Култивиране на Маточина

Зелени листенца яйцевидни и леко   назъбени. При стриване между пръстите издават приятна лимонова миризма. Цветовете са в основата на листата, бели, жълти и в розово. Разбира се това е маточина. Сгушена между вековни дървета и гъсти храсталаци, маточината e лесно откриваема и за опитни билкари, и за любителите на природата. В диво и полудиво състояние тя има широк ареал на разпространение. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж за култивирането на маточина

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Маточината е една от най-масово добиваните билки в България. По ползвани количества тя е сред първите 20 вида лечебни растения, като годишно у нас  се произвеждат и изнасят  450 хиляди килограма листа и стръкове от маточина. Тези количества се добиват от естествените находища, но най-вече от култивирани площи. Маточината се култивира много успешно. Така от една страна не се застрашават от намаляване и изчезване диворастящите й находища , а от друга   се допринася  за осигуряването на голямо количество суровина и то с гарантирано качество. Всичко това пък улеснява oсигуряването и запазването на пазарите. Култивирането е най-добрият подход за опазване на диворастящите находища, както на застрашени видове, така и  на тези, които се ползват в особено големи количества, какъвто е и маточината.

 Добрият климат и почвени условия в България улесняват отглеждането и култивирането на маточина, което е добра възможност и за начало на собствен бизнес. Как става култивирането на маточината и защо тя може да бъде добра алтернатива за всеки собственик на земеделска земя  ще ви разкажем в следващите минути с  Фондация "Информация и природозащита". 

Факт е, че Маточината е известна още от дълбока древност като ценно етеричномаслено и лечебно растение. У нас расте из цялата страна, в градини и дворове, край пътища и огради, покрайнините на гори и ливади. Маточината се култивира в много страни на Централна и Южна Европа. В България  е създаден и разпространен сорта Мелиса, от който се получава висококачествена дрога. 

Маточината се развива много добре на плодородни почви с по-лек и среден механичен състав, с неутрална или слабо алкална реакция. Богатата гама на биологично-активни вещества позволява от маточината да сe произвеждат редица продукти, а от тях - цяла палитра крайни продукти за фармацевтичната, хранително-вкусовата и парфюмерийна промишленост. 

Професионалистите в бранша я наричат "многотонажна билка" заради големия износ на външните пазари, където е търсена и добре приета. Методи Стефанов е агроном и  се занимава с култивиране на маточина от 2003 година в с. Манолово, подбалканската линия. 

Фермата му е семейна, но тя дава хляб на още 40 човека. В нея се оглеждат ароматни култури върху 2 хиляди декара площ, като една част от тях се преработват в сушени билки, а от другите добива биоетерични масла. Най-голям дял има маточината, разказва Методи Стефанов

Маточината е сравнително топлолюбиво растение, при условията у нас презимува успешно. Към светлината е средно взискателна и може да се отглежда като подкултура в младите овощни градини. Тогава почти не цъфти, но ако се отглежда за листа това е благоприятно, защото те не губят аромата си.

 Маточината може да се размножава чрез семена, чрез разсад и чрез разделяне на коренища. Тъй като семената никнат бавно директната сейтба не е за предпочитане. Най-сигурният начин за успешно размножаване е чрез разсад, произведен в топли лехи в оранжерии или в студени лехи. Семената се засяват през март. Разсадът е готов за засаждане на постоянно място, когато растенията са високи 10-12 см и са образували 6-7 листа и имат добре оформена коренова система. Обикновено това става през май. Когато  разсадът се отглежда в студени лехи семената се засяват през май , а разсадът е готов и се изнася на постоянно място през октомври. В зависимост от условията на отглеждане маточината може да се реколтира от 3-5 години и според Методи Стефанов  положеният труд си заслужава.

 Грижите през първата година включват 3-4 обработки през вегетацията за разрохкване на почвата и унищожаване на плевелите. При необходимост се извършват 2-3 поливки на насаждението. 

Листата се берат на 2-3 пъти преди цъфтеж.  Най-подходящо време за бране е сутрин след като се вдигне росата в тихо слънчево време. Отрязаните стъбла се сушат на сянка или в сушилня. От 4 кг зелени листа се получава 1 кг сухи листа.

Маточината дължи лечебните си сили изцяло на своя състав. Тя съдържа вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната системи. Действа също така седативно и болкоуспокояващо. Оказва благоприятен ефект и върху нервната система. Много важно е обаче качеството на получаваната дрога, защото от него зависи и намирането на пазар. Точно затова Методи Стефанов още  в началото на своя бизнес залага на биологичното култивиране на билките и на сравнително непознатия у нас биодинамичен метод .

Култивирането на лечебни растения е една сериозна от икономическа гледна точка алтернатива за собствениците на  полупланински и планински земи, където се намира и фермата на Методи Стефанов. Когато видовете са многогодишни, основно се инвестира в тяхното производство само през първата година, а от втората и следващите, разходите падат с около 60-80%, за сметка на увеличаващите се добиви. Възвращаемостта на направените разходи започва още в годината на създаването на насажденията и не се чака продължително време. И след като страната ни  е вторият по количества износител на лечебни растения в Европа и един от първите в света е добре да знаем, че култивирането на билки не само осигурява поминък, но  е и най-добрият начин за опазване на естествените им находища .

Информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита" на адрес www.rubriki.eu, където те са подредени по теми.