Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Лечебният сироп от черен бъз

Статистиката показва увеличаване на обемите на добивани и реализирани билки през последните години.  Това се дължи на нарастващата популярност на билковите продукти. 90%   от събраните билки у нас, обаче,  се изнасят за европейските преработващи компании от хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия. 

Вложени в готови продукти и умножили многократно стойността си те се връщат обратно у нас. Това може да се промени само, ако суровината от българските билки се преработва тук, от наши фирми . Така добавената стойност ще остава в страната и ще се създава заетост по цялата верига на бизнеса с билки. Всичко това налага  да се спазват правилата  за опазване и устойчиво ползване на находищата на диворастящи билки,  да се спазват технологиите за сушене и преработка за да се постигне устойчивост на ресурсите и качество на произвежданата продукция.  

В това е убеден Теодоси Костов, търговски директор на  фирма и здравен портал, който предлага на пазара билкови продукти, произведени у нас. Сред тях особено място заема сиропът от черен бъз, билката за която народният лечител Петър Димков смята, че е „най-силната българска билка”.

Ние от  доста отдавна продаваме продукта сироп от черен бъз. От тази година предлагаме нови разновидности, които са комбинации с черен бъз и агаве и джинджифил, черен бъз с кленов сироп, които са без захар и могат да се ползват от диабетици.

Всички те са произведени в България, с изключение на комбинациите с агаве и кленов сироп,  всичко останало е  българска суровина. Дори и продуктите, които изнасяме са български и плащаме данъци тук.

Ние се стремим максимално да се доближим като  качество на продукцията до направения сироп при домашни условия. Самото растение доста отдавна е известно в  народната медицина и както казахте, самият Димков има редица  рецепти с черен бъз”.

Всъщност бъзът е добре познато растение, разпростанено е в цялата страна.  Вички сме чували за лечебните му свойства. Да припомним, че у нас са разпространени  три вида бъз. Но за лечебни цели се използват само дървесният черен бъз и храстовидният бъзак.

Важно е да се прави разлика между двата вида. Черният бъз е дърво и достига до 7 метра височина, той цъфти пръв – през май и юни. Събират се цветовете и плодовете, които висят надолу за разлика от плодчетата на тревистия бъз,  които  стърчат нагоре, обяснява доц. Герасим Китанов, преподавател в Катедрата по фармакогнозия на МУ-Пловдив

„Някъде преди години четох,  в България се получават към 40 тона сушени плодове. Те се събират, когато са много добре узряли. Не се събират плодче по плодче, а се отрязват съплодията. Основното предупреждение за това растение е да  не  се режат клонките, което много често се прави - режат се тотално… събират го. А когато на другата година изкара нови, първите стъбла  не дават цветове. И трябва да мината две три години да почнат да се разклоняват и да дават цветове.”

През 2001 проучване на Щатската национална библиотека по медицина доказва, че екстрат от черен бъз е натурално лечебно средство с антивурсни свойства особено срещу различни видове грип. В народната ни медицина сокът от черен бъз има широко приложение, допълва доц. Китанов

Най-важното са антоциани, които предлагат този червен цвят. Сега най-много се проучват с тяхното антиокислително действие, за улавяне на свободните радикали в организма. Използва се като диуретично средство, противовъзпалително, при стомашни проблеми, имат пектнини и  имат леко слабително действие. Широко се прилага като естествени оцветители в сиропи, в къщи много хора си правят сироп.”

Любопитна подробност е описал и лечителят Димков.  Лястовиците преди да отлетят на юг, няколко дни наред лакомо кълват зърната  на бъза и се зареждат със сили да прелятат огромното разстояние. Приложението на черния бъз намираме в различни рецепти. 

Народът ни от десетилетия приготвя  мармалад, сладко, пюре от лечебните  плодчета. Дори се приготвя и вино. Но най -вече се прави сироп за стимулиране на имунната система. Примерът в тази рубрика ни дава с бизнеса си и  Димитър Радулов. От една година в своето производство на здравословни хранителни продукти от билки, той включва и производство на сироп от черен бъз.

Със суровина се снабдяваме от сертифициран доставчик. Технологията е традиционна, но сме я модернизирали с цел по- голямо производство".

По думите му рецептата е фирмена тайна, но основата е базирана на стари рецепти, като целта е след преработката максимално да се запазят полезните свойства на лечебното растение.

„Черният бъз е изключително полезен за имунитета при деца и възрастни”.

В предприятието си Димитър Радулов преработва  годишно около 2 тона плод от черен бъз. Изкупува го изсушен, казва, че цената  зависи много от времето през годината. За сега предлага сиропа от черен бъз само на вътрешния пазар. Работи с няколко дистрибуторски фирми и особено през зимния сезон продуктът се продава добре у нас. Следваща стъпка е европейският пазар, защото  практиката му доказва, че и с неголяма инвестиция билкопроизводството може да осигури целогодишна заетост и печалба:

 „Ако има добър пазар се печели. Ние си имахме съществуваща техника за производство на храни и не сме направили голяма инвестиция”.

Пазарна гъвкавост, използването на електронната търговия и  не на последно място отношение към традициите за ползване на лечебни растения  е ключът към устойчивия бизнес и според Теодоси Костов:

„На фона на българския пазар, който не е много голям и на фона на много голямо предлагането на фармацевтични прерапарати не мога да кажа, че човек може да забогатее, но има раздвижване и хората имат все по-голям интересен към природни продукти ,включително и към черен бъз.

Фирмата на Теодоси Костов използва партньори по веригата от беритбата на черния бъз, през преработката и сушенето, до производството на сиропа и предлагането му в търговската мрежа. Той е категоричен, че по цялата верига трябва да се спазват правилата, за да се гарантира качеството на суровината, а и на готовия продукт след това.

 „Да със сигурност и това е една от най-важните части на целия цикъл като производство на даден продукт. За това се стремим да работим с фирми, които имат необходимите документи за това”.

Според него цената на продуктите от черен бъз  е добра и той се търси от потребителите.

„По принцип продуктите от черен бъз са на една много достъпна цена за крайните протребители. Той не е скъп , като разфасовките са достатъчно големи и на човек едно бурканче сироп, то може да му стигне в порядъка на половин един месец за прием”

Тъсенето се дължи обачаче безспорно и на качеството на българските продукти, които могат да бъдат конкуретни и на европейския пазар.

„Така спроед мен могат да бъдат доста конкуретни. Ние сме правили проучване какви продукти от черен бъз се предлагат в рамките на ЕС. В интерес на истината са доста на брой, различни и хранителни добавки, и сиропи, и лекарствени продукти, които съдържат екстракти или части от черен бъз. Но нашите продукти  са добри като качесто и са конкуретни  и като цени. Трябва обаче по-голямо популяризиране извън България, за да станат атрактивни и за клиенти извън страната.

 Със сигурност бъдеще има и със сигурност имаме голям потенциал, защото в страната има голямо разнообразие от лечебни растения. Поблемът е такъв, че нашия пазар е ограничен и той не позволява голямато развитие тук на пазара и на продуктите.  А за да се излезе на европейския пазар са необходими доста средства, най-малкото за популяризиране, а малко фирми могат да си го позволят.”

За съжаление засега едва 10 процента от лечебните растения, събрани или отгледани у нас се влагат  в българско производство. Но както чухте нигога не е късно да се започне. Вложените в крайни продукти български лечебни растения могат да осигуряват не само сезонна заетост на над 200 хиляди берачи, но  и да станат основа за семеен бизнес, да са устойчив поминък на хората в близост до регионите, в които се отглеждат. А  тогава  ползата  няма да се измерва само в парите, защото хората ще разберат, че трябва да опазват находищата на лечебни растения  и природата, която им дава препитание.

Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения, както и всички излъчени до тук рубрики, можете да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита" на адрес  www.rubriki.eu


Още от категорията

13 са най- търгуваните билки в Пловдивско през 2015 година

България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина.  Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..

публикувано на 06.03.16 в 09:11

Култивиране на салвия

Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...

публикувано на 06.03.16 в 09:05

Камшик или Агримония - отличен пролетен тоник

В България има една билка, за която  старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик  или Агримония, както е латинското й име.  Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества  в народната ни медицина  има широко приложение...

публикувано на 06.03.16 в 08:48

Събиране, преработка и реализация на кори от дървета и храсти

На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в  стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори -  първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..

публикувано на 26.02.16 в 12:22

Култивиране на Бабини зъби – приносът на българските учени

Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..

публикувано на 23.02.16 в 15:09