Под знака на очакването за голямата промяна, бъдещия Закон за образованието и обществените нагласи, свързани с българското училище – разговор преди началото на учебната година с психолога Иван Игов.
В отговор на въпрос как коментира като психолог рутинната употреба на думите „скандал”, „мародерство”, „радикалност”, „криминализиране”, изречени от министъра на образованието проф. Тодор Танев, при посещението му в Пловдив в понеделник, Игов заяви, че те издават неразбиране на проблема за образованието от страна на министъра. Ако министърът наистина е радикален, той няма да говори така и няма да говори по начина, по който говори сега за матурите. Игов попита какво означава например „външно оценяване” на матурите, когато министерството оценява само себе си. Самата дума е нон сенс. По света това се прави по различен начин от организации с широко обществено присъствие, а държавата и обществото контролират процеса. Няма нужда да се прави от самото Министерство, защото те ще си измислят начин на оценяване, изгоден за тях.
Игов припомни, че като участник в първия екип, който е започнал работа по създаване на Закона за образованието, е бил воден от различна по същество идея – Законът да бъде кратък и да служи като рамка, даваща самостоятелност на общините и на родителите, както и на самото училище да създава и развива програми и модели, които отговарят на изискванията на конкретната обществена среда.
На второ място, за кражбата на парите в образованието се знае отдавна. Защо и къде се изгуби първоначалният замисъл за делегираните бюджети, попита Игов. Днес никой не знае, след като парите трябва да вървят след децата, дали децата наистина ги има в училище. Промяната няма да стане с радикалност. Още повече, че допитване за необходимостта от промяна е направено, но какво от това, че се знае и резултатът, щом години наред позволяваме да се краде от образованието, подчерта психологът Иван Игов. Според него политиците мислят за образованието два пъти в годината – на 24 май и на 15 септември.
Образованието е инерционен процес, за него не може да се мисли краткосрочно, а години наред, за да се влага в него и да има резултати. Затова и никой не иска да влага усилия за образование, каза още психологът Иван Игов. Чуйте повече от звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно