Вече не знам кой поред проект за приобщаване на учениците, отпаднали от училище се прави последните 20 г. , а резултатите стават все по-лоши и по-лоши, така коментира психологът Иван Игов новите предложения за влизането на всички деца в училище
20 % от децата в България, около 21 000, не ходят на училище, преди всичко те са от ромската общност по последни данни на МОН. Заместник-министърът на образованието Деница Сачева наскоро съобщи, че в момента се изработва механизъм, който цели да обхване всички деца, които не ходят на училище.В момента екипи от министерството, заедно с Агенцията по социално подпомагане и МВР вършат работа за описване на децата, които евентуално са отпаднали от училище, а това са над 21 хиляди деца в цялата страна. Всичко това трябва да приключи до 1 септември, когато се очакват и предложенията да бъдат факт. В Пловдив от юли се работи по пилотен проект, който трябва да стартира от септември. По предварителни данни близо 7 000 са децата от града и областта, които са в риск от отпадане от градините и училищата.
Според вицепремиера Томислав Дончев е необходим натиск по всички фронтове за вкарването на децата в училище и задържането им там, и това трябва да е ангажимент на цялата държава. Той визира и необходимостта от промяна в делегираните бюджети.
За Радио Пловдив психологът Иван Игов, който отдавна следи процесите в образователната ни система, коментира, че новите проекти отново няма да променят нищо.
Иван Игов: Вече не знам кой поред проект за приобщаване на учениците, отпаднали от училище се прави последните 20 г. , а резултатите стават все по-лоши и по-лоши. В консултативната практика, когато дойде един човек с проблеми при тебе първото нещо, което го питаш е какво си правил досега, за да си решиш проблема, за да се потърсят варианти, за да са различни от това, което не е могло да стане и не се е случило. Аз мисля, че точно това трябва да се запита новия екип на Министерството на образованието – какво до тук е правено и защо то не се е случило.
Всъщност новите предложения са едни по-добре закърпени стари, които по същата причина няма да сработят. Причините са много на брой, но първата и основната от тях е чисто финансовата причина и начинът, по който ще се финансира образованието. Новият министър на образованието има икономическо образование, познавам го лично, знам, че разбира от финанси, но би трябвало добре да знае, че делегираните бюджети във вида, в който са в момента, не работят както преди, когато бяха въведени. Те наистина промениха начина, по който работят училищата и управляват финансите си. С простички думички – бюджетът на училището се определя от броя записани ученици и на базата на това се отпуска определена сума пари. Следователно на никой директор няма да му бъде изгодно да си признае, че има ученици, които са записани, а пък не идват на училище.
Обикновено такива неща се прикриват докато може и понеже миналата година именно защото финансист застана начело на министерството на образованието бяха направени един куп проверки и се установи, че 20 хиляди от тези деца не ходят на училище – записани са някога, плащат се пари за тях, но те не ходят на училище. Даже от години се знае, че има сума ти деца, които завършват и дори получават дипломи за 8 клас, а в същото време не могат да четат и пишат. Така че стана едно надлъгване между училищата, които трябва да скърпят бюджетите, между обществото, което очаква все пак децата да бъдат приобщени, интегрирани и да имат поне някаква грамотност и в същото време това не се получава.
И то няма да се получи докато не се променят делегираните бюджети, начинът, по който се финансира училищната система. Тя трябва коренно да се промени и тя трябва да бъде обвързана например от типа на ваучерна система, където вече не самото дете бива закарвано от къщи в училище, а то вече трябва да бъде направено през родители, ако такива няма или не се грижат за децата си да бъде направена система от попечителски, социални институции, по света вече отдавна е направено, има начин да се случи.
Въпросът е, че в България наистина го няма това желание, особено от страна на училищата и общините, защото пък те нямат ресурса да ходят в гетата - циганските гета, и да ходят всяка сутрин да събират децата всяка сутрин за училище и да ги водят до училище и да ги връщат обратно. И тук се сблъскваме с един много голяма проблем – готови са държавата и министерството на образованието да дадат още пари за още една предучилищна година – та вместо от пет, децата от четиригодишна възраст да бъдат приобщавани към училищната система без обаче да се прави сметка, че всъщност тези деца рязко попадат от една културална общност, от една култура в друга култура. В циганските гета има деца, които са 4 – 5 г. и никога не са излизали от там, те не знаят български език, както и не познават културата, в която живеят. Това няма да се оправи докато политиците не престанат да виждат изгода в това да поддържат тези гета заради чисто политически причини.
Цялото интервю с Иван Игов е в звуковия файл.Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..
Димитър Бришимов е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..
Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет? Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..