Десетки балчиклии и гости на града поздравиха своята съгражданка Цонка Сивкова, която днес отбеляза 20 години творческа дейност в голямата зала на читалище "Паисий Хилендарски" в Балчик.
Днес тя представи шестте си книги, последната от които се нарича “Камбанен звън” (2024) и разказва за църквите в района на Балчик и околностите. Издадена е със съдействието на Община Балчик от издателство "Слънце". Редактор на книгата е Надежда Кабакчиева.
Цонка Сивкова е член на литературния клуб „Йордан Кръчмаров” при НЧ „Паисий Хилендарски 1870“, в чиято библиотека може да откриете и останалите и пет самостоятелни книги: документалната „С песен в сърцето” (2005) - спомен за приятелството и с добруджанската народна певица Ева Георгиева; поетичната „С дъх на море” (2007); родоведските „Сивковият род от Котел” (2008) и „Реката на живота. Кръстевият род”(2010). През 2015 г. издава „Кметовете и управлението на Балчик в периода 1878-2015 г.”. Нейни творби са публикувани в местния печат и в различни сборници.
Из "Камбанен звън", Цонка Сивкова
БОРБА ЗА ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ
България е била велика държава с големи успехи както във вътрешнодържавното си устройство, така и по бойните полета в битките с враговете си. Поради редица обстоятелства започва упадък на българската държава и в края на XIV век тя пада под османско иго. В периода от края на XIV до на ХIХ век не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя. Унищожена е и самостоятелната Българска патриаршия, която е подчинена на гръцката Цариградска патриаршия. Следва един почти петвековен период, в който българският народ е бил подложен на много страдания — ограбвания, отвличания, насилия, религиозно и етническо унищожение. Страданията на българите се удвояват от стремежите на гърците да унищожат духовно-културния живот и просвещението им. Българската православна църква е на подчинението на Цариградската патриаршия. Българите са лишени от всякакви права пред върховната османска власт.
Вековните изпитания на българския народ не успяват да сломят духа му. Вярата му в Бога спомага да се опазят обичаите, традициите, моралът и националното самосъзнание на един силен народ.
За да я има България, важна роля играят нашите православни храмове — огнища на език и просвета.
Където и да е бил българинът, винаги е имал нужда от молебен дом и училище.
Много български семейства (между които и моите прародители) оставили домовете си в пепелищата на опожарения Котел, тръгнали надалеч, за да спасят децата. Остават между Тулча и Констанца и създават свое село. На 15 Октомври 1870 г. те изпращат писмо (запазено в архивите) до църковното настоятелство на гр. Тулча с молба да бъде изпратен или ръкоположен свещеник за тяхната църква, в което се казва: „… както едно стадо, лишено от свой пастир (овчар), бива изложено на различни бедствия и страдания и дори най-сетне става жертва на гладните зверове, така също бива и едно словесно стадо, което, лишено от своя пастир-свещеник, който да го наставлява и поучава, забравя своите задължения към Бога и человеците и хване да клима към злото".
Почти във всички населени места в Балчишко окръжие е имало църкви (в една стая са се помещавали училище и молебен дом). В ония трудни години именно те поддържат огънчето на надеждата и вярата в Бога.
Храм „Свети Никола“ е първият православен храм в Балчик.
Стабилна страда във възрожденски стил, построена през 1845 година, храмът е съграден в един двор с едно от първите български училища. те пробуждащата светлина на вярата и просвещението в българското население ние на града.
Храмът е осветен през 1847 г. от митрополит Йосиф Варненски.
През 1848 година българският митрополит е заменен с представител на гръцкото духовенство.
След тригодишно богослужение на славянски език, храм „Свети Никола“ е обсебен от гръцката митрополия и близо две десетилетия остава под гръцко владичество.
Жителите на Балчик не спират да се борят за своя храм. През 1858-1859 година изпращат дописки до „Цариградски вестник“ с молба да чуят гласа им. Съобщават за църквата „Свети Никола“, която са построили и им е била отнета от гърците.
През 1851 г. балчиклии си построяват и друга църква — „Света Троица“, която гърците също отнемат.
На 15 август 1866 г. бил свикан събор на свещениците, където се приема комисия за управление на епархийското духовенство във Варна. В същия ден са назначени български свещеници, като за Балчик това е поп Пеньо. Българите действат да им се върне църквата „Свети Никола”, ограбена, изоставена, порутена от гръцкото владичество. Тогава е получен отговор от Цариград — ферман, издаден от Ахмед Митхат паша, по повод прошението на християните от Балчик, в който се казва: „… както иска населението им, разрешавам да се възстанови в гр. Балчик храм „Свети Никола“. Възстановен е същата година. Осветен е от митрополит Симеон през 1873 г.
През 2008-2020 г. работих в най-стария храм в Балчик „Св. Николай Чудотворец“. Идваха възрастни хора, които споделяха спомени от своето детство.
Още от началото черпех вода от извора. Молех Бог да ми помогне да възкреся историята на храм „Свети Николай Чудотворец“ и делото на хората, които са служили и са помагали в изграждането му.
Бог чу молбите ми. Впоследствие реших да издиря и напиша историите на всички балчишки храмове и тези от района на града. Върнах се два века назад. Проследих всеки един от тях.
След дългогодишния ми труд дано съм успяла да предам борбите на българите за родната ни църква в едно бурно море с мъртво – от първия Български екзарх, Варненски и Великопреславски архиереи, свещеници и клисари, до обикновените хора, които с волски коли возели от далечни кариери камъни, за да си построят църкви и училища, да запазят българския дух, за да я има България.Общинският съвет във Варна отмени своето решение за увеличение на таксите за строителство, взето по време на сесията миналия месец. Причина за това са мотивите на областния управител проф. Андрияна Андреева, че в заседанието е нямало достатъчно дебати и анализ и предварителна оценка за въздействието на изменението, както и очакваните резултати по..
До една седмица Централната избирателна комисия може да извърши изчисленията, възложени ѝ от Конституционния съд, з аяви в интервю за БНР председателят на ЦИК Камелия Нейкова. Тя обясни, че а нгажиментът на ЦИК е да въведе данните, установени от КС, и да се направят изчисления на изборните резултати, за да се прецени дали оказват влияние върху..
Варненският общински съвет даде съгласието си Община Варна да кандидатства с проектно предложение за подобряване на инфраструктурата и за модернизация на Рибарско пристанище „Варна“. Ако бъде одобрен, проектът ще се реализира с европейско финансиране по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г. Целта е да се създадат по-добри..
С 30 гласа "за" и 14 "въздържал се" общинските съветници приеха в Бюджета на Община Варна да бъдат заложени 3 600 000 лева за д овършване на спортната зала за бадминтон в квартал "Младост" и ученическия салон в Средното училище "Найден Геров". Предложението на "Възраждане" за отлагане на точката не беше прието след оживени дебати в зала "Пленарна"...
Единодушно Общинският съвет на Варна одобри актуализация на входните такси..
Създаването на благоприятни условия за взаимодействие между туристическия и хранително-вкусовия бранш обсъдиха кръгла маса днес в Добрич. Срещата се проведе по инициатива на председателя на Общинския съвет Красимир Николов. Акцент в дискусията беше поставен върху предприемането на инициативи, които да съберат на едно място представители на двата бранша...
Окончателното одобрение на увеличението ще бъде на пленарната зала след второ четене Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание прие на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г. – в частта бюджета на МВР . Народните представители гласуваха с 13 гласа „за“, четири гласа „против“ и двама..