Лесна работа: Страст

Здравейте! Вчера радиото празнува и както казват колегите, да, радиото е любов.

За мен беше начало. Мястото, което ми даде възможност да вървя напред, да търся истината и съвършенството с напористата увереност на младостта, да пробвам, да греша, да успявам, да се провалям, да искам горещо, да търся и да вярвам. Всеки, който се е докоснал до радиото, ще ви каже същото...

Който истински се е докоснал и е знаел, че това е неговото.

Няма да говоря повече за магията на онази неземна хармония от музика и слово. Можете да й се насладите всяка секунда, когато пожелаете. Лесна работа е. С един клик или с едно натискане на бутона. Зависи от предпочитанията.

Наблюдавала съм хора от различни професии, на различна възраст и вече съм сигурна в едно: където и да е човек, с каквото и да се занимава, може да отключи вратата пред себе си и да си даде възможност да поеме по щастлив път, единствено с отдаденост. Посветен със страст на идеята, която смята за правилна. Отдаден на работата, която е избрал. Верен на каузата, която вълнува сърцето му. Увлечен от начина, по който иска да бъде една хубава част от света. Вглъбен в желанието да помогне, колкото е възможно, този свят да стане по-приятен, по-светъл, подреден и красив.

Отдаденост и страст.

Мисля, че всичко друго остава на заден план: опит, възраст, обстоятелства, обкръжение, висок или нисък старт, финансови възможности. Най-горе и най-важни за всичко са тези две неща: отдаденост и страст. Гори ли техният огън в сърцето, човек със сигурност се справя. Тръгва, без да знае какво го очаква по пътя. Пада, става, губи посоката, връща се, отново тръгва...

След време срамът от грешките отстъпва място на приемането. Може да се сещаме за моменти, които отдавна сме се постарали да заметем дълбото под килима, но с времето вече не се привеждаме с неудобство, а се смеем, защото знаем, че няма съвършени хора и от момента, в който сме осъзнали грешката и сме се опитали да я поправим, всичко е тръгнало в добра посока. Защото така се случват нещата. Стига огънят да продължава да гори в сърцата и те да са изпълнени със същата страст и отдаденост, с които ги е мотивирало началото.

Ето тогава радиото се превръща в любов за всеки, който истински се е докоснал до него. Тогава всичко може да е любов.

Счетоводителят реди числата като виртуозни партитури, пианистът превръща нотите в ярки, вълшебни светове, човекът, който разхожда кучета в градинката, дава най-смислените уроци по човечност, пекарят загръща квартала с изкусителния аромат на домашни курабийки и превръща това в нежна сутрешна симфония.

Това е любов, страст и отдаденост.

Сигурно си спомняте как героят на Никос Казандзакис - Алексис Зорбас се изненадва от начина, по който грохнал, деветдесетгодишен старец сади бадемово дръвче, а старецът обяснява:

- Аз, чедо, върша работата си така, като че ли съм безсмъртен.

Тогава Зорбас отвръща:

- А пък аз върша работата си така, сякаш всеки миг ще умра.

Кой от двамата има право?

„Еднакво стръмни и мъжествени са и двата пътя и могат и двата да те изведат на върха“ – пише Казандзакис.

Така че, да!, със страст и отдаденост можем да превърнем всичко в любов и тогава лесна работа е да стигнем до върха, а върхът е там, където човек е щастлив.