Robert Flux (OOMPH!): Музиката ни е отражение на живота

Интервю с Robert Flux, Der Schulz и Andreas Crap (OOMPH!)

Групата, която поставя началото на „Neue Deutsche Härte” или на български „Нова немска твърдост“, издаде „Richter und Henker“ или отново на български „Съдник и палач“. Бандата е OOMPH! и се събира през 1989 година. Новият албум „Richter und Henker“ е поводът Robert Flux, Der Schulz и Andreas Crap или OOMPH! да дадат специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Robert Flux, Der Schulz и Andreas Crap (OOMPH!) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 25.12.2024 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

От другата страна - Здравейте на всички от OOMPH! Групата се събира през 1989 година. Тя разви ли се според първоначалния план?

Robert Flux - За да сме честни в началото, когато започвахме с OOMPH!, планът ни беше само един. Искахме да подпишем звукозаписен договор. Не започнахме, за да изнасяме концерти. Веднага се хванахме със създаването на песни, правенето на демо записи, които изпращахме на звукозаписните компании. На първо място искахме договор за запис и едва след това, когато записахме албума, в негова подкрепа, започнахме да правим турнета. Този план се оказа много добър, защото за нас проработи. Имахме възможност да направим обиколка на Германия и още няколко страни в много ранен етап от кариерата ни. Изградихме общност от фенове и създадохме отличителен собствен звук. Следващото нещо, което наистина проработи много добре при нас е, че създаваме музиката, която ни харесва да слушаме. И нещо, което май не се среща вече толкова често -  комбиниране на различни музикални стилове в собственото ни творчество, като по този начин създаваме нещо ново, което бихме искали да слушаме. В началото смесихме електронната музика, с която сме израснали от KRAFTWERK до DEUTSCHE AMERIKANISCHER FREUNDSCHAFT, заедно с танцувалния рок на AC/DC. Те имат здрави рифове, нов същото време музиката им става и за раздвижване, и е зарибяваща. Тези неща комбинирахме и така продължаваме да правим през годините. Разбира се с промени. С промени в личните ни вкусове, с влияния от модерната музика, която слушаме. И ние сме такива, каквито сме. Планът продължава да стои в умовете ни и ние продължаваме да го изпълняваме.

От другата страна - По какъв начин новият албум на OOMPH! „Richter und Henker” отразява кариерата на бандата до днес?

Robert Flux - Никога не сме се отказвали от корените си, както и не сме се отричали от влиянията от миналото ни. В новия ни албум можеш да чуеш електронни бас линии, каквито има и в първото ни издание под формата на електронна музика за танцуване, както и стабилни мелодии, които винаги са присъствали в композициите ни. Винаги сме създавали музика, която обичаме. И днес продължаваме да го правим. Винаги сме постъпвали по този начин. Не започваме работа по нов албум с предварително изработена стратегия, подпомагана от странна маркетингова концепция от страна на звукозаписната ни компания, която трябва да изпълняваме. Ние просто създаваме. Правим го постоянно. Колекционираме демо записи, колекционираме песни. След което се събираме, за да се запознаем с демо версиите. Това е пътят, по който наистина си струва да продължаваме, да работим. В някакъв момент някой се включва с идеята, че харесвайки една част, има друга, която се комбинира много добре. Или просто е написал текст. Това всъщност стана с песента „Ein kleines bisschen Glück”. Певецът ни Der Schulz сподели, че от много години има създадена поема, която напълно съвпада с емоционалното настроение на композицията. Така се получават нещата при нас.

От другата страна - Когато създавахте „Richter und Henker”, работехте по колекция от песни или по концепцията за албум от самото начало?

Robert Flux - Работихме и по двата начина. През последните две, може би три години, събирахме идеи. Някои от песните бяха създадени от Andreas Crap при полетите по време на последното ни руско турне. Той винаги носи своя IPad и той беше от голяма полза особено тогава, защото полетът до Владивосток представлява едни много скучни осем часа. Така Crap използва своя IPad, за да композира. Някои от демо версиите имаха интересни имена, кръстени на името на града, в който всъщност му е хрумнала идеята. Постоянно пишем музика и събираме идеи. Когато настане време за нов албум, се събираме и започваме ги просвирваме на останалите. По отношение на текстовете – до момента не сме имали албум, в който да сме били толкова вдъхновени от актуалните събития през последните две години.

От другата страна - Това щеше да е следващият ми въпрос – по какъв начин реалността влияе на текстовете? Или на първо място поглеждате в себе си?

Der Schulz – Работим и в двете посоки. Хората сме като гъби – всичко, което става около нас, ни влияе. Това, което стана през последните години, има много силно отражение. Вземи пандемията от Ковид, а сега и войната в Украйна. Няма как тези неща да не ти окажат въздействие като композитор и текстописец. Както и Flux отбеляза, новият ни албум е много актуален по отношение на настоящите събития. Имаме песен за омразата, която се лее в социалните медии, където всеки разправя как мрази останалите. Самата композиция е и за това, че вече липсва културата на изслушването, на спора. Принципът е, че ако не си ми приятел, значи си ми враг. Политическите казуси се приемат твърде лично, което води до омраза към всички, които не са на твоето мнение. Този подход не води до позитивно развитие. Ние самите сме доста притеснени от положението. Подобни емоционални изблици, подобна ненавист никога не водят до положителен резултат. Тези чувства на омраза, надвикването, без дискусия, никога не са постигнали нещо добро. Историята го доказва. Наистина сме разтревожени. Тази песен е нашата позиция по въпроса. Социалните медии се ползват от мнозина. С нея искаме хората да осъзнаят, че ненавистта не е правилният начин. В много други песни имаме актуални влияния като в „Nur Ein Mensch”. Заглавието означава „Просто човек”. Антивоенна песен от гледната точка на войника, който осъзнава, че хората срещу него, които той трябва да убие, а те искат да убият него, са същите като него, от същата раса, със същите чувства, със същия цвят на кръвта. Никой не иска да умира. Дори и да изпитват ненавист един към друг, нещата опират до лудите с власт, които принуждават останалите да се бият един с друг. Така работят процесите в света. Песента е за това как се стига до момента, в който хората са принудени да се бият помежду си, да се мразят и да се избиват взаимно.

От другата страна - По какъв начин социалните медии промениха възприемането на хората?

Der Schulz – За хората е много трудно днес. Информацията е много повече отколкото в миналото, но в същото време съществува и много фалшива информация. Така всички са под влиянието на толкова много и различни интерпретации, че мнозина не знаят в какво да вярват. Други вярват единствено на това, което съвпада с тяхното мнение, без да правят усилия да проверяват дали е истина или не е. Чуват нещо и щом съвпада с мнението им, значи е самата истина. А това води до все повече омраза.

От другата страна - А как социалните медии промениха възприемането на вашата музика?

Robert Flux – Тя не се е променила. Продължаваме да създаваме музика, която обичаме да слушаме, без значение дали Интернет съществува или не. В началото на Интернет и социалните медии имаше много страх. Тогава повечето стрийминг платформи бяха незаконни. Звукозаписните компании загубиха печалбите си. А когато лейбълите не печелят, страдат музикантите, защото разполагат с по-малки бюджети за продукцията, за видео клиповете. В същото време социалните медии са от голямо предимство. В миналото трябваше да си плащаш за реклама по телевизията и в списанията. И въобще не беше сигурно дали ще достигнеш до феновете си. Днес имаш последователи. Понякога наистина трябва да си платиш, за да достигнеш до всички тях, но ако в момента изкараме нов клип, можем да го адресираме директно към феновете ни. Ако звукозаписната компания реши да го рекламира, може да вземе решение дали да насочи рекламата единствено към почитателите на OOMPH! или към всички. Днес е много по-лесно да насочиш съдържание към определена целева група. Или директно да разговаряш с нея. Имахме например големи отстъпки в онлайн магазина ни. Може и да си видял рекламата. През тези два часа достигнахме до повече от 25 000 от нашите фенове. Говорихме с тях, отговаряхме на въпроси, събирахме мнения за предпочитанията им. За нас комуникацията с феновете е много важна. За това и след почти всеки концерт, организираме срещи с тях. Разговаряме. За нас тези контакти са много важни. Това, което правим, не го правим единствено за себе си. Наясно сме колко много означава музиката ни за феновете, как им помага в различни ситуации в живота им, в трудностите, които срещат. Цялата тази комуникация, която днес е много по-лесно достъпна, сравнявайки я с миналото, по никакъв начин не е променила музиката ни, а по-скоро промени начинът, по който я адресираме и разговаряме с феновете.

От другата страна - В такъв случай какви са отговорностите на един артист в подобна среда?

Robert Flux – Трудно е да се каже, защото все пак става въпрос за изкуство. Ние не сме политици. Не проповядваме. Не казваме на никого по какъв начин да си живее живота. Нашите текстове представляват по-скоро отражение на живота. Както театъра. При нас, певецът ни, който изпява текстовете, влиза в роля, за да ги пресъздаде. Но този образ не е неговия. Може да показва злото, за което искаме да говорим, може би дори провокира и преувеличава, но той не е характерът, който играе. Той е актьорът, който влиза в роля, за да говори по съответната тема. В нашите текстове говорим от първо лице единствено число – „Аз съм този, аз направих това”, въпреки че искаме да акцентираме върху лошите неща. Така че не учим, не проповядваме, но използваме теми, които са важни за нас, като се надяваме, че хората ще се замислят над тях и ще формират собствено мнение по въпросите, които поставяме.

От другата страна - Най-страната реакция за музиката на OOMPH!, която сте получавали?

Robert Flux – Не мога да цитирам подобни коментари, защото имам навика да помня само хубавите неща и да забравям лошите. Такъв съм през целия ми живот. Обаче, днес прочетох нещо наистина много глупаво. Става въпрос за една от песните ни. Звучала като шлагер, като тъповато поп парче, пресовано през Neue Deutsche Härte, но все така приличащо на тъп шлагер. И все пак всичко опира до музикалния вкус. Днес всичко е позволено. И аз понякога харесвам единствено първия албум на някоя група, а останалото не си струва усилието. Но като музикант не искам тези мнения да са ми в полезрението. Защото всеки мисли, че новият му албум е най-добрият. Аз съм същият. С някои групи съм така, с други – точно на обратно. Днес всичко е позволено.

Der Schulz – Много са интересни реакциите към мен, като новия певец на групата. Мненията са всякакви. Едни смятат, че съм много различен, което означава, че групата вече не е OOMPH! Други смятат, че съм същия, както стария вокалист. Трети мислят, че са ме вкарали във калъпа вместо да ме оставят да пея по нормалния си начин. Много от феновете, обаче, харесват онова, което сме постигнали в албума. Реакциите са всякакви. Всичко е въпрос на вкус. Това все пак е музика. Всеки изхожда от вкуса си към нея. Всичко е личен поглед. Интересно е да наблюдаваш реакциите. Мога да ги разбера, защото новият певец, е винаги нещо различно за феновете. Разбирам ги. Разбирам, когато някой се оплаква от новия глас в групата.

От другата страна - Един въпрос към Andreas Crap, който от самото начало на интервюто е само наблюдател. Има ли отговор, който искаш да дадеш, но никой не ти е задал правилния въпрос за него?

Andreas Crap – Не, няма.

От другата страна - А какво искат да те попитат Flux и Der Schulz?

Robert Flux – Сега ще трябва да вършим твоята работа... При Crap ми е трудно, защото се познаваме повече от 30 години. Били сме заедно по 24 часа в малки бусове и тесни коли, дали го искаме или не, няма значение. Задали сме си всички въпроси. Знам толкова много за него. Не че ми се е искало, но така стоят нещата. И не само ги знам, но съм ги и виждал. Същото е и с него по отношение на мен. Той ме познава много добре. Но какво бих искал да попитам Der Schulz? Коя песен от старите албуми нямаш търпение да изпълниш на живо? Избери само една.

Der Schulz – Това е много труден въпрос. Имам толкова много любими песни от дискографията на OOMPH! Ако е така поставен въпросът, се спирам на „Das Weisse Licht”.

Robert Flux – Късметлия си, ще я изпълняваме.

Der Schulz – Много съм доволен от този факт.

От другата страна - С OOMPH! поставяте началото на „Neue Deutsche Härte”. Това музикално течение има ли същото влияние, както в миналото?

Robert Flux – Трудно е да се отговори на този въпрос. Знам, че навсякъде е написано, дори и в информацията, която звукозаписната ни компания разпространява, че с OOMPH! сме основоположниците на „Neue Deutsche Härte”, че самите ние сме „Neue Deutsche Härte”. Всъщност повечето музиканти не се ограничават в подобни категории. Не мислят за тях. Когато започвахме с OOMPH!, просто смесвахме различни музикални стилове, които обичахме да слушаме. Може би тази музика преди това не е съществувала, но никога не сме основали групата с идеята, че искаме да създадем „Neue Deutsche Härte” и веднага ще започнем да използваме текстове на немски и твърди рифове. Никога. Просто така се получи. Комбинирахме рифове тип AC/DC, така да се изразя, с бас линии тип DEUTSCHE AMERIKANISCHER FREUNDSCHAFT, други елементи, които ни харесваха по това време в началото на 90-те, с влияния от SEPULTURA и PANTERA. В повечето случаи музиката ни беше с текстове на немски, защото мислим и мечтаем на немски и на родния ни език можем да се изразим по-добре, можем да влезем в дълбочина, информацията да е по-обхватна. Няколко години по-късно, може би 1994-1995, един немски журналист реши, че цялата тази работа трябва да има определено име, защото все повече групи правеха това, което и ние като RAMMSTEIN и RICHTHOFEN. И кръсти поколението „Neue Deutsche Härte”, защото през 80-те вече съществуваше „Neue Deutsche Welle”. Една от иконите на това движение е Joachim Witt, който участва в новия ни албум. Поставихме си за цел да го включим в диска. Той ни е приятел. „Neue Deutsche Härte” не е наше изобретение. Просто ни сложиха печата. Нарочиха ни, че сме го създали и сега сме „Neue Deutsche Härte”. А ние просто създавахме музиката, която харесваме. Дали „Neue Deutsche Härte” има голямо влияние днес или не, не ни пука, защото ние продължаваме да създаваме музика, която обичаме. Щастливи сме, че сме повлияли на някои групи, дори и на големи банди като RAMMSTEIN. Самите те твърдят, че сме едно от влиянията им. Те разпространяват тази музика, съчетание на здрави рифове и немски текстове по целия свят. Така феновете разбират и за нас. Ако знаете RAMMSTEIN, трябва да чуете и OOMPH! Ние пък имаме много клипове, което улеснява откриването ни в Интернет. Така днес и самите ние свирим по целия свят, което ни прави щастливи от този факт.

От другата страна - Имахте ли някакви други идеи за име преди да се кръстите OOMPH!?

Robert Flux – Нямахме никакви други идеи. Имахме демо касета с пет песни, която незабавно искахме да изпратим на звукозаписни компании. Защото, както споменах, искахме преди да тръгнем на турне, да подпишем договор. И както винаги се получава, имахме яки песни, но не и име. Тогава взехме един речник и започнахме да го преглеждаме. Всъщност спомням си, че имаше още някакви предложения, но не се сещам какви бяха. В един много стар английски речник попаднахме на думата „oomph” с обяснението, че се използва за някого, който е вълнуващ, енергичен или сексуално привлекателен. Marilyn Monroe например има много „oomph”. Намерихме думата за интересна. Но не да опишем самите нас – че сме сексуално привлекателни, а че музиката ни е такава. Тя притежаваше тази енергия и сексуалност. Така взехме думата и я написахме върху демо касетата. Звукозаписната компания я хареса. Определи името като много оригинално. И ние се съгласихме. Така запазихме името OOMPH! Това е историята.

Andreas Crap – Доколкото си спомням преди OOMPH!, имаше едно „the”. Бяхме THE OOMPH!

Robert Flux – Точно така беше. Защото първоначално мислехме, че когато ни попитат за името на групата и просто кажем „oomph”, никой нямаше да разбере, че се казваме така и изговаряме името на бандата. Имахме нужда от въвеждане – нещо от рода на – „внимавай, предстои произнасяне на името - THE OOMPH!” Звукозаписната ни компания, обаче, хареса въздействието, което оставя изговарянето единствено на думата „oomph”. Съгласихме се да опитаме по този начин. Ставаше въпрос за първия ни запис. Никога не знаеш, дали ще има втори. Просто решихме да опитаме.

Andreas Crap – И това беше по-добрият вариант за групата. В същото време за нас беше много важно да имаме име, което да не се вписва в никакви стилови ограничения. В края на 80-те и началото на 90-те изпълнителите, които правеха електронна музика, избираха такива имена, които да насочват към стила, в който се изявяват като FRONT 242, които са много здрава група, но за нас беше от изключителна важност да имаме име, което да не се свързва с никакъв музикален стил. Като чуеш OOMPH! и не познаваш групата, едва ли ще ти стане ясно какво изпълняваме, трябва да ни чуеш. Това беше причината да търсим име като него.