Пасивен скептицизъм и желание за промяна на изборните правила

Резултати от регулярното национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 7-13 юни 2015 г. сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Няма промяна в пасивния скептицизъм, доминиращ отношението към работата на основните държавни институции. 

Напреженията в различни сфери през последните месеци и засилващата се атака срещу  реформи в тях водят до лек ръст на критичните оценки към правителството като цяло и по-силен – към дейността на членове на кабинета. "Алфа Рисърч" регистрира изключително интересна и рядко срещана тенденция – едновременен ръст и на доверието, и на недоверието, и на привържениците, и на противниците  към няколко ключови реформаторски настроени министри, като най-изявен е този процес в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин.

На дъното по обществено доверие сред държавните институции продължава да бъде съдебната власт  (съд и следствие – по 8%, прокуратура – 6%). Аналогично е и отношението към БНБ (9%). 

С действията си по казуса КТБ централната банка срина дълго трупания си капитал на доверие и вече една година не може да го възстанови. Малко по-високо е доверието към полицията (18%) и армията (19%), но и при тях трендът е негативен. 

Единствените обществени институции, при които доверието доминира над недоверието са БНТ (52%), БНР (48%) и Българската православна църква (35%).

Личните рейтинги на президента Плавнелиев (24%) и министър-председателя Борисов(33%)  са по-високи от тези на повечето държавни институции. Следващите месеци ще покажат дали тe ще са в състояние да спечелят обществено доверие за невралгичните реформи и така да спрат ерозията на институционално доверие,  или обратното – ерозията ще повлече и тяхната подкрепа, ако проблемните сектори не бъдат успешно реформирани.

55% от анкетираните смятат, че инициираният от Президента референдум за изборните правила може да донесе позитивни промени в излъчването и контрола над народните избраници.  Приблизително толкова е и делът на хората, които възнамеряват да участват във всенародното допитване, което означава, че сме на практика на границата за валидност на референдума. Оттук нататък от партийната мобилизация и гражданската активност ще зависи дали ще се промени настоящото статукво в изборния процес.

Ако следващата неделя имаше избори, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание. От началото на годината ГЕРБ бележи постепенен лек спад, но остава първа политическа сила (21,9%).  БСП излиза от най-ниската си точка и  реализира символичен ръст (11,5%), ДПС запазва устойчиви позиции (7,3%). Двойствената позиция, която заемат ПФ и АБВ – едновременно на участници и критици на правителството, очевидно им носи известни бонуси. Патриотите достигат електорално РБ, който е в застой (и двете партии имат по 5,7% подкрепа), АБВ нараства до 3,5% и така изпреварва Атака (3,2%).

Електоралната картина на местните избори, обаче, поради съчетанието от  мажоритарен вот и местни специфики, може да се окаже много по-различна от парламентарната. Впоследствие, завоюваните от партиите позиции в местната власт са в състояние да повлияят върху тежестта и дългосрочната им политика в национален план.