Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Българските билки, вложени в българско производство - един пример за устойчив бизнес от Пловдив

Различни се начините, по които можем да говорим за лечебните растения - като в Еньовденска легенда – романтично, приказно -  като „За всяка болка- билка”, с научната строгост на термините, с които ботаниците назовават всеки стрък, лист или цвят...

А  можем да говорими с числа -  за цени, добиви, инвестиции и печалби.

5.5 милиарда евро е оборотът на билки на европейския пазар.

Експерти твърдят, че най- голям износител към този пазар е България - между 15  и 20 хиляди тона суровина годишно.

Всеки стрък, цвят и  корен е минал през ръцете на 200 до 300 хиляди берачи на дивосрастящи билки или земеделци, които култивират лечебни растения.

90% от събраните билки у нас билки се сушат или замразяват, пакетират се на бали и напускат страната. В Германия, Италия, Франция и Испания Чехия, Полша и в САЩ ги чакат преработващите компании - от хранителната, козметичната и фармацефтичнатаиндустрия. Вложени в готови продукти, тези количества умножават стойността си многократно.

Пътят им обратно е в скъпи препарати и храни.

Това е картината - или част от нея.

Другата показва, че и българските предприемачи стават по- смели да създават готови продукти от лечебни растения. Независимо дали в  по- мащабни или  в микро- предприятия, те инвестират в технологи и работна ръка, доказвайки, че билкопроизводството може да осигури целогодишна заетост и печалба.

В тази рубрика примерът е от Пловдив и предприятието на Костадин Воденичаров. Неговото производство е открило пазарна ниша, в която работи вече повече от 20 години.

Той произвежда концентрати, готови сокове и хранителни продукти от билки.

Рецептата за устойчивия бизнес  е  от равни  части - пазарна гъвкавост и отношение към традициите за ползване на лечебни растения.

Като във всяко бизнес начинание тръсенето и поведението на пазара определят и поведението на производителя, но в практиката на Воденичаров с годините устойчвиво стои и разбирането, че пазазарът също се възпитава - да потребява местно производство.

В известен смисъл такава политика работи и за по- доброто представяне на българските предприемачи и пред производителите на билки, защото макар и в по- малки количества и те са им клиенти.

Освен, че е купува от българсике берачи и заготвители и дава хляб на работещите в преработката, производството на Воденичаров развива и своя дистрибуторска мрежа. Собственото му разбиране за бизнес го кара да партнира със съмишленици, ценители на билковите и здравословни храни.

Що се отнася до амбициите да развива производството, Костадин Воденичаров споделя общото мнение, че не достига държавна подкрепа, която да поощри българските производители.

Както споменахме 90- процента от българските билки напускат страната и стават суровина за производство в чужбина. С балите, в които се изнасят от страната си тръгва и огромната частт от добавената стойност върху крайните продукти, която иначе, както ви разказахме, макар и в семеен бизнес- осигурява препитание за наети в производство, дистрибутори, търговци.

Засега едва 10 процента от лечебните растения, събрани или отгледани у нас- се влагат  в българско производство.

Но както твърдят и хората в бранша- след като дори малките фирми са на пазара повече от 20 години- място за унинение няма. Чай, хранителни добавки, козметика, лекарства – вложените в крайни продукти български лечебни растения могат да осигуряват не само сезонна заетост на 200 да 300 хиляди берачи, но  и , както чухте  - да станат основа за семеен, да са стойчив поминък на хората в близост до регионите, в коити се отглеждат.

А в тези случаи печалбата няма да се измерва само в пари. Опазването на находищата, на природта, която ни дава препитание, запазването на традициите е другото, към което се опитва да приобщи съмишлениците си и днешният ни събеседник Костадин Воденичаров.

Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения, както и всички излъчени до тук рубрики, можете да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита" на адресwww.rubriki.eu


Още от категорията

13 са най- търгуваните билки в Пловдивско през 2015 година

България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина.  Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..

публикувано на 06.03.16 в 09:11

Култивиране на салвия

Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...

публикувано на 06.03.16 в 09:05

Камшик или Агримония - отличен пролетен тоник

В България има една билка, за която  старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик  или Агримония, както е латинското й име.  Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества  в народната ни медицина  има широко приложение...

публикувано на 06.03.16 в 08:48

Събиране, преработка и реализация на кори от дървета и храсти

На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в  стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори -  първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..

публикувано на 26.02.16 в 12:22

Култивиране на Бабини зъби – приносът на българските учени

Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..

публикувано на 23.02.16 в 15:09