Лесна работа: Другият поглед

Стопаните му бяха мили, дори се извиниха за причиненото неудобство. Нямаше как да предположат, че това четириного приятелче с мълчаливата си покана да спра за малко и да споделим минути на мир, покой и добро отношение, не ми донесе неудобство, а неподправена детска радост.

Не разбрах защо пожела да се запознаем. Защото кремавите ми дрехи подхождаха на цвета му? Или настроението ми беше в хармония с неговата радост от продължителната весела майска разходка... Или може би сърцето ми беше в унисон с неговата топлина и добронамереност и той го знаеше.

Продължих да го галя с огромно удоволствие, а той седна пред мен на задни лапи и започна да намества красивата си глава, така че да се чувствам по-удобно и да направи общуването още по-приятно. Изглеждаше сякаш иска да си останем така поне до края на деня. Защо не и по-дълго? Безгрижни и заети с добра дейност. Все едно, че бяхме близки приятели не от минути, а от години.

Така - с чисто, леко и отворено сърце тръгваме към някого, когато сме деца. Когато светът ни изглежда едно добро и приветливо място и всичко в него силно ни очарова. Изпадаме в шумна радост от всяка нова среща, от всяко ново присъствие и от познанието, което очакваме то да ни донесе. Изпълнени с доверие и любопитство. Никога уплашени.

Припомних си колко чист, красив и естествен е светът през този светъл детски поглед. Колко простичко е всичко. Няма условности, скоби, кавички, няма никакви излишни препинателни знаци в предствата за нещата. Няма страхове, двусмислия, разминаване във значенията. Липсват всички онези неща, които времето, опитът и годините натрупват върху изображението на света в мислите ни. Няма ги добавените сенки, по-тъмните тонове. Не.

Всичко е кристално чисто и ясно. Нещо ти е приятно и толкова. Значението е едно. Имаш доверие в някого, значи си готов да му разкриеш всичките си важни детски тайни. Не знаеш, че е възможно да бъдеш разочарован. Не си чувал за предадено доверие. Нямаш и най-малка представа какво е лицемерие. Не те е страх от от продължението, нито от това как ще бъдеш приет. Дори не предполагаш, че може да съществува страх от упреци, нехаресване, критика, недружелюбност.

Просто тръгваш към нещо или някого и това те изпълва с радост. Прекрасно е чувството.

Съвсем не твърдя, че за да запазим чистотата на детските възприятия, трябва да пренебрегнем опита от всичко, през което преминаваме през годините – добро и лошо. Не. И не искам да кажа, че е необходимо да сме наивни, да оглупеем или да си затваряме очите за опасности и неприятни знаци.

Достатъчно е понякога да гледаме света с онзи безстрашен детски поглед, незамъглен от предразсъдъци.

Тогава ще е лесна работа да живеем в спокойствие и радост.