Експозицията от 9 платна е инспирирана от едно пътуване до Южна Франция. Повечето от картините са пейзажи, а цветовете, по думите на автора, са „южни“. Светлината на френския юг изпълва изображенията и дава друга гледна точка към света. Неслучайно големите френски художници от края на XIX и началото на XX век са рисували точно по тези места, за да избистрят погледа си за чистия цвят.
Най-разтърсващото преживяване за Милко Божков по време на пътуването е посещението в психиатрията на Saint-Paul-de-Mausole в Saint-Rémy-de-Provence, където Ван Гог прекарва няколко тежки месеца към края на своя живот, но и където създава някои от най-прочутите си творби. Картината на Божков „Mon cher Theo“, чието заглавие напомня писмата на гениалния художник до неговия любим брат, има изключително силно внушение чрез своята безпощадна безмълвност. Именно тя е и плакат на изложбата.
„Това е едно обръщение от писмата на Винсент до брат му Тео от манастира (лудницата), в който е бил... Като филм на Хичкок е тази стая до килията на Ван Гог с двете вани, които са пълнели с ледена вода и са ги затваряли с дървени капаци, за да лекуват пациентите. В самия манастир в двора и около него, в рамките на стотина метра, са разположени на малки пана репродукции на пейзажите, които той е рисувал. Когато започнах тази картина – а тя е първата, която започнах, си казах:“Дали няма да стане малко зловещо?“. Целта ми беше да направя така, че да не изглежда като картина от Освиенцим. Въпреки това Ван Гог е рисувал едни от най-слънчевите си картини в този период, каквото и да му е коствало това“, пояснява Милко Божков. В долния десен ъгъл на картината виждаме две обувки. „Това са моите обувки. Реших да ги нарисувам, защото изпитах някакво нескромно чувство да се „вместя“ във всичко това. За мен беше нещо като поклонничество. Нещо като да отидеш до Божи гроб... Когато Ван Гог е влизал във ваната, той си е събувал обувките. Преди да излезе си ги е обувал. Първоначално исках да направя един вариант с неговите обувки (той има няколко много силни етюда на старите обувки, с които е ходил. Но реших, че е по-добре да нарисувам моите обувки – това беше един опит да се „докопам“ до него“, допълва Милко Божков.
Интригуващ в изложбата е и условно нареченият автопортрет, в който обаче Милко Божков не е в центъра на композицията. Откриваме го в една малка фигура в гръб и на още две места в картината (подсказка само за наблюдателните). Това, което виждаме през неговите очи, е сякаш триизмерна снимка на околния пейзаж. „Така е, защото през цялото това пътуване бях един наблюдател“ – казва художникът. Но какъв наблюдател! – бих добавила аз.
Милко Божков описва в чувство за хумор картината. „Има три портрета на един плешивец – това е серия от няколко малки градчета в близост до Авиньон, които се намират високо в планината. Те са каменни и изключително красиви. Атмосферата, като се разхождам по тези каменни улици, беше сякаш гледам триизмерно. Много ме впечатли. Когато видях църквата, си казах, че от това може да излезе нещо. Има един стар трик на старите майстори да рисуват фигура в гръб (нарича се стафаж). Чрез нея може да се види по-ясно мащабът. Аз се повторих три пъти с идеята, че сякаш от три гледни точки те се събират в едно 3-D изображение“, допълва Милко Божков.
За какво отвори очите на художника това пътуване? „Това, което е важно за мен – това, което мислех, че е лека литературна или изкуствоведска измислица за въздействието на юга върху съвременното изкуство, се оказа точно. И, разбира се, свободата, лежерността на тези хора. Спомням си един ден, събота или неделя, в Ница беше, имаше някакъв празник. И малките улички там бяха претъпкани, не можехме да намерим място, където да седнем. Само мъже! Оказа се, че било Ден на бащата. Пеят едни песни, леко подпийнали, ама толкова хубаво, толкова естествено, толкова искрено – как да не им се възхитиш на тази лекота на живеенето!“.
Експозицията ще остане в галерия A&G Art Meeting до 11.11.2023 г.
Целия разговор с Милко Божков чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.
Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..
Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..
Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...
Театрално-танцовият спектакъл "Таралежите" по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите", подготвят актьорът и режисьор Стоян Радев и танцовият хореограф и режисьор Георги GOOSH Енчев. Премиерата ще бъде на 23 ноември от 17.30 и 19.30 часа в "The Center World" на ул. "Шипка" 4, както и на следващия ден - отново от 17.30 и 19.30..
Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..
Интервю с Dwid Hellion (INTEGRITY) INTEGRITY са една от първите екстремни банди, които смесват метъл с хардкор. Оригинално групата е създадена през 1988 година в Кливланд, Охайо, но е базирана в Белгия от 2003 година. На 24 ноември INTEGRITY се завръщат в България по покана на „141“. Концертът е в „Grindhouse Skateboard Club“ с подкрепата..
Винаги трябва да обичаш ролята, защото ако не я обичаш, тя ти отмъщава и никога няма да се получи добре. Това коментира за предаването "Гравитация нула" по Радио Варна Юлияна Чернева, актриса от Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Тя отбеляза своята 70-годишнина с пърформанс за приятели в галерия "Арт Маркони" и направи своя театрален прочит..