Бъдещето на ЕС - на фона на предизвикателства и много неизвестни.
Въпросите със Западните Балкани са много стари. Вие си спомняте, че през 2003 година със солунската декларация се взе решение да започне активното присъединяване на страни от Западните Балкани.
Тази декларация беше много категорична, много силна. И тя беше свързана с голямата политика за разширяване на ЕС, но тя с времето започна леко да затихва. А след голямата икономическа криза през 2008-2009 година почти излезе от внимание. Но сега с българското европредседателство - отново се появи, това заяви в предаването "Точно днес" на Радио Пловдив доцент Здравко Попов.
В случая не става въпрос за много силна интеграция
По-скоро става въпрос за удържане на тази част от Европа все пак в евроатлантическия кръг на влияние, а това не може да стане без членство. В същото време - от няколко години се говори за Европа на много скорости. И тук можем да се запитаме – защо трябва да се приемат страни, които също са със сравнително ниска скорост на развитие? Може би това е част от проекта „Бъдещето на Европа“, необходимостта да се консолидира континентална част на Европа под общата шапка, общите правила на ЕС. А в същото време да се разрешат въпросите за Европа на различни скорости. Създаването на няколко Европи, които да започнат да функционират, но в зависимост от качеството си на развитие, от качеството на живота си, от динамиката на тези процеси. При това положение е очевидно - България и Румъния не са достатъчни за създаване на една Европа в голямата Европа. Трябва да се консолидират около тях близки по качество страни – каквито безспорно са страните от Западните Балкани. Може би това е ключ към големия въпрос – за бъдещето на Европа, но разбрана като различни Европи, обединени от един център на споделени ценности и общи принципи, но във всъщото време – движещи се по някаква собствена, естествена логика и предпоставки, коментира Здравко Попов.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност