Къпина - опазване в природата и култивирано отглеждане

Бодлив храст, растящ покрай пътища и синури, разпространен на територията на цялата страна и срещан от полето до планините на надморска височина до 1700 метра- всички сме го виждали, всички сме посягали и откъсвали от ароматните и сочни плодове на къпината. Но какво е важно да знаем за това растение, от което с лечебната си сила се ползват и плодове, и корени и листа? 

Къпината има много ценни антиоксидантни свойства, тя е много  полезна за сърдечно съдовата система и за бъбреците, има доказано  противовъзпалително действие върху дихателната система, ангина, бронхит и стомашно разстройство. Извлек от листа къпина се препоръчва при възпаление на гърлото и при зъбобол и болки във венците.

За лечебни цели основно се ползват листа - в 600 милилитра вода вряла вода  за около 2 часа се киснат 2 супени лъжици листа. Извлекът се приема по 4 пъти на ден.

Къпината се размножава вегетативно и със семена.

Важно е да се знае, че когато се бере плод от къпина от растението се отнема орган, който е образуван  точно с цел той  да разсее семената.  Не случайно плодчетата са ярко обагрени, сладки на вкус и ароматни  -  целта е да привличат животните, които  се хранят с тях и после разпространяват семената. 

При събиране на листа се откъсват органи, чиято функция е  да изхранват растението, което значи , че те имат директно действие върху неговата жизненост и възможности за преживяване.

Затова е важно да се спазват правилата и да не се берат повече от 70% от листата на растението.

Връхните листа, където клонките нарастват трябва да се оставят. 

За едногодишните стъбла -  да се обират  най-много 1/3 от листата, за да се осигури нормално изхранване и презимуване. 

Периодът на покой на находищата при събиране на листа е 1 година.

Марио Митов има изкупвателен пункт в Сливенско. Сам инструктира берачите да пазят насажденията, която ще са техен поминък и догодина

Култивирането е другият начин да се щадят природните ресурси на лечебните растения.Така не се ограничава потреблението им, а с развитието на стопанствата се създава и поминък на стотици хора.

Светозара Станчева има  200 декара насаждения от къпина в село Златитрап и в Карловско. Отглежда  6-7 сорта, като предизвикателството в началото на бизнеса й е да ги подбере с качества, максимално близки до тези на диворастящите видове, тъй като те са и най- търсени на пазара.

Култивираните къпини плододават от ранното лято да края на септември. При избора на терен е нужен е добър водоизточник. При добри грижи добивите са около 1 тон до 1,5 от декар. Светозара Станчева изнася плод- замразена къпина главно за Скандинавските страни, където те много търсени в кулинарията. Вече има интерес и  от САЩ и Нова Зеландия.

По думите й трудно българските производител могат да стигнат цените, на които продават колегите им в други страни, но при себестойност от около 2 лева за килограм - цена-  3.50 до 4 лева на килограм са приемливи. В стопанството й по време на беритбата са заети са стотици хора, а 20 души имат постоянна работа. Според нея култивирането на къпини може да е доходен бизнес за семейни стопанства. 

Освен икономически ползи култивирането ще повлияе и на запазването на находищата от диворастящи къпини и да се гарантира възпроизводството им.

Още информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащита“ на адрес rubriki.eu, където те са подредени по теми