Европа е изправена пред криза, с каквато не се е сблъсквала досега и вероятно този наплив от бежанци или ще промени мисленето на европейските членки, или ще бъде началото на края на общността такава, каквато е. Това заяви кореспондентът на в. „24 часа” в Берлин Капка Тодорова.
Тя почерта, че дори Германия, която е от най-богатите и която може да приеме най-много бежанци, от най-голямото преселение на народите след Втората световна война, също е на ръба на силите си. Прогнозите сочат, че до края на годината 800 000 души ще поискат убежище в страната, което прави 10% от населението й. Размер на катастрофата, с който даже Германия не може да се справи. Проблемът не може да бъде оставен за решение на федерално ниво и всяка страна да мисли за себе си. Ще има промяна на мисленето, ако ЕС иска да се справи с проблема – обединени в едно страните могат да реагират на кризата, заяви Тодорова.
Тъй като решението за броя на приетите бежанци е все още на доброволен принцип, а големите желаят да има равнопоставеност при разпределянето на бежанци – всяка страна да приема толкова, колкото може, съобразено с броя на населението и размера на БВП, именно източно-европейските страни се оказаха бариера. Те не желаят да приемат бежанци, считайки, че са икономически затруднени. По думите на Меркел, сега Западна Европа има нужда от солидарност, става дума и за промяна в модела на мисленето, подчерта Тодорова.
Проблемът с приемането на бежанци не е само икономически, има и проблем на манталитета, по който държавите от Източна Европа си приличат – дали си страна, която иска помощ или страна, която иска помощ.България е добър пример за това с идеята да се изпратят военни на границата с Македония, за да се предотврати насочването на бежанския поток към нас. За сравнение – в западните страни членки това е немислимо. Те не биха изпратили хора, които да отклоняват потока, а хора, които да контролират потока и да поемат бежанците. Потокът ще помете всички и проблемът е на целия ЕС. .Мисленето в тон „богатите страни имат пари, да се оправят”, е недопустимо за съвременния свят, коментира Тодорова. Интервюто – в звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно