Култивиране на шипка сорт "Пловдив 1"

Необходимостта от влагане на суровини от лечебни растения в лекарствени препарати, както и в хранително-вкусовата, козметичната и парфюмерийната индустрия расте непрестанно. Количествата от диворастящилечебни растения обаче не е достатъчна и не задоволява нарасналите пазарни нужди. находищата на диворастящите видове са лесно изчерпаеми, а някои от тях са застрашени. Култивирането е подходът, който осигурява едновременно качествена суровина с голям обем  и предотвратява изчезването на редките видове.

Разнообразните почвени и климатични условия в България са благоприятни за култивирано отглеждане на най-различни видове лечебни растения, които по съдържание на активни вещества са едни от най-богатите в света и затова имат устойчиво търсене на вътрешния и на международния пазар.

Шипката е един от плодовете на есента, който е уникален със своя букет от полезни за човешкия организъм вещества. Този природен дар има своята стара история.Диворастящите шипки в България са над 30 вида. Най разпространеният от тях е Роза Канина (Rosa canina) – видът от който е култивиран сортът „Пловдив 1”, патентован от проф. Мария Попова. Този сорт е дело на пловдивски колектив под нейното ръководство от катедрата по ботаника на Висшия селскостопански институт (сега Аграрен университет в Пловдив) и е създаден през 70-те години на миналия век. Над 15 години експертите са работили за селектирането на този сорт, като е ползвано растение от карловския район.

В миналото страната ни е имала над 20 хил. дка, засети с този култивиран сорт, сега интересът към него се възражда и вече има засети около 10-15 хил. дка.

Основните предимства на култивирания сорт „Пловдив” са липсата на бодли по храстите и по-високите добиви - изтъква доц. Люба Евстатиева – специалист по лечебни растения в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

„Той е ненадминат! Изключително богатство на витамин С, изключително благоприятен за транспортиране, защото прави една много твърда плодна обвивка, която не разрeшава разчупване на тези плодове и съответно влошаване на качеството. Не по-малко важно е това, че този сорт е без бодли и дава възможност за спокойно събиране на тази суровина – нали си представяте онези бодливи диви шипки и че това е една мъка за берача, когато трябва да върши работата си? То тук имаме готов продукт, без странични отрицателни влияния. Освен това този сорт, така е селектиран, че е плодовете са събрани в снопчета, за да може още по-лесно да се събира. Просто незаменима! Такъв сорт, за който се казва, че и дете да пуснете да бере, би се справило” – казва доц. Евстатиева.

Възможността за механизация, селектиране, постоянно наблюдение и контрол върху площите с култивирани лечебни растения гарантира качествена, стандартизирана продукция, отговаряща на утвърдени вече световни критерии. Чрез култивирането освен увеличения обем производство се намалява и себестойността за получаване на суровината.

Кичка Михайлова и Михаил Димитров – майка и син, решават да заложат на култивирания сорт шипка „Пловдив 1”. Върху наследствената си земя от 42 дка в хасковското поле те започват семеен бизнес, като засаждат тази култура.

„Сортът е „Пловдив 1”. Преценихме, че този сорт е най-подходящ за почвата и се допитахме до проф. Попова, която е един от създателите на този сорт и преценихме, че впоследствие ще има по-добра реализация” – казва Кичка Михайлова.

Фамилията очаква добив между 800 и 1000 кг шипки от декар. Г-жа Михайлова ни информира за изкупните цени на шипката тази година. Това означава, че семейството ще получи между 800 и 1000 лв от декар

Михайлова и Димитров се ориентират към машинната обработка при събирането на плодовете, тъй като ефективността е по-висока. Те са решили да обединят усилията си с още няколко шипкопроизводители от Хасковско и да си закупят заедно комбайн.

„На този терен са посадени някъде около 8000 коренчета, като междуредието позволява машинна обработка на терена. Сто процента може да се обере реколтата, когато е с машини” – казва Михайлова. „Без грижи, пари няма” – убедена е обаче Кичка Михайлова. „Стопаните не могат само да стоят и да чакат, ако трябва подхранване, напояване, пръскане... Но най-важното е човек да е убеден, че това е културата, която иска да гледа!” – казва Михайлова.

Култивираният сорт „Пловдив 1” позволява засаждането и на междинна култура. Междуредовото пространство от 3-3,5 метра допуска отглеждането на лайка или маточина, примерно, които да дават продукция в първите три години, докато новозасадената шипка започне да ражда плодове.

Още от XVI век шипката се използва за лечение на скорбут, болести на стомаха, сърцето, неврити, чернодробни и очни заболявания. Шипката съдържа рекордно количество витамин С - 2500 мг в 100 г. Тя е 40 пъти по-богата на този витамин от лимоните, а в сравнение с ябълките - около 300 пъти. Само няколко шипки покриват дневната нужда на организма от основните витамини.

Безценни са лечебните качества на шипката – твърди Михайлова.

За пласмента на събраните плодове фамилията се ориентира към хранително-вкусовата промишленост.

„Полезна култура е, преработвателната промишленост, особено такива предприятия, които се занимават с консервиране, с детски храни, с пакетиране на билки използват шипката, защото богатото й съдържание на витамин С е доказано”.

В България действат преработвателни предприятия както за свеж плод, така и за производство на студено пресовано шипково масло, използващи семена от плод шипка. Шипкопроизводителите уверяват, че 20-25 години тази култура им осигурява постоянни доходи. За шипката „Пловдив 1” те са убедени, че е царицата на култивираните сортове.