Технологиите за култивиране на ЛР, разработвани от Института по розата в Казанлък

През последните години интересът към природосъобразния начин на живот се връща и в конвенционалната и алтернативната медицина все повече навлизат продукти на растителна основа. Според Световната здравна организация, над 40 процента от лекарствените препарати са от растителен произход. България се нарежда на едно от първите места в света по производство и износ на билки и е на първо място в Европа.

Процесът на култивиране започва от избора на  качествен посадъчен материал и избор на подходящо място за отглеждане. Институтът по розата и етеричномаслените култури в Казанлък разработва технологии, които са в помощ на земеделските производители, които култивират лечебни растения. Директорът доц. Васил Базитов разказва, че в Колекционната градина се отглеждат 127 вида едногодишни и многогодишни лечебни култури. По думите му, технологията на култивирането на лечебните растения обхваща няколко етапа.

Посадъчният и семенен материал се осигурява чрез международен семенен обмен, като произходът на суровината трябва да бъде с възможно най-добро качество. Другият източник за създаването на генетичен материал за култивиране е чрез събирането на семенен и вегетативен материал от естествени находища в страната.

Полученият семенен материал се завежда в регистър, а култивираната суровина се засажда при оптималните срокове за всяко едно от растенията. По думите на директора на Института по розата и етеричномаслените култури, много важен фактор за успешното култивиране на лечебните растения е създаването на най-благоприятните почвени условия, чрез използване на почвено-торфени смеси и осигуряване на максимално количество влага, осигуряващи богатата и природосъобразна реколта.

В сравнение с диворастящите, култивираните лечебни растения притежават редица преимущества. По съдържание на активните вещества, билките, произведени в България, нямат химическо замърсяване. В това е категоричен проф. Недко Недков от екипа на Институт по розата и етеричномаслените култури. Той отбеляза колко важно е районирането при производството на лечебните растения и дава пример с билки, които се развиват по-добре в Южна България, защото заради слънцегренето натрупването на активни съставки е много по-голямо.

Допълнително предимство на култивирането е, че прибирането и заготовката на растенията могат да се механизират. Така се намалява себестойността на продукцията, а осигуряването на голямо количество суровина с гарантирано качество улеснява търсенето и запазването на пазарите. Колко важно би било това за България допълва д-р Анна Добрева, която изтъква как култивирането е залегнало в Стратегията за развитие на площите на лечебни растения. В момента в страната най-масово се отглежда кориандър, резене и копър.

В световен мащаб годишните продажби на медикаменти се оценяват на около 130 милиарда евро, като за суровина от растителен произход за тях се влагат около 20,25 милиарда евро годишно. Пазарът на лицензирани продукти на основата на растителни суровини се оценява на 1 милиард долара, като най-голям дял в търговията заемат страни като Германия, Япония и Франция. България има традиции, както и голям потенциал за култивиране на  лечебни растения в сравнение с други страни от Западна Европа. А култивирането е  успешният метод,  по който от една страна  се опазват естествените находищата, а от друга-  се осигурява качествена и голяма по обем суровина от билки.