Новините, които получаваме днес във връзка с мигрантите от страна на Жан Клод Юнкер и обещаната помощ, са добри. Но в нашия регион много повече сме чували обещания за пари, отколкото сме получавали реална подкрепа, която да се отрази на съответния сектор. Ако дадат пари за охрана на българската граница, тъй като ние сме външна граница на ЕС и тя е най-проблемна и трябва да се охранява, това е добре. Тогава ще се приемат повече превантивни мерки за добра охрана. Това е добра новина и надежда, но да видим дали ще стане, заяви политическият психолог и директор на Института за изследване на населението и човека към БАН Антоанета Христова.
По думите й напоследък виждаме една много проактивна политика на министър-председателя по начина, по който той отстоява българския интерес. Ако тази линия продължи, може да се надяваме, че ще успеем да си изискаме парите. Големият проблем на българските политици в Европа е, че някакси досега до този момент бяха невидими и се страхуваха да отстояват така интереса на държавата, че той да бъде забелязан и отличен от всички останали. Досега потъвахме в многообразието на Европа. За първи път сега виждам опит да се лавира между европейския интерес и Русия и това лавиране привлича интерес и се забелязва. Като казвам „лавиране“, имам предвид лавиране за отстояване на българския интерес. Защото лавирането да се харесаш е едно, а друго е – за да отстояваш,заяви Христова.
Днес забелязахме и категоричната позиция на министър-председателя в защита на Бокова и това послание към днешна дата е добро. Без да обсъждам качествата на кандидатурата, предаването на човек по пътя на състезанието, докато той тича, е грозно. Този акт, който показваме сега, е добър. Отстояват се позиции, независимо откъде идват те. Ще ми се да вярвам, че това поведение на България може да се впише в тези политики, които са в защита на българския интерес, подчерта Христова.
Доколко темата за мигрантите е само платформа да се преформулира ЕС и да се променят центровете на мласт след оттегляне на британците от ЕС? Темата е много сложна, защото ако говорим за Вишеградската четворка и за това че след излизането на Великобритания, която забележете, все още не е излязла, ще има промяна на европейските политики, промяна на разпределението на финансите в ЕС за в бъдеще, промени ще се случат. Въпросът е обаче как тези промени ще бъдат управлявани. Дали тези промени ще бъдат управлявани в интерес на новите и по-бедни страни-членки, които доказват, че са силен фактор и имат видима политика или старите демокрации ще получат полза и изгода, като оберат тези средства или не, е въпрос с неизвестни. Обсъждането на темата група по група обаче е рисковано и може да раздели вътрешно ЕС, заяви Христова.
Тезите за бъдещето на ЕС и на отделните страни трябва да бъдат много добре форматирани и дипломатично и изговаряни, за да не се получи напрежение. Нашата страна обаче трябва първо да защити собствения си интерес и да се присъедини там, където той е максимално защитен, независимо от това, кои държави форматират групата. Гаранцията на защитата е тази, която би трябвало да ни води. Няма нищо лошо в това да се водят разговори и е важно е от тях какви послания ще излязат. Те не трябва да бъдат конфликтни, защото няма държава в Европа, която да не признава, че нещата в Брюксел куцат.
Мосю де Кабан на практика отдаде целия си мандат в борбата срещу Пеевски. С посланието си, че младите не трябва да емигрират от България, защото в противен случай ще я оставят на Пеевски, той отново заявява профила си на външен дипломат олицетворил себе си с борбата срещу втория план, коментира Христова. За него този втори план беше Пеевски. Проблемът на този вид послания е, че те, фокусирайки се върху един, забравят много други втори планове в държавата и създават напрежение. Нищо от това, което той е казал обаче не е невярно. В смисъл, че то носи в себе си справедливост и борба срещу корупцията. Не точно това е начинът, по който външната дипломация трябва да се изказва в една държава. Дипломацията има друг език, заяви още Антоанета Христова.
Чуйте повече от звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..