Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Култивиране на Бабини зъби – приносът на българските учени

Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите.

Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият резултат, тъй като билката е ценна суровина за производството на български лечебни препарати. При култивирането се повишана съдържанието на биологично активните вещества на растението, а суровината е с ясен произход. Това носи ползи и за бизнеса, който получава качествена суровина в необходимите количества. Култивирането затваря кръга суровина – преработка – пазар. Така се постига висока добавена стойност, която остава в нашата страна.

В България няколко фирми използват Трибулус Терестрис за производството на препарати с различни търговски наименования. Само за производството на един от най-популярните препарати за стимулиране на мъжката потентност се влагат между 100 и 150 тона годишно. Огромни количества българска суровина, главно под формата на екстракти, се изнася в Германия, Съединените щати, Италия. Добивите от диворастящите находища на билката не могат да осигурят количеството търсена на пазара суровина.

Затова български учени се заемат с разработването на технология за култивирането на Бабини зъби. Научен интерес проявяват представители на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Аграрния университет в Пловдив, Института по зеленчукови култури „Марица“- Пловдив. Учените се включват в мащабен проект по проучване на находищата и спецификата на Бабините зъби в нашата страна. Паралелно се разработва и технология за култивиране на лечебното растение – разказва доц. Хриска Ботева от Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив:

Проучването се изведе първо чрез производство на разсад. Като разсадът ние го произведохме в неотопляема стоманено-стъклена оранжерия в периода март – май. Засяването на семената се извърши в стереопорни терини с гнезда и се използва стандартната торфено-перлитена смеска. Но тука проблемът беше ниската кълняемост на семената. Значи те си никнат когато си искат, по което време си искат. Значи могат да стоят в почвата при естествени условия по 4 – 5 години и след това да поникнат.

Този проблем се явява именно тънкостта при технологията за култивиране на бабини зъби. Учените обаче са намерили решение на проблема. Те постигат по – висока кълняемост, третирайки семената с хомостин или морски водорасли.

Водата и температурата са важни фактори за култивираното отглеждане на Бабините зъби. Билката се култивира от семена успешно при високи почвени и дневни температури и обилно поливане или дъждове. Доц. Ботева споделя опит:

За отглеждането на разсада се използва температура 25 – 28 градуса, оптимална температура. Поддържаше се 80 % почвена влажност като температурата на субстрата също се контролираше 18 – 20 градуса.

През май разсадът се изважда на полето. Препоръчват се песъкливо-глинести почви, които предварително се обработват чрез дисковане на дълбочина 28 – 30 сантиметра. След това се прави висока ранна леха. Растението се засажда на два реда в шахматна схема:

Схема 100 + 60 на 100. 100 сантиметра беше вътре между растенията. Като растенията се засадиха шахматно. Защото развиват, стихнаха до два метра дължина и за да не си пречат, ние решихме разположението на растенията да стане шахматно. През вегетацията се извършваха поливки като използвахме две поливни норми – 7,75 кубика на декар и 31 кубика на декар. Поливките се извършваха съобразно температурните условия. Обикновено се извършваше един път седмично, а при трайни повишения на температурите и по два пъти седмично.

В основен проблем при насажденията се превръща развитието на плевели и борбата с тях. Затова докато растенията са още малки се правят две – три механизирани окопавания и две – три ръчни в междуредията. В края на август, началото на септември започва прибирането на реколтата.

Не сме разработили технология за механизирано прибиране, а прибирането се извършваше само ръчно. Затруднения имахме, защото растенията се преплитат, което затруднява тяхното ръчно прибиране от полето. Много от плодчетата опадват и остават в почвата и оттам се губи добив.

Добивът от свежа надземна маса се движи средно в рамките на 1500 килограма от декар при среден рандеман 1:4,5. Така добитата от декар суха надземна маса достига над 300 кг/дка. Всоки са и изкупните цени - споделя Веско Пипев от Велинград, който култивира Бабини зъби в района на пазарджикото село Варвара:

Изкупната цена на суха маса, става дума изсушена, вече варира около 1,80 – 2,30.

Отглеждането на Бабини зъби може да създаде работни места и да се превърне в поминък за много хора, убеден е Веско Пипев:

Има неограничено търсене на Бабини зъби и в Америка, и в Еропа. – Т. е. е много перспективто, ако се отглежда като култивирано растение. - Перспективно е, естествено. България ако се засади с билки, няма нужда от нищо друго.

Учените потвърждават изводите на култиваторите на билки. Доц. Хриска Ботева обобщава:

В диворастящите находища добивите са много по – ниски, отколкото ако се направи в една по – богата почва.

Фитохимията на българския Tribulus Terrestris е уникална заради  специфичния релеф, климат, почви. Те са причина растението да има ботато съдържание на стероидни сапонини, алкалоиди, флавоноиди, гликозоди, рутин, витамин С.

Постиженията на българската наука при изучаването на Бабините зъби подчертава и доц. Мария Крачанова, ръководител на Лабораторията по биологично-активни вещества в пловдивския филиал на Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН:

В сравнение с другите държави, в които тя расте, тука имаме едни специфични сапунинови съединения, които именно правят тази билка много полезна. Това е факт. В другите Бабини зъби от други страни точно такива сапунини не съществуват.

Култивираното отглеждане на Бабини зъби намалява натиска върху естествените находища на билката и осигурява време за възпроизводство. Така се постига и по – голямо количество и еднородна по качество от необходимата за фармацията суровина. Увеличава се и стопанският ефект и се създава поминък на повече хора.

Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита". Адресът е: rubriki.eu и на него ще намерите всички излъчени до сега рубрики, подредени по теми.

На сайта на Радио Пловдив в банера „Лайф плюс“ можете да попълните и нашата анкета. 


Още от категорията

13 са най- търгуваните билки в Пловдивско през 2015 година

България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина.  Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..

публикувано на 06.03.16 в 09:11

Култивиране на салвия

Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...

публикувано на 06.03.16 в 09:05

Камшик или Агримония - отличен пролетен тоник

В България има една билка, за която  старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик  или Агримония, както е латинското й име.  Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества  в народната ни медицина  има широко приложение...

публикувано на 06.03.16 в 08:48

Събиране, преработка и реализация на кори от дървета и храсти

На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в  стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори -  първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..

публикувано на 26.02.16 в 12:22

Лечебният сироп от черен бъз

Статистиката показва увеличаване на обемите на добивани и реализирани билки през последните години.  Това се дължи на нарастващата популярност на билковите продукти. 90%   от събраните билки у нас, обаче,  се изнасят за европейските преработващи компании от хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия.  Вложени в готови продукти и..

публикувано на 18.02.16 в 10:25