Решението на Светия синод за Македония е канонично и трезво

Граждани протестираха пред Синодалната палата в столицата срещу решението БПЦ да не изпраща свои представители в Македония по случай честването на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Протестиращите настояват Светият синод на БПЦ да преразгледа своето решение, защото според тях то е антидържавно. Протестиращите смятат още решението на Светия синод за повлияно от външни интереси, визирайки по-специално Руската православна църква. 

В интервю за Радио Пловдив преподавателят в Богословския факултет на Великотърновския университет доц. Свилен Тутеков коментира, че решението на Светия синод да не участва в планираното съвместно честване на 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия е съобразено с каноническата реалност, която съществува в момента. 

Той поясни, че честването на празника от една страна се чества в Македония, но от друга страна, имаме също такова честване, организирано Сръбската православна църква, в чийто диоцес има канонична структура, наречена Охридска архиепископия. Затова и въздържането на Синода да участва в този празник е трезво.

Историческите аргументи в едната или в другата посока трябва да се претеглят с оглед на актуалната канонична ситуация, т. е. това е фактическо канонично състояние, което не може да бъде заобиколено и с оглед това аз смятам, че въздържането от страна на Светия синод да изпратят представител е разумно, добави доц. каза Тутеков. Според него призивите на гражданското общество за съвместно участие в празника за годишнината от Охридската архиепископия в тази ситуация са меко казано странни.

Той смята, че за да се инициира такъв диалог от страна на нашата църква, се изисква съобразяване с общоцърковната канонична ситуация. Това е нещо, което ние не можем да заобиколим. Второ, този процес не започва от днес, този процес върви от дълги години. В Ниш 2000 г. имаме подписано споразумение, което след това се проваля. След това Македонската православна църква има опит да се обърне към Вселенската патриаршия да бъде призната като църква-майка, а сега към Българската православна църква, т. е. ние слагаме на масата само историческите аргументи и според мен по тоя път няма да стигнем кой знае докъде. Има още нещо, което за мен е много важно – след събора в Крит през 2016 г. ние се намираме в една деликатна ситуация, тъй като отказахме  като църква да отидем на този събор и да участваме в него, а той е  най-големият събор на православната църква. 

От тази гледна точка стои въпросът нашата църква в какво положение е, какъв авторитет има международен, междуцърковен, т. е. до каква степен има ресурса да инициира такъв диалог и да поставя решаването на такъв казус какъвто е казусът с Македонската православна църква.

Доц. Свилен Тутеков подчерта, че всичко това са канонични обстоятелства, които изискват не само исторически аргументи, а и анализ на сегашната ситуация. Скептичен съм към ентусиазма и дори екзалтацията, с която отделни фактори от гражданското общество и политически фактори подхождат към този проблем. Процесът е двупосочен. Всяко едно решение трябва да се обяснява, трябва да се артикулира, да се обяснява по един по-смислен начин. 

Според него в и в други и настоящия казус се виждат изказвания и патетика, които са абсолютно несъобразени с църковната логика, с църковната ситуация и с църковната действителност. Затова имаме такива импровизации, които надделяват – ту исторически, ту политически, които според мен не са полезни за, пак казвам, за търсене на църковните решения. В църквата нещата си имат своята логика, нещата не стават понякога толкова бързо както на нас ни се иска и колкото сме свикнали да виждаме в сферата на политическото и трябва да се съобразим с тази логика. Тук стои и въпросът държавата да не изисква от църквата  прекомерни неща, които самата тя не познава, защото самата държава не познава добре логиката на процесите, които се случват в църквата и понякога иска от църквата това, което няма как да се случи по начина, по който се решава в сферата на политическите и междудържавните отношения, каза в заключение доц. Свилен Тутеков.

Цялото интервю с доц. Свилен Тутеков може да чуете в звуковия файл.