Война през два обектива: Там, където мълчанието крещи...

Преди началото на войната през 2022 г. Олександър Барон снима предимно "празника на живота", спомня си той. В следващите дни и месеци обаче Саша, както го наричат всички, не успява да заснеме нищо. Защото не умея да снимам страшното, обяснява фотографът. След няколко месеца обаче осъзнава, че светът трябва да разбере какво се случва, а именно военната фотография трансформира творчеството му, за да се претвори то в репортажна фотография. "В тази изложба показвам как изглежда днес войната, как във войната хората продължават да желаят да живеят, продължават да имат надежда за живота и как вярват в това, че доброто трябва да победи злото", допълни Олександър Барон. 

Всички снимки на Румен Сарандев, включени в изложбата, са правени при последното му пътуване в Украйна заедно с Доротея Николова. "Моят стил е изцяло репортажен, докато Саша за тази изложба снима значително по-художествено. Контрастът ще бъде много голям, а ефектът - невероятен", подчерта Сарандев. Пътуването си до Украйна Румен определя като "пътуване на контрастите". Докато в следобедните часове дядовците в Одеса играят шах и домино, а тийнейджърите свирят на музикални инструменти, в Миколаев ситуацията е съвсем различна... "Това са контрасти в пълната палитра - контрасти от единия до другия край", коментира Румен Сарандев. Запечатана в съзнанието му за цял живот остава срещата с историята на майка и дете на границата с Исакча. Детето прегръща майка си с думите: "Мамо, там беше много страшно". "Съжалявам, че нямах фотоапарат тогава, в мен беше само телефонът и снимката стана размазана... Но този момент е първото, за което се сещам, щом ме питат за нещо, свързано с Украйна", сподели Румен Сарандев. 

Нормалността днес в Украйна е да не се загубиш като човек. Иначе за какво се борим, пита реторично Олександър Барон. "Това обаче е много трудно постижимо. Ние все още не знаем докъде е стигнало това разрушение и какви психологически травми е нанесло", допълни той. От юли месец Олександър е част от Националната гвардия като военнослужещ. "Искам да знаят хората, че Украйна е нашата родина - там, на гробищата, са моите прадеди, това са осем поколения назад. Там е мястото ни и затова ние и нашите момчета на фронта защитаваме нашата земя", каза още той. Първото нещо, което със снимките си иска да каже на публиката Саша, е: "Не вярвайте в пропагандата на окупатора". 

Украйна - такава, каквато е в действителност, показва от своя страна Румен Сарандев. "Искам да покажа реалността такава, каквато е. Всички снимки в изложбата са цветни - нека избягаме от този стереотип войната да се показва винаги като нещо черно-бяло. Но винаги има нещо повече, винаги има цвят, елемент, което прави историята дори красива... Животът е между черното и бялото - да не забравяме, че и черното, и бялото имат много нюанси", подчерта Сарандев.