Американският фотограф Франк Уърдън представя самостоятелна изложба в Градската художествена галерия “Борис Георгиев”във Варна. С творбите си той показва различни посоки в неговото творчество, от което винаги прозират търсенията му по оста природа-техника. Франк Уърдън съчетава изобразителното изкуство и фотографията, обича природата и най-важният въпрос, който задава е, как бихме могли да се върнем към обикновените човешки взаимоотношения.
Франк Уърдън е роден през 1956 г. в семейство с пет братя и сестри. От малък изкуството е движещата му сила.
Израснах, играейки си с глина. Правя скулптури и рисувам от дете. За мен това са изразите на креативност и енергичност. Дори в училище учех едновременно с инженерното ми образование, изобразително изкуство. Съвместявах рисуването с електрониката. И двете се отразява човешката креативност. Интересуваше ме творческото начало във всичко. Без значение дали е създаването на дизайн за сграда, изработването на скулптура, измислянето на дреха. Във всеки един аспект е заложена креативността. За мен тя е основата в развитието на човечеството, споделя той.
В продължение на години Франк Уърдън съвместява любимите си дейности - разработването на софтуер и фотографията, рисуването и скулптурата:
Фотографията е нещо, което мога да правя постоянно и бързо докато съм зает с рутинните задължения по създаването на софтуер например или грижата за семейството. Снимането ми дава възможност да запечатвам цветове, хора, емоции. След което да манипулирам образите в различни посоки. Така че причините са две – фотографията е нещо, което мога да правя бързо, а втората е, че е обожавам. Харесва ми да снимам и след това да показвам, онова, което съм направил, използвайки познанията си по изобразително изкуство. Можете да го видите в творбите ми – като основа на някои от снимките са художествени платна. По този начин преработвам стандартните фотографии, за да им придам още един смисъл, но да останат такива, каквито са. От фотограф до фотограф има разлика, независимо че днес с телефон всеки може да снима каквото си поиска и да го представя като изкуство. Всичко зависи от това как виждаш и гледаш на света около теб. Наясно сме, че всеки един момент се появяват милиарди снимки. Дори една трета от фотографиите, които са част от изложбата, съм ги направил с телефона си. Не съм използвал професионални фотоапарати, които биха могли да направят разликата. Важното в случая е да имаш око, за да видиш нещо интересно там, където на пръв поглед няма нищо. Нещо със скрита стойност. Наистина е предизвикателство.
И тук разговорът за завърта около значението на артиста в обществото. За значението на изкуството днес. Франк Уърдън става емоционален:
За мен артистът е много важна част от едно общество. Изкуството предава енергия. Някой запечатва нещо и го показва на друг човек, надявайки се, че ще отвори сърцето си и съзнанието си за нещо, което преди не е виждал или осъзнавал. В момента съм много емоционален, защото ставам свидетел на доста негативни тенденции. Програмите по изкуство намаляват. Падат за сметка на спорта. В Америка, от където съм, много музикални образователни програми бяха спрени в училищата. Което определям като трагедия. Според мен трябва да става точно обратното. Обучението по изкуство трябва да се засилва, а не да намалява.
Защото изкуството провокира въображението. И задава може би най-важните въпроси. Понякога директно, понякога завоалирано. Каквото е и творчеството на Франк Уърдън.
През 2018 г. той взема окончателното решение да се оттегли от инженерната си кариера, което му дава свободата напълно да възобнови първата си любов: визуалното изкуство. Прави много фотографски сесии сред природата, сред корабостроителници и по време на пътуванията си.
Франк играе ключова роля в създаването на преподавателска леярна за топене и леене на бронз на остров Бейнбридж близо до Сиатъл, където лее собствените си скулптури и учи другите как да леят.
Той вярва, че изследванията му по живопис силно са повлияли на подхода му към фотографията, което се вижда в отличителните техники за обработка, които използва. Сред любимите му фотографски обекти са абстрактните композиции и ведрата красота на горите. Франк щедро дарява много от своите произведения в подкрепа на благотворителни организации. Значителен източник на вдъхновение за абстрактната работа на Франк, както се вижда и във варненската му изложба, е корабостроителница в Порт Таунсенд, Вашингтон. Там фотографът изследва слоевете боя на стари кораби, натрупвани през годините, както и текстурите на остъргана боя върху циментови блокове и ръжда. Семейството играе централна роля в живота на Франк, съпругата му Ирена Тодорова Уърдън е родом от Варна. Първото му посещение в България е през 1989 г. и с него двамата поставят началото на многобройни семейни пътувания с двете им момчета в нашата страна.
Разнообразните преживявания, гостоприемството на българското семейство, многобройните приятели и богатството на историята и кухнята на България обогатяват живота на Франк по неговите собствени думи. Изложбата на Франк Уърдън във Варна е част от неговото артистично пътешествие, което продължава да бъде източник на вдъхновение и творчество, давайки живот на уникалната му перспектива за света.
С Франк Уърдън разговаря Мартин Николов:
Какво Ви мотивира за тази изложба?
- Познаваме се с Румен Серафимов от Градската художествена галерия във Варна от 25 години - от времето, когато работеше в археологическия музей. Подкрепяме се взаимно в изкуството. За мен изкуството, изобразителното изкуство, скулптурата са много важни. Постоянно ме е питал дали не бих искал да направя изложба с мои работи. Най-накрая и това стана, за което съм му много благодарен. Чудесно е да видя моите произведения, като част от изложба във Варна.
А какво въобще Ви мотивира да се захванете с изкуство?
- Израснах, играейки си с глина. Правя скулптури и рисувам от дете. За мен това са изразите на креативност и енергичност. Дори в училище учех едновременно с инженерното ми образование, изобразително изкуство. Съвместявах рисуването с електрониката. И двете се отразява човешката креативност. Интересуваше ме творческото начало във всичко. Без значение дали е създаването на дизайн за сграда, изработването на скулптура, измислянето на дреха. Във всеки един аспект е заложена креативността. За мен тя е основата в развитието на човечеството. За мен животът е изкуство и изкуството е живот.
Защо точно фотография решихте да покажете във Варна?
Фотографията е нещо, което мога да правя постоянно и бързо докато съм зает с рутинните задължения по създаването на софтуер например или грижата за семейството. Снимането ми дава възможност да запечатвам цветове, хора, емоции. След което да манипулирам образите в различни посоки. Така че причините са две – фотографията е нещо, което мога да правя бързо, а втората е, че е обожавам. Харесва ми да снимам и след това да показвам, онова, което съм направил, използвайки познанията си по изобразително изкуство. Можете да го видите в творбите ми – като основа на някои от снимките са художествени платна. По този начин преработвам стандартните фотографии, за да им придам още един смисъл, но да останат такива, каквито са.
Къде е предизвикателството във фотографията днес, когато всеки снима с телефона си?
Всичко зависи от това как виждаш и гледаш на света около теб. Наясно сме, че всеки един момент се появяват милиарди снимки. Дори една трета от фотографиите, които са част от изложбата, съм ги направил с телефона си. Не съм използвал професионални фотоапарати, които биха могли да направят разликата. Важното в случая е да имаш око, за да видиш нещо интересно там, където на пръв поглед няма нищо. Нещо със скрита стойност. Наистина си е предизвикателство.
В изложбата има два аспекта – инженерните постижения като корабите и крановете, така и макрофотографията.
В случая макрофотографията не е толкова много. Не съм използвам увеличения на голяма част от тези кадри. Тук например показвам циментов блок, с изрисуван детайл върху него. До него е част от тетраподите от буните във Варна – снимал съм го, защото ми харесаха формата, цвета и неговата структура. Ограничил съм обектива върху малки площи от тях, които се превръщат в нещо ново. Примерно тази част в действителност е около сантиметър, т.е. много по-малък размер от платното в изложбата, но е интересна и ми хвана погледа.
Харесвате ли мотоциклетите?
Карах, когато бях млад. От много години не притежавам мотор, но обичам отблясъците, формата и технологията. Обичам технологиите и всъщност всичко, което може да задържи погледа ми.
Каква всъщност е ролята на артиста в обществото?
- За мен артистът е много важна част от едно общество. Изкуството предава енергия. Някой запечатва нещо и го показва на друг човек, надявайки се, че ще отвори сърцето си и съзнанието си за нещо, което преди не е виждал или осъзнавал. В момента съм много емоционален, защото ставам свидетел на доста негативни тенденции. Предаванията за изкуство по телевизиите намаляват. Падат за сметка на спорта. В Америка, от където съм, много музикални програми бяха спрени в училищата. Което определям като трагедия. Според мен трябва да става точно обратното. Обучението по изкуство трябва да се засилва, а не да намалява.
С вашето изкуство въпроси ли задавате или давате отговори?
С повечето неща просто се наслаждавам. Надявам се, че с някои от тях задавам въпроси. Например с кадрите от пристанището на Варна и корабите, с които се транспортира зърното и трудностите, която тази дейност среща. Трагедиите по света днес са твърде много. Извън залата са разположени няколко мои природни кадри. Тук са по-абстрактните ми творби. Обичам природата – горите, дърветата, океана, реките, хората. Дори към горските снимки съм прибавил няколко стихотворения, които показват как се чувствам, когато съм сред природата.
Кой е най-важният въпрос, който задавате с изкуството си?
Бих искал да знам какво виждат хората, когато застанат пред фотографиите ми. Аз имам моите интерпретации. Бих искал да знам какви са представите на зрителите, когато видят платната. Как интерпретират поемите ми. Може би въпросът на въпросите е как бихме могли да увеличим взаимоотношенията между хората. Наистина съм голям късметлия, че мога да правя нещо като това, което показвам. Бих бил благодарен, ако повече хора имат достъп до изкуство.
Трудно ли е с всяко произведение да давате ново значение на заобикалящия ни свят?
Всеки, който погледне фотографиите, ще има свое собствено мнение за нещата, които са показани на тях. Бих могъл да добавя кратки текстове, какво съм имал предвид и въпреки това те могат да се интерпретират по съвсем различен начин. Надявам се, че всеки един зрител ще си изгради своя представа за нещата. Може би за тези платна всичко е ясно дори за хората,които никога не са виждали тетраподи. Някои от трудностите, които се случват в момента, ще имат повече значение, ако се представят пред по-голяма аудитория. Т. е. интерпретациите и говоренето за трудностите са два от вариантите за възприемането на околната среда.
"И назад" на Do Sho и Bobby D е най-излъчваната песен в ефира на Радио Варна за 2024г. На второ място се нарежда група Юпитер 7 , състояща се от млади музиканти, с техния дебютен сингъл "Двамата с теб" . В челната десетка са още: Боби Иванчев, Lenny Kravitz, Mary Boys Band, Mike Della Bella Project, Robbie LaBlanc и др. Поп,соул, поп рок и..
По традиция в края на всяка година от печат излиза календарът „Стара Варна“. Интересен факт от близо тридесет годишната му история е, че броеве от него са пропътували земното кълбо. През годините неговият създател и издател Ламбрин Сотиров е изпращал бройки до Австралия и Огнена земя. "Градската традиция тази година навършва 27 години. Това е..
Няколкостотин ръководства на читалища са се подписали под отворено писмо , изратено до Министерство на културата с апел, че финансирането им е недостатъчно, а одобряването на проектите за финансиране по Програма "Читалища" на ведомството са непрозрачни. Над 3 000 са читалищата у нас. И в големите градове, и в малките, и в селата, те играят..
Предаването "Джем сешън" по Радио Варна ще излъчи поредица от концерти в празничните дни. В понеделник, 23 декември, триото за електронен поп и рок с алтърнатив, денс и фънк елементи "Innerglow" представи най-големите си хитове на живо в първо студио на БНР. На слушателите представихме документален запис от 4 октомври 2023 г. На 24..
Магията на Коледа оживява в новата песен на Яница Кънева – "Аромат на Коледа" , която е вдъхновена от топлината и уюта в семейния дом. Посланието, което носи е за надежда, споделеност и обич. Тя се появява спонтанно, без да има предварителна идея за нея: Никога не съм си представяла, че ще направя коледна песен. Една сутрин се събудих с фразата..
Този път творческият екип се отправя към Северна Европа, за да продължи музикалното пътешествие за брас и глас, което започна през 2021, с най-красивите старинни песни на Скандинавия, Германия и Нидерландия. Обогатяваме зимните ни празнични традиции с нови идеи и нов подход към любими песни и писатели, от чийто светове се възхищаваме, разказват от..
Музеят за нова история на Варна и Центърът за специална образователна подкрепа във Варна се присъединяват към каузата "Приятелите на Рали" днес, 19 декември, в сградата на Музея за нова история на Варна с благотворителен базар, творчески занимания и представяне на книга. От 11 до 17 часа Центърът за специална образователна подкрепа ще предлага..