Култивиране на Исоп

Исопът е многогодишно, полухрастовидно растение от семейство Устоцветни. На височина достига от 80 до 150 сантиметра, има нежни синьо-виолетови цветове, приятен аромат и лютиво-горчив вкус. Видът е с добре развита коренова система, изправени стебла, листата са тесни, продълговати, с дължина от 2 до 5 сантиметра.

В България диворастящ исоп може да се открие в районите на Белоградчишко и в Югозападна България. Естествените находища от исоп у нас са редки, затова видът е защитен. Той е включен в списъка на видовете под специален режим на опазване и ползване съгласно Закона за лечебните растения - забранен е за събиране за стопански цели. Може да се събира само за лични нужди.

Лечебното действие на исопа се дължи на съдържащите се в него горчиви вещества и етерично масло. Билката съдържа около 1% етерично масло, а също дъбилни вещества, минерални соли, смоли, захари и органични киселини. В изсушените корени на растението се откриват горчивите вещества акоретин и акорин, полифенолни и антибиотични вещества, 3.5% етерично масло и полизахариди.

Hyssopus officinalis – (Хюсопус официналис) е латинското наименование на Исопа. Ароматната билка е позната и под името Калам и Хизоп.

Заради специфичните условия, при които вирее, находищата на диворастящ исоп у нас са редки. Информацията за вида също не е изобилна - разказва Георги Марпинов от пазарджишкото село Варвара. От 15 години той култивира  лечебни растения. Върху площ от 3 декара отглежда и исоп:

„Исопът в диво състояние може ле да бъде намерен и къде? ... ... Може и да има, но аз поне не знам.“

Опита си споделя и д-р Станко Станев, автор на технологии за култивиране на лечебни растения, който е бил изследовател в Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък:

„Знам, че само в района на Перник има единични такива находища на хизоп. Западна България въобще.“

Малкото естествени находища и поставянето на исопа под защита налагат той да се култивира. Така се опазва видът в природата и се осигурява достатъчно суровина за стопански нужди. Като производител на разсади и култивирани билки д-р Станев обясни:

„Растение с ограничено използване в България. Има няколкостотин декара, най – много. Минаха повече от 30 години от времето, когато имаше площи и тука в Шипка, си спомням, имаше и в района на Стражица нагоре към Попово.“

Исопът се размножава се чрез семена, но не много интензивно. Може да се размножава и вегетативно, но популациите заемат малки площи. Не са много хората у нас, които се занимават с тази дейност – уточнява д-р Станко Станев:

"Семепроизводство, което е вкарано в схема няма. Има отделни производители, като мен например, които правят някакви минимални количества семена от няколко килограма. Семената никнат много бързо, което е много добре. Разсадът се отглежда сравнително лесно, самите растения са жизнени, когато се засадят и добре се прихващат.“

Като човек с над 15-годишен опит в култивирането на лечебни растения, Георги Марпинов от село Варвара вече сам си отглежда разсад от семена на исоп:

„Семена и се прави разсадът и разсада си го засаждаме. И после вече сам си вадиш разсада, ама той като имаш, дълги години го ползваш.“

Сеитбата на исопа може да е пролетна – тогава разсадът се изважда на полето през май. Когато сеитбата е лятна, разсадът се засажда на полето през септември, така че растенията да могат да се вкоренят и нормално да презимуват.

Билката вирее най-добре на слънце, изисква лека почва, споделя Георги Марпинов:

„Многогодишно растение, което е сухоустойчиво, но реагира добре на вода ... ..., тъй като нашите почви са малко по - редки такива и позасъхва.“

Исопът цъфти на втората година след сеитбата. Прибира се във фаза на масов цъфтеж – от юни до септември. Жънат се стеблата, листата и съцветията, а жътвата се извършва ръчно:

„Юни месец обикновено се жъне, той два пъти  и после пак ... ... предпочитам да са чисти билките.“

Както при брането, така и при сушенето се работи по правилата за събирането на лечебните растения. Важно е да има добри условия за качествено изсушаване на ожънатия исоп – подчертава Георги Марпинов:

„Трябва да имаш добра площадка, за да може да го изсушиш ... ... има ли слънце се изсушава.“

Практиката показва, че исопът дава най – добри добиви около четвъртата или  петата година:

„Може да издържи и 20 години, но така добра реколта са около 4 – 5 години ...  ...Рандеманът е около три и половина - четири.“

Средно четири към едно е съотношението между добитата свежа маса и изсешуната билка.  Георги Марпинов изчислява печалбата от култивирания исоп, който отглежда върху 3 декара:

„Цената е около 2 лева, некъде. От 100 килограма изкарваш 200 лева.“

За добавената стойност при добива на етерично масло от исоп разговаряме с производителя на култувирани билки д-р Станко Станев:

„А какъв е рандеманът – от колко суха маса се произвежда грам, килограм етерично масло? - От 400 до 1000 килограма за един килограм масло. Суровината се дестилира прясно окосена. Свежа се преработва, не се суши и тогава да се дестилира масло.“

С лечебна цел се употребяват надземните части на билката и нейните цъфтящи цветове. Исопът помага при проблеми, свързани с дихателната и храносмилателната системи, препоръчва се и за успокояване на нервната система. Фитотерапевтът д-р Атанас Михайлов обяснява:

„Има етерични масла, подобни на тези в хвойната ... ... Има танини, дилосмин, β-ситостерин.“

Исопът е универсален тоник за изтощен и слаб организъм – посочва още д-р Михайлов:

„Има добро имуноукрепващо действие, помага за прочистване на белите дробове, тонизира и ободрява.“

Освен като лекарство, исопът се употребява и като подправка. Той е описан в древни еврейски, старогръцки и римски книги, както и в средновековни съчинения. Хипократ нарича Исопа „свещена билка“. За нея се споменава и в Стария завет. Там е описана като билка, използвана за пречистване.

В южните части на Европа билката се добавя в домашни ликьори и други плодови напитки. Употребява се и като подправка за месо и сосове и за ароматизиране на кремове. Етеричното масло влиза в състава на първокачествени парфюми.

Перспективен ли видът за култивиране от земеделските производители у нас? Опита си споделя Георги Марпинов от Варвара:

„Ако е млад човекът и иска да работи в тази насока, трябва да насади доста декари, за да са устойчиви доходите и да може да съществува.“

Билката исоп е класически пример за опазването на лечебните растения в природата чрез култивиране.

Информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита". Адресът е: rubriki.eu и на него ще намерите всички излъчени до сега рубрики, подредени по теми.