Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Много емоции в малко думи, чувство за хумор, усет за необикновеното в делника и за историите зад лицата

"Чудо" на Надя Захариева - разкази за хора от ежедневието, "хванати" в специални за тях моменти

"Чудо" е една чудна книга със 17 разказа (написани от Надя Захариева) които са наистина интересни. Не просто интересни, а грабващи. С какво ли не - с лаконичността, с диалозите (които в някои от тях играят не само главната, а дори и единствената роля), с наситеността си, с това, че като прочетеш някои от тях, ти иде да се разплачеш и ги "носиш" със себе си през целия ден. Има мигове, в които пък се смееш - на ситуациите, на избора на думи, на съвпаденията, на това например, че благодарение на факта, че Мимиту живее до читалището, а не до някой фризьорскии салон, тя станала не само хубава, но и начетена... в други се връщаш назад във времето и слушаш "песни - до една тъжни и сладки", четеш за изгарящи сълзи на болно момиче и живееш с часове със свито сърце. Или се ядосваш на себе си, че срещайки се с толкова хора, с толкова тъжни истории и с толкова нужда от помощ, само им съчустваш и продължаваш нататък, а всъщност "на човек не приличаш".

СнимкаСамата Надя Захариева не е точно писател по професия. Завършила е УНСС, работила е в банка... Казва, че не е сантиментална, но вече не й вярваме много. Обича думите. Започва да пише преди години (заедно с няколко приятели) в "дядото на блога" WhyBulgaria. Разказва увлекателно, но с много сдържана емоция. За коментарите под нейните текстове, които я окуражили да пише, за първата й книга, издадена само в 300 екземпларя в Разград и думите на един известен писател; за първата реално широка среща с читателите си сега с този сборник (представен преди дни в "Перото"). Разказва за стареца, когото срещнала на "Славейков" и който не приличал на никой друг и как си "измислила" неговата история и така се появил разказа "Чудо", дал името на сборника, за тъжната история на едната си баба, за детството, за Благоевград (който е "скрит" в разказа, който аз лично най-много харесвам - "Картичка от дните златни", в който една "маркова от името до бельото" дама за момент "излиза от релси", виждайки ... една картичка с площада на малко градче). Разказите на Надя Захариева са наистина различни - от съвсем лични, от споделяното с приятелки до истории, които развихрят хем спомените, хем въображението.  И нейната покана да прочетете разказите звучи така - "срещнете се с героите, затворени между страниците на книгата, защото тях ги хваща страшен "секлет", ако не ги отворите.... те не са нищо особено, те са хора, които може би срещате всеки ден на услицата, но аз съм ги "хващала" в много спеициално за тях моменти. И те много ще се зарадват, ако им обърнете внимание". И бъдете готови да се отбиете от пътя на ежедневието. Колкото и да сте (сме) заети.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!