Магистрите от Православния богословски факултет на ВТУ получиха дипломите си

Нашият бог Исус Христос се е родил от Дева, за да служи на хората, а не те да му служат. Негов последовател е Св. Николай. През целия си земен път е помагал на немощни, на хора, които са в беда, на семейства, на моряци, на търговци, на всички, които са в тези житейски бури и имат нужда от помощ, с тези думи се обърна към миряните протойерей Славчо Иванов от храма „Св. Николай“, сред които бяха дипломираните магистри по богословие и иконография. 

25-годишният Динко Митев от Стара Загора е отличникът в специалността „Теология“. Като дете на църква за ръка го водела майка му и Любовта божия проникнала в душата. След това завършил Духовната семинария и дошъл във Велико Търново, за да учи магистратура по теология. Ще продължи да сее зрънцата на православието като учител:

Това, на което най-вече можем да научим децата и себе си, и всички, е да имаме вяра в Бога и да оставяме повече място за Господ в ежедневието си. Не сляпо да се уповаваме, защото Господ няма да дойде да свърши битовите ни дела, но не и абсолютно да се осланяме, да казваме, че сме в началото и края сами за себе си. Всеки има нужда от различно и Бог на някой, който е по-страхлив, ще му даде смелост. На друг, който има смелост, която минава към безрасъдство, ще даде малко повече разсъдливост, за да може да има по-ясна преценка.

25-годишната Елена Димова от великотърновското село Присово е отличникът в специалността „Църковни изкуства“. Казва, че цял живот рисува, но когато прави икона, я съпреживява:

Освен, че трябва да положиш усилия, търпение, да промениш живота си към повече смирение, към любов към Бога, светците и Божията майка, това нещо се преживява. Не е само рисуване с цел продажба. Най-хубаво се получава иконата, когато преживяваш със сърцето си. Например и в труден момент съм усещала Божията подкрепа именно чрез иконопис.

В деня, когато православните християни почитаме светията Чудотворец, имаме нужда от нови чудеса, които да ни спасят като човеци и народ, казваха великотърновци, дошли в църквата „Св. Николай“:

Обединение, от едно смирение, по-добро отношение между хората, любов между хората. Свети Николай е пазител на семейството.

Ние сме чудо на чудесата българите. Като погледнеш такива чудесии и в Народното събрание, и в министерски кабинет, и в президентството. Не можем да си изберем истинските хора, защото ги няма в България.