Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Поливно земеделие - възможно ли е в България?

Снимка: БТА

От началото на тази година вече няколко пъти бяха подобрявани дневните рекорди за високи температури от времето, в което са били извършени първите измервания. Високите температури през зимата и екстремно горещото време през лятото, започнало още през месец юни, повдигнаха на дневен ред отново темата за поливното земеделие и огромната нужда от неговото възстановяване. За съжаление този проблем обаче се коментира много повече в земеделските среди, отколкото на държавно и политическо ниво и то от години. През това време северната ни съседка Румъния, например, успя да реализира огромни инвестиции и днес там поливни са вече десетки милиони декари земя. 
В област Добрич обработваемата земя е малко над 3 милиона декара, като около един милион всяка година са площите с пшеница, милион и половина заемат пролетните култури царевица и слънчоглед и останалите площи са засети с рапица, ечемик, лавандула и др. Липсата на достатъчно валежи през цялата година неминуемо се отразяват на добивите и ако до преди години говорехме за цикличност по отношение на засушаването, то днес това вече се е превърнало в тенденция.
Вода в Добруджа има за всички, единственият  проблем е, че тя е в подземния воден хоризонт, т.нар. малм-валанж, който е на голяма дълбочина и водата се добива чрез сондажи и при изразходването на огромно количество и без това скъпа електроенергия. През летния туристически сезон, когато трите морски общини запълват капацитета на огромните черноморски комплекси, водата започва да липсва във все повече населени места. Не са редки случаите, в които от Водното дружество призовават хората да спрат с поливането на дворовете си и да пестят ценния природен ресурс. И така при липсата на адекватна държавна политика и осигуряването на достатъчно финансов ресурс за добиване на вода за добруджанци все повече е актуална пословицата – „по вода гази, жаден ходи“. За съжаление все по-жадни стават и земите ни, които осигуряват около 80% от препитанието на жителите на обезлюдяващата се с бързи темпове област Добрич.
Липсата на валежи и запаси от зимна влага са факт, суховеят и горещините също са факт, а страховете на местните хора, че плодородният добруджански чернозем ще се превърне в пустиня стават все по-оправдани.  Преди дни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Илия Проданов заяви в Добрич, че въпросът за поливното земеделие е изключително важен, но няма на кого да бъде зададен.ошото е, че няма с кого да говорим по този въпрос. Когато за последните 10 години имаме сменени над 10 министри на земеделието, е трудно държавата да прави политика, а за да се случат такива неща, има нужда от политика в сектора... Няма никаква политика в сектора", посочи Проданов. 
За абдикиралата от отговорностите си в сектора държава говори и Нели Стоянова, председател на кооперация „Възраждане“, обработваща около 10 000 декара земя.ържавата по много въпроси тотално е абдикирала. А последните две-три години по отношение на земеделието, след коронавируса и войната, имам чувството, че един от малкото работещи сектори в нашата държава се опитва да бъде затрит. Ние не срещаме разбиране от държавата по нито един от въпросите. Всичко трябва да е с молене, със стачки, с безумно обяснение на някакви елементарни неща на хора, които би следвало нас да ни обучават какво трябва да се случи", коментира Стоянова. 
Тя допълни, че в миналото България е имала една добре изградена инсталация - "Това е нещо, което румънците не са унищожили, както ние сме направили", допълни тя:
Многозначителен е примерът как се справя с поливното земеделие съседна Румъния. Там, по думите на Илия Проданов, благодарение на далновидната политика, поливни вече са 35 милиона декара земя.
Дори и един стопанин на земя да е решил да инвестира собствени средства за сондаж, то неговото узаконяване ще му коства години наред, непрекъснато появяващи се нови разходи, документи, изследвания, срокове, лаборатории, докато накрая не се откаже. А има вариант и документите му просто да стоят в нечий кабинет отново години наред, без дори да бъдат прочетени. Плодородна е на подобни примери Добруджа, плодородна е и земята ѝ, а дали ще успеем да вървим в крак с климатичните промени зависи само от нас. Земеделският стопанин може да променя хибридите, сеитбените норми, начините на обработка на почвата, но не може да се занимава и с държавната политика. Би могъл само да даде съвет как тя да бъде полезна, стига някой да се сети да потърси мнението на хората, изкарващи с труд хляба на страната ни.
И тук ще припомним, че една от причините от НАЗ да поискат оставката на зам.-министър Таня Георгиева е именно неуспехът ѝ по отношение на инвестициите за напояване.
Каква е ситуацията в България чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Райнова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Птицезащитни устройства монтираха в село Стожер

Птицезащитни устройства  бяха монтирани по електроразпределителни съоръжения в добричкото село Стожер.  Районът е част от главния маршрут на миграция на птиците от Европа към Африка и обратно - Via Pontica. Повишен риск за живота и здравето на птиците отчитат еколозите и експертите от ЕРП-Север. Пилотното поставяне на устройствата е преди..

публикувано на 31.07.24 в 15:40

Нощна идилия: как да превърнем спалнята в оазис на възстановяващия сън?

Безсънието и хроничното недоспиване са сериозни проблеми, с които мнозина от нас се борят ежедневно. Липсата на качествен сън може да има пагубно влияние върху нашето настроение, енергия, работоспособност, и в крайна сметка да влоши значително качеството ни на живот. За щастие все повече започва да се говори за начините, по които можем да си..

публикувано на 31.07.24 в 12:08

Празни улици и разрушени надежди: Какво остана след окупацията на Херсон (снимки и видео)

“Херсон це Україна!” * , „ЗСУ“ ** , „Слава України“ ***. Жълто-сините надписи още се виждат по стените на Херсонската областна администрация, както и на някои от намиращите се край площада сгради. В петъчната юнска сутрин количеството на графитите е далеч по-голямо от това на хората. В рамките на час и половина броят..

обновено на 31.07.24 в 09:20

Какво ще е времето през август

Прогноза за времето през август 202 4 г. ОБИЧАЙНОТО През август времето се определя най-често от антициклонална циркулация. Продължителността на слънчевото греене е само с около 15 часа по-малка от тази през месец юли. Средномесечните температури са 20-22° – за вътрешността на района, а за крайбрежието са 22-24°. На..

публикувано на 31.07.24 в 08:27

Окръжният съд във Варна става партньор в инициативата "Университет за гимназисти"

От тази учебна година Окръжният съд във Варна става партньор на „Джолис Академи - Университет за гимназисти“. Това е безплатна програма за ученици, която предоставя възможност за посещения и лекции във всички университети във Варна, за да ги ориентира в избора на висше учебно заведение, и да им даде информация за различните специалности и професии от..

публикувано на 30.07.24 в 17:51

Разработват туристическия маршрут "Черноморски път", свързващ Констанца, Варна, Бургас и Истанбул

Сдружение "Черноморски път" и Велоклуб "Устрем" във Варна, част от Туристическо дружество "Родни Балкани", разработват създаването на туристически продукт, основан върху създаването на туристически маршрут по Черноморското крайбрежие. Маршрутът е с работно наименование Туристически маршрут "Черноморски път". Върху идеята и нейното популяризиране..

публикувано на 30.07.24 в 15:35

Ден на отворените врати в център "Живот под дъгата"

Асоциация "Да съхраним жената", Комплекс за социални услуги, Център за социална рехабилитаци и интеграция на деца с увреждания/аутизъм "Живот под дъгата",  организират "Ден на отворените врати" на ул. "Петко Стайнов" 7, ет.2, крило-Б. До 16:00 ч. има свободен достъп до Центъра и разговор със специалистите. Каква е целта на тази проява?- с..

публикувано на 30.07.24 в 14:51