Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На първо място в Европа сме по брой болници

Снимка: БГНЕС

"Идеята за националната здравна карта фигурира в закона повече от 15 г., само че досега не е изработен неин официален вариант". Това заяви в интервю за Радио Пловдив Даниела Дариткова от ГЕРБ, председател на Комисията по здравеопазване в 43 - то Народно събрание. 

Припомням, че след тежки и продължителни дебати, Парламентът окончателно прие на второ четене промените в Закона за лечебните заведения. Създаването на Национална здравна карта,спрямо която ще се финансира всяка една болница от НЗОК, намери одобрението на народните представители. Едно от ключовите предложения обаче в т. нар. реформа "Москов", касаещо приватизацията на болниците не получи подкрепа. 

"Трябва да имаме възможност с данните, които имаме за наличните лечебни заведения за първична извънболнична специализирана, дентална помощ, болнични лечебни заведения, високотехнологични методи на лечение да може да видим разпределението им в регионите, да може да планираме инвестициите там, където имаме дефицит на тези грижи и по-големият проблем е в местата, където имаме свръх предлагане на услуги, защото всички лечебни заведения, основно проблемът е при болничната помощ, работят с договор с Националната здравноосигурителна каса. Там вече се заложи възможност с определени критерии, които са документ на министерския съвет, НЗОК, респективно РЗОК, да правят селективно договаряне с лечебните заведения по видове дейности, които са над зададените според потребностите в националната здравна карта", каза още Дариткова.

"Целта на НЗОК е не да се закриват болници. Така или иначе оставаме на свободно пазарно развитие в болничната помощ в момента в България изглежда по следния начин – свръх предлагане на болнични услуги по доходоносните пътеки в големите университетски  центрове, дефицит на масовите специалистите и на голяма част от болничните услуги в отдалечените райони на страната и нееднакъв достъп на хората, които са здравно осигурени в България, да имат еднакъв достъп до качествена медицинска помощ, така че в този смисъл трябва да се търси решение на проблеми. 

Законодателното решение е това, до което се достигна след дълги дебати и е вариант на все пак някакъв консенсус. От тук нататък наистина е много важно критериите, които ще се определят да бъдат достатъчно обективни, за да позволят касата да договаря с тези лечебни заведения,  които предлагат най-добро качество на услугата. Досега също имаше критерии, които задължаваха болниците да работят 24 ч спешно по клиничните пътеки, които предлагат, да имат лекари на основен трудов договор, да имат изправна медицинска апаратура, само, че тези критерии не ограничиха по никакъв начин разрастването на болничната помощ. 

Статистиката е безпощадна – ние сме на първо място в Европа по брой болници на глава от населението, а това не прави нашето здраве по-добро. Ние трябва да вървим наистина в една посока, в която максимално изнесем помощта – диагностика-лечение доколкото е възможно в извънболничната  помощ, а болниците да са наистина мястото, където попадат хора, които не могат да бъдат излекувани в извънболничната помощ. Това е елементарната логика, към която се стремим години наред, само че досега всички нормативни решения не са довели до промяна на структурата на нашето здравеопазване".

Цялото интервю с Даниела Дариткова можете да чуете в прикачения звуков файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54