Практика и перспективи пред бизнеса за преработка на лечебни растения

Богатата българска природа, традициите на събиране и на култивиране на  лечебни растения, съвременните методи на преработка- всичко това, съчетано с добър бизнес нюх - може да донесе реални печалби на предприемачите и  да създаде заетости траен поминък в региони с традиционно голяма безработица.  Защото иначе  - и в повечето случаи – страната ни е доставчик на евтини  суровини. Преработени в чужбина, с огромна добавена стойност, те се връщат при нас като скъпи хранителни, фармацевтични или козметични продукти.

Билките се изнасят сушени – цвят, стрък, листа, плод, кора, корен или замразени – плод. Това определя ниската цена, на която се продават. Средно за България тя е 1 400 евро за тон. Страни със силно развита преработваща индустрия, които продават билките след преработка и пакетиране( примерно като пакетчета чай) постигат средна цена на тон от 4 950 евро за Франция, 7 700 евро за Швейцария и 20 810 долара за Япония

Има обаче и примери, при които добавената стойност от преработката на билки остава и се разпределя у нас. 

Фирмата на Веско Пипев от Велинград, с база в село Варвара, е на пазара на билкопроизводството от 1996 година, когато започва култивирано отглеждане лечебни растения. 

Днес обработва 80 декара собствени билкови насаждения, има производствен цех с халета за сушене и преработка на суровия продукт, лаборатория за контрол на качеството и  технологични линии за производството на 13 вида пакетиран и готов за търговската мрежа чай. 

Освен в България фирмата има износ на готови продукти - засега само чай, но подготвя и производство за козметичния сектор. Гърция, Италия, Испания, доскоро и Украйна- преди ембаргото, са партньорите на дружеството.

Веско Пипев е убеден, че развива бизнеса си в правилна посока – да търгува с краен продукт, а не със суровина.

За инвестициите си полза банков заем. Специални програми за финансиране за билкпроизводители и за преработватели няма.

Защо този бизнес, който затваря цикъла на производството от полето до крайния продукт е оставен без подкрепа – питаме Живко Милушев - директор на ДФ”Земеделие” в Пазарджик. Той не крие, че финансово подпомагане за билкопроизводители няма. По думите му освен този дефицит налице е и много свит вътрешен пазар,затова и хората, които са се захванали с билкопроизводства се стремят към износ.

Живко Милушев също поддържа тезата, че по-изгодно и по- далновидно е да се изнасят преработени продукти от билки, а не суровина.

Сред вижданията му за развитие на сектора е и създаването на тържища. Наличието им ще осветли бизнеса, ще сплоти участниците в него без да убива конкуренцията помежду им, ще ги направи по -информирани и по- сигурни в планирането.

Иначе ще си останем с познанието за потенциала, който имаме и с горчивината, че го пилеем или в най- добрия случай продаваме за „жълти стотинки”.

Парадокс, както казва и Веско Пипев, защото това се случва на практика при ненаситен и за количество, и за качество световен пазар.

Статистиката обаче показва увеличаване на обемите на добивани и реализирани билки през последните две години. Това дава оптимизъм за развитие на сектора на добив и търговия с билки.