Накъде Европа? Париж, Брюксел... Страхът след кръвопролитните атентати на 13 ноември оставя ярки следи. Как разумният свят се изправя срещу джихадисти и терор?
Как отговарят Франция и Русия, и защо Кремъл се закани люто на Анкара, а НАТО свиква спешно заседание, заради свален руски СУ-24?
Разговаряме с журналиста Даниела Горчева, издател и редактор на сп. "Диалог". От 1990 г. тя живее и работи в Холандия, и не смята, че терористичните атентати могат да се нарекат война.
Мигрантската криза Даниела Горчева открои с възможността за по-добри перспективи за хората, бягащи от Сирия и Африка.
Целта обаче, според нея е те да бъдат приети в съседните страни, а не да се възползват трафикантите на хора.
Р. П.: Моля ви да минем сега на другия план, свързан с развитието на европейския въпрос и кризата, която преживява стара Европа, как я усещате вие, виждате ли разумен ход? Правят всичко възможно лидерите сега, Франсоа Оланд тръгна, знаете, на дипломатическа офанзива, среща се с лидерите на световните сили, но какво от тук нататък?
Даниела Горчева: Аз, първо, не съм убедена, че те правят всичко възможно, второ, моето лично мнение е, че за съжаление френската и белгийската полиция са проспали тези терористи и че не си вършат добре работата. А работата на добрата полиция не е да показва по улиците на градовете униформени полицаи, автомати, танкове, бронетранспортьори и т. н., работата й е аналитична – тя наистина работа в кабинетите, както се казва на „тихия фронт” - тя не се вижда, та е невидима. Вие знаете може би, в българските медии не се чу много, но в Германия беше задържан терорист, упътил се към Париж с кола, натъпкана с гранати и с „Калашници”. Защо германската полиция си свърши работата, а френската и белгийската не си свършиха работата.
Другият въпрос, който е, специално от българските медии моето впечатление докато съм тук, че много истерично се разглежда този въпрос, че се насажда изкуствен страх. Аз щях да ви кажа, че знам статистиката благодарение на холандските медии, които съвсем разумно и спокойно информират за станалите атентати. В Европа през 70-те и 80-те години е имало три пъти повече атентати отколкото сега, три пъти повече. Да не говорим за 20-те г. и т. н. Атентати, тероризъм има откак свят светува. Страхът не е добър съветник и гневът и омразата също не са добри съветници.
Р. П.: Да, но няма как да го няма след като Брюксел обявява последна степен на опасност и едва днес отварят училищата и метрото…
Д. Г.: За мен това е малко след дъжд качулка, истерична реакция на хора, които не са си свършили работата. Аз ще ви кажа и друг пример с Белгия, не е свързан с атентатите, а с известния педофил Детру, който години наред отвличаше деца в Белгия и който живееше недалеч от училище и въпреки, че е имало много сигнали от съседи белгийската полиция не си беше свършила работата и т. н. Тук според мен има нужда от сериозна реформа във френската и белгийската полиция. През 90-те години много често пътувах до Франция и там непрекъснато ту кошчетата за боклук в Париж бяха запечатани заради терористични атентати, ту гардеробите по гарите не работеха и не можеше човек да си остави багажа. Всичко е така – там нещо като стане се реагира като след дъжд качулка. Няколко дни, всяко чудо за три дни, запечатва се всичко, не може човек да си остава багажа на гардероба, след което подкарват по стария начин и отново никой не си вади изводите и според мен тази тяхна полиция не си върши работата.
Р. П.: Г-жо Гарчева, знаем, че в Холандия има много солидно мюсюлманско присъствие, но като че ли там няма проблем в това съвместно съжителство?
Д. Г.: Религиозните атентати в света представляват 2 процента от всички атентати, които се извършват. Има атентати, извършени от вегетарианци – от екотерористи. В Холандия беше убит един политик от фанатик-вегетарианец. Той неотдавна излежа присъдата си и беше освободен ако не ме лъже паметта. Навсякъде има проблеми, но въпросът е дали една полиция си върши работата. Няма никакво значение атентаторите какви идеи имат – те може да имат най-благородните идеи – да са еколози, екотерористи, но след като те тръгват да извършват екотероризъм те са престъпници и то големи престъпници, така че тук няма никакво значение какви идеи имат те и дали са мюсюлмани. Първо, в света има милиарди мюсюлмани – мюсюлманите са мирни хора. Това са т. н. ислямисти – хора, които според мен са психически лабилни, надъхани с пропаганда – безпрепятствено се шири пропаганда, че Запада е виновен, за разни световни конспирации, американците са виновни за всичко и там има такива хора, на които им се внушават тези неща и те тръгват да раздават „справедливост” с купени някога и изнесени по каналите за оръжия български „Калашници” както беше в случая.
Европа нито е чак толкова слаба, нито е чак толкова богата – тя не може да приеме всички желаещи да се преселят в нея. Трябва да се прави разлика между бежанци и емигранти. Разбира се, емигрантите не са тръгнали от добро, както и българските емигранти не са излезли по света от добро, да си напуснат родината. Хората търсят сигурност, спокойствие, възможност за работа. Човешкият живот е кратък и човек не може да чака в една диктатура или в една държава, в която няма достатъчно правосъдие и достатъчно добри условия за живот, да му мине живота в ежедневни битки, затова повечето хора се стремят да отидат някъде, където могат да живеят и децата им да получат по-добро образование, по-добри перспективи. Но Европа не може да поеме цяла Африка и цяла Азия, затова се прави разлика между бежанци и емигранти.
Бежанци са хората, които лично те са заплашени поради своите политически, религиозни или други възгледи от властите в страната си по произход. Има една друга категория хора, които бягат от страна, в която има въоръжен конфликт. Това са хора, на които се дава хуманитарен статут и най-добре е те да бъдат приети в съседните страни по няколко причини. Първо, когато спре въоръжения конфликт да бъдат върнати лесно обратно в родината си, второ, там в съседните страни езикът, културата и т. н. са близки. Но тук ООН не си свърши работата. Трябваше да бъдат създадени човешки условия за тези, те са няколко милиона сирийци, които сега напускат Сирия, в която от няколко години се води война и покрай тях трафикантите на хора се възползваха, работят печатниците за фалшиви сирийски паспорти и тръгна една вълна от емигранти, които искат да се преселят в Европейския съюз.
И тук е и грешката на Шенген, че Европа се превърна в разграден двор, просто не е възможно да се приемат големи маси хора, защото това струва много пари, много усилия. Самите хора не могат да се адаптират често, не знаят език, нямат необходимата професия, често нямат образование и неминуемо следва разочарование, по-късно в някои по-лабилни хора да последва радикализиране и т. н. Така че тези въпроси трябва да бъдат решени разумно, ООН да си върши работата.
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..
Димитър Бришимов е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..
Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет? Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..