"Дюрер срещу Дюнер" или каква е връзката между високото изкуство и масовата култура?

Калоян Илиев - Кокимото подреди изложба с название „Дюрер срещу дюнер“ в Дома на архитекта във Варна. В нея той представя графики, рисунки, живопис и обекти, които могат да бъдат разгледани до 20 юни.

Събитието е част от Форума за съвременно изкуство „Буна“.

С Кокимото за връзката между високото изкуство и масовата култура разговаря Мартин Николов:

Рядко се появяваш във Варна напоследък с изложби.

Почти всяка година във Варна правя по една изложба. В София са по две. А проекта във Варна го показах първо в София, от там тръгна. Открих на 42-рата си годишнина 42-рата си самостоятелна изложба. Мина изключително добре. След това ме поканиха от Българския културен институт в Прага. Във Варна е за трети път. Този проект е в развитие. Освен основните работи, които са гравюри на Дюрер, които използвам за основа, има и едни живописни произведения и обекти, които всеки път са нови. Т.е за всяка една от тези трите изложби аз оставям графиките, които са основната линия и към тях добавям нещо ново под формата на живопис и скулптура.

Някоя от тези графики и нещата, които добавяш към тях, има ли ги татуирани върху кожата ти?

Не, но е добра идея. Има един мой типаж - компютърния червей Кидо, добре познат на публиката, той ми е татуиран на глезена. Постоянно си ходи с мен като домашен любимец. Той беше вирус в първия ми персонален компютър и аз го изолирах в клетка и го поставих под карантина. Така живях с него и реших, че ми е домашен любимец. Понеже основната функция на компютърния червей е той да се копира и размножава, така и реших и аз да го размножа и копирам в редица произведения под формата на колажи, рисунка и живопис, и той до ден-днешен се появява под различна форма. С всяка изминала година той се променя като вид, като цвят, и влиза в различни мои проекти.

Цяла колония значи си създал.

Да, затова нарекох проекта "Глобално зачервяване" или "Глобален бизнес с червеи". Защото аз работя на принципа - ако нещо ми създава неудобство, аз го преобразувам да ми помага и да е от моя полза.

Какво ти е направил Дюрер?

Той ме вдъхновява, това е един от любимите ми художници. Първо е един  от най-важните творци в световен мащаб за всички времена. Много го ценя и почитам. Но историята е по-дълга - не е само да вземеш един дюнер и един Дюрер... От един антиквариат във Варна се сдобих с библиофилско издание на гравюри на Дюрер, отпечатани в Ленинград, сега Санкт Петербург, с гравюри на Дюрер, от 79 г. Реших, че трябва да направя нещо с тази скъпоценност. Вървях си нагоре, към Младежкия дом, размишлявайки за това какво държа в ръцете си и каква е действителността, в която живея... Нося книгата под мишницата си и гледам верига от дюнерджийници. Тогава реших, че колкото е близко, толкова е и далечно - Дюнер Vs Дюрер... Получи се като игра на думи, и реших да ги противодействам, да ги сблъскам едно на друго. Това, което се получи в крайна сметка, беше като образователен проект, в който хората могат да разберат повече кой е Дюрер, за когото не знаят толкова. За разлика от дюнерите, за които знаят много!

Тоест с изложбата ти омаловажаваш дюнерите, така ли да го разбера?

Винаги за една част от себеподобните ни изкуството ще е на преден план. Но за всички останали храната е преди всичко. Аз по някакъв начин исках да ги събера двете - да взема високото изкуство и масовата култура и да направя връзката.  Все пак да употребиш един Дюрер не е лесно. Но дюнери има навсякъде...

Ти я наричаш масова култура, но... Това култура ли е в всъщност?

Да, защото в нея влиза рекламата, влизат много произведения на други автори, част от масовата култура. Като цяло това ни заобикаля, обобщен вариант е на света, в който живеем. На мен ми липсва високото изкуство във Варна. Затова ставам посредник и предавам някаква съвременна стойност...

Цялото интервю с Калоян Илиев-Кокимото чуйте в прикачения звуков файл: