Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Структурните промени в съдебната власт са недостатъчни

Снимка: БГНЕС

Важното е дали ще има промяна по-същество в съдебната система, коментира Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

 По думите му големият проблем е,  че има една система, в която няма осъдителни присъди.

 Това е системата с най-ниско доверие, и това е резултатът не от последните 5 години, а от 15 години назад. Големият проблем е как съдят съдиите, особедно на по-високите инстанции, твърди анализаторът.

По думите му  хората практически не очакват нищо от система, в която няма осъдителни присъди.

„И докато не се промени това, тоест докато няма нагласата, че може да има осъдителни присъди срещу силните на деня, срещу икономически силни хора, срещу икономико-криминално силни, нищо няма да се случи“, добави анализаторът. По думите му в системата трябва да влязат хора, които не се обвързани с адвокатски лобита.

"Силните на деня, магистрарите от най-високите етажи станаха толкова влиятелни, че в някой отношения са по-влиятелни от изпълнителната и законодателната власт. И който си позволи да говори срещу тях, започва да има проблеми, става въпрос за политиците", уточни Безлов. Според него никой не смее да говори, че съдът е несправедлив.

Това е проблемът, който никой не  атакува. Структурните проблеми няма да решат по-същество реформата.

Тихомир Безлов: Не съм си мислел какъв вариант точно ще се приеме и дали ще се стигне до консенсус, имаше много предположения, струва ми се, че като цяло не се случи нещо, което да ме изненада, стигна се до някакъв вариант на договореност, прие се някаква част от старите предложения, други отпаднаха, така че по-скоро не е изненада и ми се струва, че е в рамките на очакваното.

Р. П.: Очакваното всъщност е в действителност да има реформа и нещо да се случи  в съдебната система. Но това, което видяхме дали ще доведе до реално приложение на реформата? Разбира се този законопроект трябва да се гласува от Народното събрание, ще чакаме между първо и второ четене и решението на Конституционния съд.

Т. Б.: Това, което в момента се случва е по-скоро политически процес, а не толкова е свързан със съдебната реформа, макар че безспорно ще има известни промени, сега доколко сериозни ще са, това вече е друга тема. Например това, че магистратите ще гласуват директно, а не през т. н. представители – ще бъде разлика.

Аз имам по-друга представа за това, което ще се случва в съдебната система и мен по-скоро ме интересуват хората, които вземат решения – говорим за съдии и прокурори, как те всъщност се наместват спрямо съдебния процес. Това е големият проблем, че вие имате една съдебна система, в която няма осъдителни присъди срещу изключително фрапиращи случаи на беззаконие.  И това, което хората не случайно казват постоянно, когато ги питат, преди всичко в разни анкети иначе тях никой не ги пита по същество, съдебната система е системата с най-ниско доверие. Съдебната система, между другото и това изключително ниско доверие, е резултат не от последните пет години, а от преди 15 години и от тогава спада само малко надолу, така че достигна до такова ниско ниво, че хората практически нищо не очакват.

За мен големият проблем е как съдят, особено в най-високите инстанции – апелативните съдилища, във ВАС, в Касационния съд. Имаме стотици присъди на много известни криминални лица, които са оправдателни или отлагащи, или т. н. Реалността, която е и изключително силни адвокатски компании, които директно влияят на съдиите, на най-високо ниво и съдии, които просто така както те си казват помежду си уреждат живота. Това всъщност е проблемът и никой не го атакува този проблем, а дали това ще разделим на едно, на пет, на седем Висшия съдебен съвет – няма значение.

Аз си мисля, че тези структурни промени няма да решат нещата по същество. Хората, които са на самия връх от преди 15 г. и ако им погледнете възрастта те се очаква да останат още 15 г. на върха. 

Цялото интервю с Тихомир Безлов и мнението на пловдивчани за съдебната реформа може да чуете в прикачения файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Огнището на чума трябва да се ликвидира по правилата на ЕС

Дискусия затова къде са изследвани пробите за чума по овцете не трябва да има, защото всяка страна - членка на ЕС има по една референтна лаборатория и българската, определена от земеделския министър, е в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в София, категоричен е проф. Христо Даскалов, който е ръководител на..

публикувано на 09.12.24 в 15:50

Западното общество предпочита силния лидер за свое удобство

"Досегшният опит в подобни региони показва, че има два варианта на политическо развитие. Първият е свързан с това, че  една територия може да се удържа и да бъде единна с много терор и висока степен на авторитаризъм, а след като се направят опити този терор да бъде премахнат и диктаторът - отстранен, каквито са скорошните примери с Ирак, много често..

публикувано на 09.12.24 в 11:47

Правителство ще има заради държавния бюджет

Изборът на председател на НС (Наталия Киселова) с подкрепата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, АСП-Доган и БСП, не е толкова промяна за по-нататък, а е една плаха стъпка. Не случайно тя се случи преди Нова година. Партиите са много зависими от държавния бюджет и те не искат той да бъде направен от Главчев, а да е именно на тези четири форамции...

публикувано на 09.12.24 в 10:52

Дигитален детокс в медийния хаос

Една концепция от икономическата теория - рационалното невежество - дава следната гледна точка към информацията: въпреки че повечето информация по принцип носи повече стойност, в определен контекст повечето информация започва да пречи при взимането на решения, започва да става трудно да отделим сигнала от шума. С Панайот Стефанов разсъждаваме..

публикувано на 09.12.24 в 08:38

Анета Русковска в "Добро утро, ден!"

В първата седмица на декември, в "Добро утро, ден!" гостува Анета Русковска , тя има богат опит като PR специалист, журналист и преподавател. В TNN е от първия ден на радиото, от  създаването му през 1992 година.  Има публикации във в-к "Дневник" и сп. "Мениджър". Била е редактор на предаването "Добро утро с БНТ 2".  Преподавател е в програмата..

обновено на 07.12.24 в 07:20