"Идеята за националната здравна карта фигурира в закона повече от 15 г., само че досега не е изработен неин официален вариант". Това заяви в интервю за Радио Пловдив Даниела Дариткова от ГЕРБ, председател на Комисията по здравеопазване в 43 - то Народно събрание.
Припомням, че след тежки и продължителни дебати, Парламентът окончателно прие на второ четене промените в Закона за лечебните заведения. Създаването на Национална здравна карта,спрямо която ще се финансира всяка една болница от НЗОК, намери одобрението на народните представители. Едно от ключовите предложения обаче в т. нар. реформа "Москов", касаещо приватизацията на болниците не получи подкрепа.
"Трябва да имаме възможност с данните, които имаме за наличните лечебни заведения за първична извънболнична специализирана, дентална помощ, болнични лечебни заведения, високотехнологични методи на лечение да може да видим разпределението им в регионите, да може да планираме инвестициите там, където имаме дефицит на тези грижи и по-големият проблем е в местата, където имаме свръх предлагане на услуги, защото всички лечебни заведения, основно проблемът е при болничната помощ, работят с договор с Националната здравноосигурителна каса. Там вече се заложи възможност с определени критерии, които са документ на министерския съвет, НЗОК, респективно РЗОК, да правят селективно договаряне с лечебните заведения по видове дейности, които са над зададените според потребностите в националната здравна карта", каза още Дариткова.
"Целта на НЗОК е не да се закриват болници. Така или иначе оставаме на свободно пазарно развитие в болничната помощ в момента в България изглежда по следния начин – свръх предлагане на болнични услуги по доходоносните пътеки в големите университетски центрове, дефицит на масовите специалистите и на голяма част от болничните услуги в отдалечените райони на страната и нееднакъв достъп на хората, които са здравно осигурени в България, да имат еднакъв достъп до качествена медицинска помощ, така че в този смисъл трябва да се търси решение на проблеми.
Законодателното решение е това, до което се достигна след дълги дебати и е вариант на все пак някакъв консенсус. От тук нататък наистина е много важно критериите, които ще се определят да бъдат достатъчно обективни, за да позволят касата да договаря с тези лечебни заведения, които предлагат най-добро качество на услугата. Досега също имаше критерии, които задължаваха болниците да работят 24 ч спешно по клиничните пътеки, които предлагат, да имат лекари на основен трудов договор, да имат изправна медицинска апаратура, само, че тези критерии не ограничиха по никакъв начин разрастването на болничната помощ.
Статистиката е безпощадна – ние сме на първо място в Европа по брой болници на глава от населението, а това не прави нашето здраве по-добро. Ние трябва да вървим наистина в една посока, в която максимално изнесем помощта – диагностика-лечение доколкото е възможно в извънболничната помощ, а болниците да са наистина мястото, където попадат хора, които не могат да бъдат излекувани в извънболничната помощ. Това е елементарната логика, към която се стремим години наред, само че досега всички нормативни решения не са довели до промяна на структурата на нашето здравеопазване".
Цялото интервю с Даниела Дариткова можете да чуете в прикачения звуков файл.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...