Carlo Ariakas Migliavacca (HONORIS CAUSA): Музикалното образование е важно, но не и задължително

Интервю с Lucia Lucyanna Leskovska и Carlo Ariakas Migliavacca (HONORIS CAUSA)

През втората половина на март тази година и ако трябва да сме изключително пунктуални – на 21 март във Варна ще гостува португалската екстремна банда GODIVA. Заедно с нея на варненска сцена и пред местните екстремни глави ще се качат британците VOODOO и чешката група HONORIS CAUSA. Точно нея ще ви представим с вокалистката Lucia Lucyanna Leskovska и китариста Carlo Ariakas Migliavacca. HONORIS CAUSA се събират през 2019 година. Като казваме група от Чехия, се има предвид, че бандата е базирана там, но нито един от музикантите в нея не е чех. Интервюто, което Lucia Lucyanna Leskovska и китариста Carlo Ariakas Migliavacca дадоха за „От другата страна“ се получи със съдействието на варненските организатори на концерта от „Bombheart booking“.

Интервюто с Lucia Lucyanna Leskovska и Carlo Ariakas Migliavacca (HONORIS CAUSA) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 12.02.2024 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

От другата страна - Здравейте, представете в началото HONORIS CAUSA на слушателите на „От другата страна“. Скоро ще свирите във Варна. Имате ли някакви очаквания?

Carlo Ariakas Migliavacca – Знам, че България е страхотен пазар за рокендрол и метъл. Очаквам да срещна много и невероятни метални глави. Да се забавляваме заедно и да завържем интересни контакти. За концерта сме подготвили сетлист с целия ни нов албум, както и някои от по-старите ни песни.

Lucia Lucyanna Leskovska – Била съм в България само веднъж в живота ми. За ваканция. Тогава отвсякъде звучеше поп музика, така че нямам впечатления от екстремната сцена. Но съм сигурна, че организатора и останалите две групи GODIVA и VOODOO, едва ли биха направили концерт при вас, ако не намираха смисъл в него. Убедена съм, че ще се срещнем с много симпатични хора и шоуто ще бъде истинско избухване.

От другата страна - Къде точно си била във ваканция?

Lucia Lucyanna Leskovska – Някъде около Слънчев бряг. Първоначално в Несебър. Това беше преди пет години и вече не си спомням много добре.

От другата страна - Ако не знам нищо за HONORIS CAUSA, какво е първото нещо, което трябва да науча за бандата?

Lucia Lucyanna Leskovska – Първото нещо, което трябва да научиш за нас е, че HONORIS CAUSA е група от Прага. Но никой от нас не е от Чехия. Групата е от петима музиканти и всеки един от тях е от друга страна. Аз съм от Словакия, Carlo е от Италия. Той е основател на групата. После към нас се присъедини Jesse Valle, китарист от Финландия. Барабанистът ни Márton Boráros е от Унгария. Вторият ни китарист Nelson Juarez, който дойде последен, дори не е от Европа, а е от Чили.

От другата страна - Как този интернационален отбор работи заедно?

Carlo Ariakas Migliavacca – Удивително! Всеки от нас има различно музикално минало. Както и различен подход при създаването на музика. Това положение обаче носи свежест, защото ни позволява да избягваме клишетата. Като пример ще ти дам периода, докато живеех в Италия. Тогава работех с мои сънародници и всички мислехме еднакво. А в момента положението е много зареждащо. Постоянно се появяват нови идеи. Когато композираме, се учим един от друг от начина, по който всеки един от нас подхожда към музиката, учим се от гледната му точка. Ако си широкоскроен, работата с чужденци е истинско удоволствие. Препоръчвам го на всеки.

Lucia Lucyanna Leskovska – Може би нещата не опират само до това, че идваме от различни култури и имаме различно минало. Всеки един от нас има различен композиторски подход и различен музикален вкус. Carlo, Jesse и аз харесваме ARCH ENEMY. Но всеки от нас си пада по различна ера от историята на групата и различен вокалист. Наистина вкусовете ни са различни. Carlo е олдскуул, някак си е динозавър в това отношение. Jesse набляга по-скоро на модерния метъл. Nelson от Чили харесва както метъла, така и латино музиката. Márton си пада много по готик и симфоничния метъл. Същото е и при мен, но аз слушам почти всеки метъл жанр.

От другата страна - Използвате ли клишета или се опитвате да ги избягвате?

Carlo Ariakas Migliavacca – По-скоро се опитваме да комбинираме в композициите ни всичко онова, което харесваме. Аз например обожавам дет метъла. Винаги се опитвам да добавя подобни детайли в песните ни. Не да създам дет метъл композиция, а в нея да присъстват дет метъл елементи. Lucia добавя симфонични детайли. Jesse вкарва груув от модерните неща. Т.е. опитваме се да комбинираме всичко, което харесваме в начина, по който създаваме песните. В края те не са изградени изцяло от клишета, дори и когато започваме от една и съща база. Абе, представи си една салата с много продукти.

Lucia Lucyanna Leskovska – Определено прилича на салата. Това впрочем е много добър въпрос. Никой преди това не ни е питал за клишетата. Страхотен въпрос... Бих добавила, че ние всъщност не мислим за тях, защото сме различни и като хора. Едва ли някога ще ни се отвори шанс да сме клиширани или нещо подобно. Всеки един от нас допринася за създаването на песните на HONORIS CAUSA. Carlo е основният композитор, но аз добавям вокалните линии и пиша текстовете. Всеки един от групата допринася за процеса по създаването на една песен. И тази комбинация от хора и култури ни предпазва от всякакви клишета и материал, който докарва слушателя до отегчение.

Carlo Ariakas Migliavacca – Това е една от причините да ни е много трудно, да закачим етикет на музиката ни. Определя ме се като алтернативен готик метъл, но и това е твърде повърхностно. Ако трябва наистина да опишем стила ни, той е комбинация от срещата на стария IN FLAMESс LACUNA COIL. Това всъщност правим. Имаме оперетния глас на Lucia и в същото време много дет метъл рифове и мелодии. Стилът ни е резултат от комбиниране на различни стилове.

От другата страна - Имате ли музикално образование или образование в сферата на изкуствата и важно ли е подобно образование, за да бъдете музиканти?

Lucia Lucyanna Leskovska – Още един отличен въпрос. Благодаря, че попита. Този въпрос прави директна връзка с името на групата HONORIS CAUSA. Никой от нас няма истинско музикално образование. Най-вече аз. Първите ми певчески опити са именно в HONORIS CAUSA, когато започнахме през 2020. Jesse не е учил китара, но е вземал уроци. Също и Carlo, но никой не е посещавал музикално училище. В голямата си част всички сме самоуки. Особено аз. Никога не съм вземала уроци по пеене. Това, което правя, е резултата от вътрешното ми чувство, както и от наученото от видео клипове в мрежата.

Carlo Ariakas Migliavacca – Бих допълнил, че музикалната теория и музикалното образование са важни. Но не са и основополагащи. Ако не познаваш музикалната теория, може би няма да можеш да създадеш определени песни. От друга страна много хора, които имат академично музикално образование, не могат да избягат от правилата. Спомням си интервю, дадено от музикант, който е участвал в дет метъл албум. На въпроса, какво му е донесъл този опит, той отговаря, че понякога правилата трябва да се пренебрегнат, защото, когато нещо звучи добре, то значи е добро. Музикалната теория е много важна, но понякога те държи затворен в клетка. За това понякога е по-добре да намериш златната среда между правилата и вдъхновението.

От другата страна - Споменахте много и различни стилове, които слушате. Кое е по-важно за вас стила или песента сама по себе си без значение от стиловете?

Lucia Lucyanna Leskovska – За мен мелодичните песни са важни, за това жанровете не са от значение, щом композицията съдържа хубава и запомняща се мелодия. Не харесвам дет метъл, но харесвам мелодичния метъл. Не харесвам блек метъл, но харесвам атмосферичните стилове. Така че аз наблягам на мелодията, отколкото на жанровете.

Carlo Ariakas Migliavacca – За мен е важен подходът, за това и аз съм основният композитор. Веднъж да решим какво харесваме, резултатът би бил много стабилен и съгласуван отвътре с нас, както и по отношение на онова, което създаваме. Не ме интересува дали ще ни нарекат готик, мелодичен дет метъл или симфоничен метъл. Щом сме щастливи и правим онова, което харесваме, могат да ни определят, както си искат. Наред сме с това и всичко е чудесно.

От другата страна - Как преодоляхте напрежението при първото си въобще появяване на сцена?

Lucia Lucyanna Leskovska – Това е най-добрият въпрос, който са ми задавали. Всеки един от групата с изключение на Jesse има предишен сценичен опит. Той е свирил и вземал уроци с години. Самата аз започнах тази група с Carlo буквално без никакъв опит, без никога да съм излизала на сцена. Освен за една наистина пияна нощ в България, когато пях на едно караоке. Не мисля, че това се брои. Първото ми излизане на сцена, беше, когато направихме въобще първия концерт като HONORIS CAUSA. Причината да започна да пея толкова късно, е че имах фобия от сцената. Страхувах се да излизам пред публика. Преодолях го с помощта на Carlo. Веднъж той ме чу как пея в колата. И не спря да ме врънка да направим нещо заедно. Преди това нямах никакъв опит. След като започнахме да работим заедно, нямах избор. Може би начинът, по който преодолях сценичната си треска, не беше най-добрият. Бях се поболяла. Бях много изнервена, мислех, че ще проваля останалите. Страхувах се повече от това да не ми падне гласа. По някакъв начин се справих и с натрупването на концерти, страхът намаляваше. Не бих твърдяла, че съм преодоляла напълно фобията си. Все още изпитвам напрежение. Но останалите от групата не спират да ме подиграват. Може би знаят, че колкото по-нервна съм, по някакъв начин и концертът ще е по-добър. Но това се отнася за мен. Carlo е на другия полюс.

Carlo Ariakas Migliavacca – От тийнейджър съм по сцените. Аз съм екстроверт. Когато съм на сцената, не познавам граници. Никога не съм имал сценична треска. Разбира се, има определено напрежение преди шоуто, което е нормално, но то е в резултат от нетърпението ми да се кача на сцената, където съм най-щастливият човек на света. За това изживяване живея. Да съм на сцена.

От другата страна - По някакъв начин достолепен град като Прага оказва ли влияние на творческите ви подходи?

Carlo Ariakas Migliavacca – Не толкова като атмосфера и среда. Но се вдъхнових от хората в Чехия, с които работех в музикалната сфера, когато се преместих преди много години тук. Научих много от тях, от техния опит, от стилът им на композиране и свирене. Това със сигурност ме промени много като музикант. Съхраних тези уроци в сърцето си. Със сигурност общуването с хора, различни от италианците, ме промени като музикант.

Lucia Lucyanna Leskovska – При мен по-скоро отражението е не толкова върху музиката, колкото върху текстовете. Първият ни миниалбум „Reaching for Darkness“ е за живота ни в Прага и моят опит от сблъсъка с града. Така че наистина мястото, където живеем, оказа влияние върху нас като творци. Не бих могла да кажа същото за второто ни издание „Homo Homini Lupus“. Други неща ни вълнуваха тогава, годините бяха други. Но със сигурност животът в Прага ме вдъхнови при работата за първото ни EP.

От другата страна - През миналата година изкарахте втори миниалбум. Кога ще дочакаме пълнокръвен албум?

Carlo Ariakas Migliavacca – Все още не знаем, защото днес хората слушат минилбуми. Вниманието, което отделят, е не повече от половин час. Последният ни миниалбум е 20 минути. Песните ни не са много дълги, средно по 4, 5 минути и половина. Така пет-шест композиции вече достигат половин час. За момента не сме планирали да издадем цял диск. Решили сме да изкараме още едно EP, което ще стане най-вероятно следващата година. Ще видим. Ако феновете го искат. Имаме достатъчно материал дори и сега за цял албум. Миниалбумите са по-добрият вариант по много причини. От една страна изискват по-малък бюджет, а от друга - по този начин издаваме по-често нов материал, което ни позволява постоянно да задоволяваме очакванията на слушателите. Нашата група няма лейбъл зад гърба си. За независима банда е по-добре да издава ЕP.

Lucia Lucyanna Leskovska – Имахме идея да издадем цял албум след първото ни EP. Има обаче много причини, заради които не го направихме. Дори бяхме посъветвани да не го правим, защото хората обръщат повече внимание на сингли и миниалбуми. Съобразяваме се с това. Следващото ни издание също ще бъде EP вместо пълнокръвен албум. След това ще видим. Наистина имаме много материал, много песни, които все още не сме записали и издали. Някои от тях изпълняваме на живо. Други може би няма да влязат в никакво по-голямо издание от самостоятелен сингъл. Към днешна дата обаче не планираме скоро да издадем цял албум през.

От другата страна - Какво е най-голямото предимство на HONORIS CAUSA във времена, наводнени от банди?

Carlo Ariakas Migliavacca – Смятам, че най-голямото ни предимство е, че всички сме отдадени 100 процента на онова, което правим. Всеки един от нас е широкоскроен. Правим музика със сърцата си. И не на последно място тя комбинира в себе си много посоки. Ако я анализираш много внимателно, до най-малките детайли, ще откриеш много елементи от различни жанрове. Не се побираме в никакви клишета. Много групи решават още от началото, че искат да свирят симфоничен метъл, траш или дет метъл. И го правят по правилата на съответния жанр. Ние не си поставяме граници. Правим онова, което харесваме. А то е комбинация от много и различен материал. И хората го осъзнават. Металните глави ни харесват, защото сме достатъчно разнообразни. Много ни помага и гласа на Lucia. Много хора, които не слушат метъл, ни харесват, защото сме достатъчно мелодични за техния вкус.

Lucia Lucyanna Leskovska – Мелодичните части, за които Carlo говори, са важни, но в същото време ние използваме елементи, които са прецедент за симфоничния и готик метъл, ако ни причисляват в тези категории. Обичаме песента „Humanity”, която буквално започва със сигнали от социалните медии и клетъчните телефони, и дори има котка. Понякога, когато изпълняваме тази композиция, хората се леко объркани, защото се чудят какво става. Дали не сме пуснали реклама? Не, просто това е част от песента. Позволяваме си и подобни волности. Барабанистът ни Márton го измисли. Добавихме тези звучи като интро към песента. Ние наистина не следваме правилата и не казваме, че се изявяваме в определен стил. Ние комбинираме различен по стил материал, за да се чувстваме щастливи, а и за да направим хората щастливи.

Carlo Ariakas Migliavacca – Спомням си преди време един мой приятел, който е професионален музикант, ми каза – „Carlo, никога не съм продавал милиони копия от албумите си, за това и свиря онова, което ми харесва.” И аз следвам този съвет. Така или иначе едва ли ще продам някога милиони копия, защо тогава да се ограничавам в един стил. Нека свирим, каквото ни харесва и да сме щастливи с този факт. Това е най-важното.