Срещата в Братислава даде много добър сигнал за България. Да се дава такава възможност на български премиер с харизма да очарова, да заема ключова позиция по някои въпроси, да се дава възможност на източноевропейски страни да забележат проблема на България, да забележат и България, е нещо относително ново за един доста дълъг период от време, заяви доц. Марин Русев.
Тъй като това обаче, с което се занимава геополитиката по принцип, не е конюнктурата, а търсенето на сигнали, които да утвърдят или отрекат по-дългосрочни позиции, сега се видя, че България е забелязана не само туристически, но и географски. Очевидно това не е толкова от обич към България, а от страх, че през България в трудни моменти ще тръгнат „лоши вълни“ към най-близката част на Европа – Централна и Източна, както е в класическите журналистически посочвания в тази част на света, мисля, че това е новост, а в по-дългосрочен план – дори и конюнктура.
Доц. Русев уточни, че ако тази новост всъщност е връщане към времената, когато възниква геополитиката и се забелязва ролята на България, макар и с други мотиви, днес виждаме ренесанса на геополитическата значимост като оценка в Западноевропейските страни и най-вече на най-близко разположените нови страни-членки на ЕС и на НАТО. Вишеградската четворка е техен най-добър изразител.
Повече от ясно е, че от географска гледна точка, има обособяване на общ интерес, на общо геополитическо съзнание, има обособяване на позицията на новите. Новите страни-членки пожелаха да бъдат въвлечени в положителните тенденции, които Западна Европа успя да наложи над континента. В същото време е очевидно, че новите страни-членки, като по-второстепенни партньори, не са толкова съгласни на 100 % да се присъединяват към политики, които не са изгодни на Източна Европа. Няма нищо странно в този смисъл, че „опърничавите“ в Европа са Унгария, Полша, т.н. Сега виждаме дори и нашия премиер, който казва, че политиката спрямо България трябва да визира неща, които досега не сме си позволявали да претендираме. Така можем да тълкуваме и думите му, свързани с това, как можем толкова много ресурс да харчим в Афганистан, а да нямаме право да си кажем мнението за афганистанците в Европа. Оформя се някаква линия в поведението, нова позиция, която не е класическата „цепнатина“ между Германия, Франция или Англия, а вече виждаме цепнатина между старата граница на Източна Европа и Западна Европа, подчерта доц. Русев.
България трябва да прецизира позицията си към Турция. И лошото е, че ако там сега се случват неприятни неща, следващата Турция за ЕС ще бъде България като проблем на натрупване на такава кинетична енергия, която да помете значителна част от Европа. Най-важното е да бъде гарантирана стабилността в Турция и който успее да го направи, ще бъде най-желаният партньор на България. Ние не трябва да се бъркаме във вътрешната политика на Турция, да й казваме „това е демократично“, а само да искаме тя да е стабилна. Ако тя се разпадне, вълната е най-силна в началото..... подчерта още доц Марин Русев.
Повече чуйте от звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..