Прошката трябва да се възпитава. Но у нас няма кой да го направи, каза в интервю за Радио Пловдив писателят Румен Леонидов за паралелните измерения на Прошката.
Преди Сирни заговезни, в цялата страна, тръгват кукери със страшни маски, хлопки, заклинателни танци и прескок над открити огньове - така да надвият студ, зло и болест... други споделят "и прости греховете ни, както ние прощаваме на длъжниците си", или чакат развеселено "хамкането" на Сирни Заговезни, трети са в нега и пищни трапези, властово и алчно престъпление и безсмислие...А прошката ? Кой от кого и за какво да я поиска ? Доколко според християнския постулат и народен ритуал ?
Румен Леонидов: Библейското ни е чуждо. От тоталитаризъм преминахме към глобализъм. Днес морълт ни е чужд. Доброто не се изучава. Дори като етика.
Години на ред в България се раждаха атеисти. И сега не се изучава религия. Доброто не се изучава. Дори като етика го няма в училището.
Леонидов казва, че дори когато се изпълняват някои ритуали и вярвания, те се правят с подсмихване, като атракции са, като туристически атракции. Някъде има запазено, но не съм оптимист, че това излиза от дълбокото на душите на хората.
Кой да покаже на обществото и хората, че има прошка. Партиите още спорят.
В домашна среда, моите деца искат прошка. И аз искам прошка.Защото така е нормално.Винаги има нещо, с което си обидил, наскърбил... Когато има разкаяние, покаяние, има и прошка. Но тези неща са останали повече като битово-ритуални, като една приказка са останали в нашата култура. И не знам дали ще се върне, защото християнството е в тотална криза по целия свят.
И все пак, всичко добро на този свят, всичко, което ражда нежност, любов, уважение, почит, то трябва да се съхранява и да се поощрява. Дори само един ден да бъде, пак е нещо. Въпросът е, че го няма в много български семейства.
През призмата на прошката,политическите партии не могат да достигнат до прошката, смята Леонидов. Защото го няма чувството на единение и защото идеологическата разлика е много малка. И нямат чувство за вина. Докато са на власт и след това. И никой от никого не иска прошка.
А и прошката и разкаянието, ако не са искрени, нямат смисъл. То не става само да се появиш по телевизора и да кажеш.
Румен Леонидов припомни един от постулатите на Радичков " Дали има Бог или няма, ти живей така, сякаш го има."
А какво е Бог освен любов. И молитвата е нашата връзка с Бог и с неговите сили и войнство.
Нищо не ти пречи да поискаш прошка затова, което си вършил. И даже ритулано да я поискаш от най-близките си хора, това е много топлина и тази сърдечна връзка между нас не трябва да се губи.
Цялото интервю с Румен Леонидов е в звуковия файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..