Проф. Анна Мантарова от Института за изследване на обществата и знанието е ръководител на научен колектив от БАН, който представи сборник с изследване за принудителната миграция и измеренията и като регионален и глобален проблем.
В интервю за Радио Пловдив проф. Мантарова представи изследването: От 2011 г. до края на миналата година потърсилите закрила в нашата страна са над 64 хиляди като на 17 хиляди е предоставен статут на бежанци, а на 6800 санитарен статут. Виждате, че това са един доста мащабни цифри за нашата страна и съответно дават отражение върху обществото, върху общественото мнение – това са един доста сериозни цифри и именно за това ние търсим тези проекции в обществото ни от присъствието на тези хора, на някои временно, на други по-дълго.
Освен тези цифри има и един определен брой емигранти, които по една или друга причина не са регистрирани – нито на вход, нито на изход. Аз няма да коментирам адекватността на цифрите в статистиката, а ще насоча вниманието ви към резултатите от изследването.
Тя подчерта, че у нас думата бежанец, вече е изгубила предишното си значение, и е с отрицателна комутация.
По една или друга причина вече е формирана една по-различна представа за бежанец от тази, която съществуваше и в голяма степен повлияна от историческия опит, от историческата съдба на нашия народ е бежанец вече не е толкова бягащ от заплаха, а думата е придобила една отрицателна комутация, при това забелязахме, че отрицателно натоварени асоциации като ислямисти, фанатици, като отрицателно натоварени асоциации, по-често се срещат в райони с центрове за бежанци.
Значително по-голяма част – около 83 – 84 % считат, че те са напуснали родината си защото искат да се възползват от социални помощи в по-богатите страни или просто търсят по-богат начин на живот, в т. ч. работа и в страни, където животът е по-уреден, стандартът е по-висок. Искам да ви кажа и нещо друга в тази връзка - масово разпространеният възглед, че това не са хора, които бягат от война. Хуманността на българското общество все пак е доста висока – малко над три четвърти от населението счита, че държавата трябва да осигури на тези хора подслон, храна и медицинско обслужване – за подслон специално са 76 %, за храна в националната извадка 76 %, а в районите с центрове 69 %, а за медицинско обслужване без разлика 80 %. Макар че, когато след това става дума за други услуги, за да могат тези новодошли да се адаптират, да имат потенциал да се интегрират в обществото ни това вече процентите значително спадат. За такива услуги като образование, езиково обучение, работа процентите стават под 40 . между 20 и 36 – 7.
А колкото да заплахите, ние сме изследвали няколко вида заплахи и страхове съответно на хората – от една страна заплахи за сигурността, като имаме предвид и личната сигурност и сигурността на обществото и определено доминира страхът, че сред идващите може да има хора, които ще станат извършители на терористични актове и твърденията, че носят заплаха от тероризъм се подкрепя от 87 % от населението, което е изключително висок процент. Много разпространен е и страхът, че те ще започнат да се замесват в трафик на хора, на наркотици и ще извършват престъпления спрямо местните. Трябва да ви кажа, че основавайки се на статистиката след много внимателен анализ, който направих, на динамиката и състоянието на престъпността в гранични райони, където имаше струпване на бежанци, област Благоевград, и според статистиката не може да се установи някакво влияние на присъствието на емигрантите, поне статистиката не дава някакви отклонения. И друг страх, че това е прекалена финансова тежест за обществото ни и много силен страх, че емигрантите носят болести и това дава насоките, в които управленските органи трябва да действат, за да няма такава затвореност по отношение на емигрантите и хуманността, съпричастността, солидарността на българина да може да намерят по-добра изява.
Цялото интервю с проф.Мантарова е в звуковия файл.
Църквата „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“ в село Стряма отбеляза храмовия си празник с литургия и курбан за здраве. В проповедта си отец Красимир разказа преданието за София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов, загубили живота си по времето на император Адриан (117-138 г.). "Нека следваме примера на тези мъченици, които в трудни..
Нови правила за отпускане на ипотечен кредит влизат в сила от 1 октомври. Получателите трябва да имат поне 15% от стойността на имота. Срокът за изпълнение ще бъде до 30 години, а месечната вноска ще е в размер на до 50% от месечния доход на кредитополучателите. Как ще се отразят промените на тегленето на заеми и на цените на имотите? Това ще..
Образованието е в основата на всяко общество. Но в днешния бързо променящ се свят колко добре се държи тази основа? Излизаме на улицата, за да попитаме хората какво всъщност мислят за състоянието на образователната система в страната им. От ученици и родители и съвсем случайни граждани, като певецът Орлин Павлов, чухме опит от първа..
Няма закрити паралелки в училищата в Пловдивска област – съобщи в интервю за Радио Пловдив директорът на РУО Иванка Киркова. Още една паралелка е била открита в Средното училище „Петко Рачов Славейков“ в Кричим. Пред закриване е била една паралелка в Професионалната гимназия по автотранспорт, но в последния момент съставът й е бил..
3360 първокласници ще прекрачат училищния праг в Пловдив днес. И понеже първият учебен ден е най-вълнуващ за тях, почетната територия в програма "Точно днес" предоставяме с респект към искреността на 7-годишната Мелиса Рамадан , която тренира спортна гимнастика и иска да стане дизайнер и на почти 7-годишната Милиана Титерякова , която говори..