръщате ли по-често любимите хора и ще им повтаряте ли колко са важни за вас?

По Възкресение идва преосмислянето. Сигурно в него е силата на великите дни, великите планове, великите дела. Впрочем, за последните майка Тереза казва така: „Няма велики дела. Има само малки дела, извършвани с много любов“.

Пожелавам на всички нас да правим нещата с много любов.

И светът ще е по-добър, а животът – по-хубав.