Лесна работа: Урок по щастие

Снощи се оказах неволен свидетел на очарователна и вълнуваща случка. Излязох на балкона, за да се насладя на залеза с чаша вино в ръка. Всъщност... бях доста закъсняла за залеза... Оставаше да погледам романтичната майска нощ, да послушам тихата мелодия на водата и шепота на дърветата, които винаги ѝ пригласят като дискретни кастанети и сякаш казват, че където и да се намираме, каквото и да има наоколо, всичко в природата винаги се слива в един ритъм.

Струваше ми се, че нощта ще е мълчалива, кротка и замислена. Точно тогава на брега се изсипа група младежи. Избраха си пейката почти под моя балкон. Някой седнаха, други ги наобиколиха... И ето ги първите акорди на китара. Да бях се молила, едва ли щеше да се случи по толкова красив начин: млади, усмихнати хора, весели гласове, китарата, която дава цвят и живот на всеки миг, на всяко място, на всяка тъмнина и на всяка кротка, замислена майска нощ.

Беше съвършено.

Седях на балкона, на метри от тях, невидима и щастлива заради тяхното щастие, отпивах вино на бавни и приятни глътки и слушах най-вълнуващия концерт, който можеше да ми се случи.

Беше концерт на дванайсетокласници. В паузите между отделните песни коментираха завършването си, тоалетите за бала, кандидат-студентските изпити. Сред шеги и закачки се прокрадваха идеи за бъдещи професии, посоки, дестинации, набелязваха се планове...

Беше прекрасно. Оказах се неволен свидетел на нулевата точка, от която започва бъдеще. Акордите нежно затихваха, а после избухваха като музикални илюминации. Засипваха със звезден прах тъмната вода, заслушаните дървета, смълчания град, последните светлинки зад съседните прозорци. Светът сякаш спря, да послуша музиката, смеховете, разговорите, плановете на тези млади хора – очарован от вдъхновението на тяхното днес и от светлината на тяхното утре.

Дори не бях усетила как са минали часове. Гласовете, песните, вълшебните акорди на китара бяха слели за мен светове. Намирах се на същото място, но в друго време. Сякаш отново бях на осемнайсет и отново тръгвах някъде там – към неясното, но магнетично и жадувано бъдеще. Сякаш отново всичко започваше днес. Сякаш отново видях онези две падащи звезди и си пожелах щастие. Тогава не знаех, че щастието е въпрос на личен избор и че понякога постигането му изисква доста усилия.

Всъщност ключовете към щастието могат да бъдат скрити навсякъде и неочакваният нощен концерт се оказа един от тях. Излязох на балкона за тиха майска нощ и чаша вино, а получих невероятен урок по щастие от непознати млади хора – развълнувани и тръпнещи в очакване на своето утре.

Добрият живот се основава на смислени цели и на връзките ни с другите хора. По всичко личеше, че те имат и двете. Вероятно това е съкровището на възрастта, мястото, ситуацията и очакването за бъдеще, но аз им желая винаги да продължава така, защото богатството зависи от силните ни връзки с другите хора, от здравето на близките ни и от благодарността за това, което имаме.

И най-щастливите хора на света не отчитат квадратурата на имотите и броя на автомобилите си, а имат някого, на когото могат да разчитат и вярват, че в трудни моменти приятелите ще им подадат ръка.

Може би приятелите, с които споделяш безценното време преди да тръгнеш към бъдещето.

Китарата беше пленителна. Благодаря!

Автор: Даниела Иванова