Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Годишно у нас за сигурност се харчат 1,7 % от брутния вътрешен продукт

Годишно у нас за сигурност се харчат 1,7 процента от брутния вътрешен продукт. Това са средствата, които държавата отделя за работата на целия сектор, стана ясно по време на дискусия "Границите на секретността: Регулация и контрол на сектора за сигурност", организирана от Фондация "Риск Монитор".

Докладът на "Риск монитор" проследява реформите в сектор "Сигурност", свързани с регулацията и контрола. Изтъква се необходимостта от прозрачност и излизане от строго професионалния кръг, в който се провежда неговото преструктуриране. Реформата остава трудна заради противоречивите цели и интереси на отделните групи и липсата на визия за бъдещето на специалните служби у нас. 

Едва през тази година парламентът успя да приеме четири законопроекта в сферата на сигурността, с което законовата регламентация на службите стана факт, но тепърва ще се анализира какъв ще е реалният ефект от законите за Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана и Военното разузнаване.

Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии коментира, че има подобрение в отчитането на бюджетите на службите през последните две години. Въпреки сериозните суми, които дава държавата за службите, все още не се знае какъв е общественият ефект в сферата на сигурността, уточни Ганев:  

От една страна, става въпрос за лична защита на личността и правата, от друга страна за защита на обществото като цяло, като съвкупност. Ако попитаме хората дали се чувстват защитени, ще получим резултати, които няма да оправдаят 1,7% разходи от БВП.
 
Рада Смедовска от "Риск Монитор" е на мнение, че гражданският контрол от страна на парламента към службите не е ефективен и че у нас не се обсъжда многопластова система на контрол върху този сектор.

Доцент Николай  Радулов коментира, че Законът за специалните разузнавателни средства не решава проблемите и е създаден формално и е постигнал интересно равновесие:

Той е разрешил в противоречие с конституцията, всеки да бъде възможен обект на тайно наблюдение първо са престъпниците, второ тези, които се използват от престъпниците без тяхно знание, и трето обекти, чрез които могат да бъдат установени първите и вторите, т.е. всички.

Веселин Методиев от Нов български университет посочи, че големият въпрос за съотношението между МВР и разузнавателните служби все още не е решен.

Какво избираме между свобода и сигурност? Българските политици не могат да избистрят за себе си този въпрос и да стигнат до съгласие помежду си и казано на езика на обикновения човек работата дойде до свободия... Специалните служби са изправени пред една тежка зараза, идваща от тоталитарната държава заразата на престъпния свят. Част от ръководителите на службите знаят много добре, че те са "разпробити" служби, в които разбойниците могат да получат информация много по-добре, отколкото например парламентаристите. 

Сред изводите в доклада се посочва и препоръката, че службите трябва да се развиват в посока оценка на риска и превенция, като се препоръчва максимално разсекретяване на институциите на сигурността.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!