Българската кандидатура е прецедент в историята на ООН

Всичко зависи от Русия, от Лавров и Путин, каза Гърдев.

Той припомни, че този пост и ортанизация диктуват нормите и правилата в международната политика в света.  Искам да ви припомня, че това е организацията, която създава нормите и правилата в международната политика. Като говорим за международна политика, когато говорим за дипломация и двустранна политика, това е външно министерство. Това е стандартът, рамката, в която се извършват абсолютно всички норми, абсолютно всички правила, които задават политиката на света. Тук не говорим за Европейски съюз, а говорим за двустранни отношения, говорим за света.

Всичко зависи от Русия, от Лавров и Путин, според Гърдев.  Вие ме попитахте дали ще наложи вето Русия. Всичко зависи от решението на Лавров и на Путин. Защо? Защото предварително беше заявено, че кандидат, който налага санкции на Русия, е неприемлив. Вижте какви са нюансите и в края на краищата тук трябва да има някакъв професионализъм. Европейската комисия не е налагала санкции на Русия, санкциите на Русия са наложени от Европейския съвет, обаче то е по предложение на ЕК и тук зависи изцяло от тълкуването на Лавров и естествено на Владимир Путин, защото те могат да кажат „да”,  защото Кристалина Георгиева не ни е налагала  санкции, защото ЕС ги наложи, но в края на краищата могат да кажат „ама, тя ги предложи”. Затова всичко, което се случваше като зависимост  от решението на България приключи вчера. От тук нататък се надявам наистина България да е направила  достатъчно сондажи, да е имала предвидима позиция и да не е играла авантюристично.

Държанието на българското правителство по този въпрос си е негова работа, резултатът ще го покаже. Това, което казах преди малко, ако наистина сте играли хазартно държанието е абсурдно.  Ако сте си направили добре сметката, споменах за Русия, имате възможност да преодолеете тяхното вето, ако наистина това е дългосрочна политика, дълбока игра – чудесно.

За шанса  като цяло един кандидат от Източна Европа да заеме ключов пост като   генерален секретар на ООН, той предложи два аспекта:   Първо, държавите, които са постоянно членки на Съвета за сигурност – САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай, те по принцип не издигат свои кандидатури. В Съвета за сигурност има ротационен принцип, има още 10 държави, но тези държави, постоянните членки, това са държавите, които имат правото на вето и тъй като по принцип имат право на вето, те не изкарват кандидатура за генерален секретар от своите страни. Имаше една такава идея, че в края на краищата, идея на Източна Европа, и би било добре да бъде жена. Така че тези шансове, първо, като жена имаше няколко кандидатури, едната беше от Нова Зенландия, но  се стигна до такъв негласен консенсус, че ще бъде от Европа, и то от Източна.  Много хора между другото очакват Антонио Гутиереш да си подаде оставката. Това дали води в момента нищо не означава, защото при последното гласуване той води, но на второ място това е сърбинът Вукилич, който беше външен министър на Сърбия, един човек, който доста остро се изказва срещу Съединените щати, не може да се очаква, че ще бъде допуснат като генерален секретар на тази организация. Така че всичките наши сметки тя на кое място е нашата кандидатка, пък на второ място е Вук, те са несериозни.

Аз не съм работил в ООН, но съм работил с ООН. Така се случи, че в моята дипломатическа практика като бях в чужбина бях отговорен дипломат за работата с ООН в една доста сложна обстановка в Кипър, защото тогава ООН направи една инициатива, която 30 г. не беше се случвала, а именно идеята за обединението на тази държава. Това, което  мога да споделя, абсолютно лично е, че тези хора са изключителни професионали. Там не може да намерите някой дипломат, който не е от кариерата и в същото време те работят по регламенти, по процедури, които дълго време са минавали и през Общото събрание, и през Съвета за сигурност и това, което наистина много ги притеснява е, когато има прецедент, когато се случва нещо, което е неординарно. 

Защото представете си, че това е регламентът на света и ти трябва да започнеш една процедура през 198 държави и през петте членки на Съвета за сигурност и да  го прокараш като норма. И поради тази причина това, което ние правим, е абсолютен прецедент. За първи път в историята на ООН се прави такова гласуване, каквото е в момента. Така че тези всичките прецеденти са в някакво друго пространство – тогава, когато не е имало гласуване, не е имало такива кръгове, така че да не се връзваме на всичките тези неща. В момента ние правим нещо, което е изключително – при явно гласуване, при седем кръга, ние ще имаме на последните два,  двама кандидати, което означава, това го казах, прецедент. Защо? Защото при следващ избор на генерален секретар това може да се използва като повод.

Интервюто с Димитър Гърдев е в звуковия файл.