Българските билки, вложени в българско производство - един пример за устойчив бизнес от Пловдив

Различни се начините, по които можем да говорим за лечебните растения - като в Еньовденска легенда – романтично, приказно -  като „За всяка болка- билка”, с научната строгост на термините, с които ботаниците назовават всеки стрък, лист или цвят...

А  можем да говорими с числа -  за цени, добиви, инвестиции и печалби.

5.5 милиарда евро е оборотът на билки на европейския пазар.

Експерти твърдят, че най- голям износител към този пазар е България - между 15  и 20 хиляди тона суровина годишно.

Всеки стрък, цвят и  корен е минал през ръцете на 200 до 300 хиляди берачи на дивосрастящи билки или земеделци, които култивират лечебни растения.

90% от събраните билки у нас билки се сушат или замразяват, пакетират се на бали и напускат страната. В Германия, Италия, Франция и Испания Чехия, Полша и в САЩ ги чакат преработващите компании - от хранителната, козметичната и фармацефтичнатаиндустрия. Вложени в готови продукти, тези количества умножават стойността си многократно.

Пътят им обратно е в скъпи препарати и храни.

Това е картината - или част от нея.

Другата показва, че и българските предприемачи стават по- смели да създават готови продукти от лечебни растения. Независимо дали в  по- мащабни или  в микро- предприятия, те инвестират в технологи и работна ръка, доказвайки, че билкопроизводството може да осигури целогодишна заетост и печалба.

В тази рубрика примерът е от Пловдив и предприятието на Костадин Воденичаров. Неговото производство е открило пазарна ниша, в която работи вече повече от 20 години.

Той произвежда концентрати, готови сокове и хранителни продукти от билки.

Рецептата за устойчивия бизнес  е  от равни  части - пазарна гъвкавост и отношение към традициите за ползване на лечебни растения.

Като във всяко бизнес начинание тръсенето и поведението на пазара определят и поведението на производителя, но в практиката на Воденичаров с годините устойчвиво стои и разбирането, че пазазарът също се възпитава - да потребява местно производство.

В известен смисъл такава политика работи и за по- доброто представяне на българските предприемачи и пред производителите на билки, защото макар и в по- малки количества и те са им клиенти.

Що се отнася до амбициите да развива производството, Костадин Воденичаров споделя общото мнение, че не достига държавна подкрепа, която да поощри българските производители.

Както споменахме 90- процента от българските билки напускат страната и стават суровина за производство в чужбина. С балите, в които се изнасят от страната си тръгва и огромната частт от добавената стойност върху крайните продукти, която иначе, както ви разказахме, макар и в семеен бизнес- осигурява препитание за наети в производство, дистрибутори, търговци.

Засега едва 10 процента от лечебните растения, събрани или отгледани у нас- се влагат  в българско производство.

Но както твърдят и хората в бранша- след като дори малките фирми са на пазара повече от 20 години- място за унинение няма. Чай, хранителни добавки, козметика, лекарства – вложените в крайни продукти български лечебни растения могат да осигуряват не само сезонна заетост на 200 да 300 хиляди берачи, но  и , както чухте  - да станат основа за семеен, да са стойчив поминък на хората в близост до регионите, в коити се отглеждат.

А в тези случаи печалбата няма да се измерва само в пари. Опазването на находищата, на природта, която ни дава препитание, запазването на традициите е другото, към което се опитва да приобщи съмишлениците си и днешният ни събеседник Костадин Воденичаров.

Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения, както и всички излъчени до тук рубрики, можете да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита" на адресwww.rubriki.eu